НОВИНИ
ДОКУМЕНТИ
:: начало :: търсене в сайта :: морски вестник :: библиотека :: морски колекции :: спомени :: за нас :: коментар
ИСТОРИИ С РЕЧНОФЛОТЦИ ОТ ПРЕДИ НЯКОЛКО ДЕСЕТИЛЕТИЯ
КАКЪВ Е СМИСЪЛЪТ ДА ПЛАВАШ ОЩЕ?
Когато преди много години в един ирландски пъб прочетох дъблинската поговорка, че „действителността е илюзия породена от липсата на алкохол“, помислих, че не съм я разбрал от първия път и трябва да си я взема „за домашно“. Вярно, и ирландците, и поляците, и украинците са сериозни пиячи! Но в това отношение е трудно да се сравняват с руснаците! Просто мащабите са несъпоставими. На руски има дори публикация „Изкуство на постепенното напиване“.
„След поредното пазаруване от безмитния магазин в Измаил, - разказва Капитанът - прибрах закупените кашони с водка в кабината си. Зер, българите не могат да се сравняват с твоите там … ирландци, но при намалените екипажи ми е достатъчно един да се накълве и да забави маневрата за отплаване. И така, седят си на камара сред капитанската кабина десетина кашона с водка, а аз дописвам нещо на бюрото си. На вратата се чука и след моето „Да!“ в кабината надниква стифадорът на докерската смяна, която товари последния ни шлеп. За него знам, че е руснак. Явно иска да ми каже нещо служебно, но когато вижда огромната камара кашони с надписи „СТОЛИЧНАЯ“, просто забравя. Гледа водката с умиление, гледа мен с възхищение и плахо отронва: „Всичко това … твое ли е?“ „Да, - казвам, - а у дома си имам още толкова!“
Човекът ме поглежда с невярващ поглед и пита:
- Ами тогава какъв е смисълът да плаваш още?“
ДА СЕ СМЕЕШ ЛИ, ДА ПЛАЧЕШ ЛИ?
Ако на днешните речнофлотци, които с нетърпение чакат да им се отвори парашутът и да направят поне по някой рейс, им кажеш, че през далечната 1975 г. Параходството „Българско речно плаване” постави абсолютния си рекорд, превозвайки 4 750 000 тона товари за една година, вероятно няма да ти повярват. Тогава не спираха нито кораби, нито шлепове … не ви се вярва, нали? Но всеки медал си има и опако? А опакото беше, че задграничните пари бяха доста малко. Но, всяко зло за добро: поне ще ви разкажа тогава и за обратната страна на медала!
Имаше тогава един особен дефицит. Е, дефицитът на луксозни стоки беше обясним. Не се връзваха с уравниловката. Но защо родната шивашка промишленост или пък текстилната, които си бяха прочути в Западна Европа, не се хванеха да тъкат дънков плат и да шият дънкови костюми за вътрешния пазар, това никога не успях да си обясня! И понеже (повтарям) всяко зло е за добро, купувахме по някои и друг чифт дънки или дънкови костюми в повече от разрешената квота. Цел - „шиткане“! Част от тях скривахме, а другата (за пред очи) декларирахме пред Русенската митница. А тези, които познаваха нейната тогавашна хватка, изобщо не разбираха мечтата на Бай Ганьо да пипне Солунската митница… Имаше дори случай, когато русенските митничари задържаха, докато всичко се изясни, един камион със сортови семена изпратен като личен подарък от тогавашния наш премиер Тодор Живков за румънския му колега Чаушеску! Сега е вече друго. И мечтата на Бай Ганя е по-разбираема.
Та, по тях времена един колега решил да декларира и легално да внесе три дънкови костюма. Да бяха един или два, иди дойди! Но три? Мислил човекът, мислил, и на края му светнало! Декларирал ги като три чифта работни дрехи. Митничарят се усъмнил. Зер, тогава работното облекло, макар и доста торбесто, не струваше нищо в Снабдителната база. Поискал да ги види.
- Какво работно облекло бе, човек? Това са си дънкови костюми!
