НОВИНИ
ДОКУМЕНТИ
:: начало :: търсене в сайта :: морски вестник :: библиотека :: морски колекции :: спомени :: за нас :: коментар
Pro Memoria:
ДУЕЛИ (В ПАМЕТ НА КАПИТАН І РАНГ ПЕТЪР ДЕРЕЛИЕВ)
Имали сме и ние флот, може и малък, но напъчен, и със самочувствие. В най-добрите му времена е имало адмирали бол, също така устав, бази и пунктове за базиране, бригади, оркестри, домове (на флота) училища и школи, щабове, дивизиони, полкове, батальони, ескадрила, полигони, командни пунктове - основни, запасни и резервни, тил, прикухненски стопанства, гарнизонни столове, батареи, складове, работилници и технически позиции, вестник с редакция, печатница, ансамбъл, научен институт, болница, музеи ... През годините флотът е бивал на мода, но на няколко пъти е бил и пред закриване. И кораби имал, и лодки, подводни и надводни. И водосамолети, колкото да не е без хич. Имал си и моряци - има и ще има!
Всяко поколение е имало своя тежък час, в който е трябвало да си отговори на съдбовния въпрос „сега накъде”. Дойде време и на нас да преоценяваме - доктрини, мисии, бъдеще, добро и зло. Всеки направи своя избор. И други имаше като мене в Бригадата леки сили в Созопол, та ни се наложи на свой гръб да проверим може ли да има под слънцето корабен дивизион само с един офицер-механик и с единствен лейтенант.
Можело! На машинните боцмани им се отвори парашутът да покажат какво могат като командири на БЧ-5 (електро-механичната бойна част на кораба - бел. авт.). Офицери от щабовете си
ДУЕЛИ (В ПАМЕТ НА КАПИТАН І РАНГ ПЕТЪР ДЕРЕЛИЕВ)
Имали сме и ние флот, може и малък, но напъчен, и със самочувствие. В най-добрите му времена е имало адмирали бол, също така устав, бази и пунктове за базиране, бригади, оркестри, домове (на флота) училища и школи, щабове, дивизиони, полкове, батальони, ескадрила, полигони, командни пунктове - основни, запасни и резервни, тил, прикухненски стопанства, гарнизонни столове, батареи, складове, работилници и технически позиции, вестник с редакция, печатница, ансамбъл, научен институт, болница, музеи ... През годините флотът е бивал на мода, но на няколко пъти е бил и пред закриване. И кораби имал, и лодки, подводни и надводни. И водосамолети, колкото да не е без хич. Имал си и моряци - има и ще има!
Всяко поколение е имало своя тежък час, в който е трябвало да си отговори на съдбовния въпрос „сега накъде”. Дойде време и на нас да преоценяваме - доктрини, мисии, бъдеще, добро и зло. Всеки направи своя избор. И други имаше като мене в Бригадата леки сили в Созопол, та ни се наложи на свой гръб да проверим може ли да има под слънцето корабен дивизион само с един офицер-механик и с единствен лейтенант.
Можело! На машинните боцмани им се отвори парашутът да покажат какво могат като командири на БЧ-5 (електро-механичната бойна част на кораба - бел. авт.). Офицери от щабовете си
припомниха младите години като помощник-командири. Големият Милан (комбригът) се амбицира да докажем, че сме голямата работа, и докато други флотски поделения показваха „дивизион” с по един корабен екипаж, ние плавахме, та плавахме. Изпълняваха се всички планови задачи - подготовки, осигурявания, стрелби, рейдове ...
Дойде времето и на бригадното учение, което трябваше да завърши с морски бой. Дивизион „11-ти”, командван от капитан ІІІ ранг Петър Дерелиев, ще играе „Южните” - тогава още те бяха „лошите”, с тактическите характеристики на „вероятния противник” (това в 1991 г., къде ни е бил акълът), а „10-ти” ще отрази и ще ни разгроми. Трябва да добавя, че до предната година Петьо командваше и 10-ти дивизион, така че - знаем се.
„Северните” (добрите) разполагат с ракетното оръжие на ракетния корвет „Тарантул” - могат да стрелят от голяма дистанция, но по данни от изнесен пост. Иначе са си гола вода.
И така, развръщат се „добрите” в оперативната зона на Военноморска база Варна. „Лошите”, (ние от 11-ти), се изнасяме в килватер под Маслен нос, като поддържаме една ръка дистанция между корабите. Командирът на дивизиона тихомълком е изпратил торпеден катер „114” на север с мисия, под командването на Марио Желев: С напомпан радиолокационен отражател на кърмата той успешно изобразява „среден транспорт” Така маскирани, ще се приближат към Бургас. След това ще изпуснат въздуха от балона на отражателя и на малка скорост, набутани между риболовните гемии, ще минат по „разделното движение” плътно покрай брега на с. Свети Влас, ще застанат на дрейф на един хвърлей от брега южно от н. Емине и ще си отварят очите. И те го направиха като по учебник. Марио може да те издъни навсякъде - с планчето, със занятията, с дисциплината, но дойде ли ред за море, няма по-ербап от него.
На „ФКП” (командния пункт на учението - бел. авт.) и по всички кораби се водят записи за действията, после ще се сравняват по минути.
„Северните” са заявили вертолет (фактически), който ще се огледа от високото, ще открие, ще им предаде контакта, те ще гръмнат от пределна дистанция и край на играта - фасулска работа.
А какви ще ги дири Марио точно под н. Емине? Летците го имат за ориентир за развръщане, „привързват” се, прелитайки над „точката” и оттам нататък всичко им е по конец. Няма да се зорят да измислят нещо различно я! Торпедният катер, маскиран между балъкчиите, е оценен от „Северните” като рибарска така и