- Тъй ли? - невинно отговорил колегата. - Ами че ние у наше село тези си ги броим за робошки …
Е, сега, като чухте и за обратната страна на медала, белким повярвате, че имаше и лицева страна …
Адриан ДИОНИСИЕВ
КАКЪВ Е СМИСЪЛЪТ ДА ПЛАВАШ ОЩЕ?
Когато преди много години в един ирландски пъб прочетох дъблинската поговорка, че „действителността е илюзия породена от липсата на алкохол“, помислих, че не съм я разбрал от първия път и трябва да си я взема „за домашно“. Вярно, и ирландците, и поляците, и украинците са сериозни пиячи! Но в това отношение е трудно да се сравняват с руснаците! Просто мащабите са несъпоставими. На руски има дори публикация „Изкуство на постепенното напиване“.
„След поредното пазаруване от безмитния магазин в Измаил, - разказва Капитанът - прибрах закупените кашони с водка в кабината си. Зер, българите не могат да се сравняват с твоите там … ирландци, но при намалените екипажи ми е достатъчно един да се накълве и да забави маневрата за отплаване. И така, седят си на камара сред капитанската кабина десетина кашона с водка, а аз дописвам нещо на бюрото си. На вратата се чука и след моето „Да!“ в кабината надниква стифадорът на докерската смяна, която товари последния ни шлеп. За него знам, че е руснак. Явно иска да ми каже нещо служебно, но когато вижда огромната камара кашони с надписи „СТОЛИЧНАЯ“, просто забравя. Гледа водката с умиление, гледа мен с възхищение и плахо отронва: „Всичко това … твое ли е?“ „Да, - казвам, - а у дома си имам още толкова!“
Човекът ме поглежда с невярващ поглед и пита:
- Ами тогава какъв е смисълът да плаваш още?“
ДА СЕ СМЕЕШ ЛИ, ДА ПЛАЧЕШ ЛИ?
Ако на днешните речнофлотци, които с нетърпение чакат да им се отвори парашутът и да направят поне по някой рейс, им кажеш, че през далечната 1975 г. Параходството „Българско речно плаване” постави абсолютния си рекорд, превозвайки 4 750 000 тона товари за една година, вероятно няма да ти повярват. Тогава не спираха нито кораби, нито шлепове … не ви се вярва, нали? Но всеки медал си има и опако? А опакото беше, че задграничните пари бяха доста малко. Но, всяко зло за добро: поне ще ви разкажа тогава и за обратната страна на медала!
Имаше тогава един особен дефицит. Е, дефицитът на луксозни стоки беше обясним. Не се връзваха с уравниловката. Но защо родната шивашка промишленост или пък текстилната, които си бяха прочути в Западна Европа, не се хванеха да тъкат дънков плат и да шият дънкови костюми за вътрешния пазар, това никога не успях да си обясня! И понеже (повтарям) всяко зло е за добро, купувахме по някои и друг чифт дънки или дънкови костюми в повече от разрешената квота. Цел - „шиткане“! Част от тях скривахме, а другата (за пред очи) декларирахме пред Русенската митница. А тези, които познаваха нейната тогавашна хватка, изобщо не разбираха мечтата на Бай Ганьо да пипне Солунската митница… Имаше дори случай, когато русенските митничари задържаха, докато всичко се изясни, един камион със сортови семена изпратен като личен подарък от тогавашния наш премиер Тодор Живков за румънския му колега Чаушеску! Сега е вече друго. И мечтата на Бай Ганя е по-разбираема.
Та, по тях времена един колега решил да декларира и легално да внесе три дънкови костюма. Да бяха един или два, иди дойди! Но три? Мислил човекът, мислил, и на края му светнало! Декларирал ги като три чифта работни дрехи. Митничарят се усъмнил. Зер, тогава работното облекло, макар и доста торбесто, не струваше нищо в Снабдителната база. Поискал да ги види.
- Какво работно облекло бе, човек? Това са си дънкови костюми!
- Тъй ли? - невинно отговорил колегата. - Ами че ние у наше село тези си ги броим за робошки …
Е, сега, като чухте и за обратната страна на медала, белким повярвате, че имаше и лицева страна …
Адриан ДИОНИСИЕВ
Настолен флаг на Параходство „Българско речно плаване” преди 1989 г.
Корабен керван на Параходство „Българско речно плаване”, 1981 г.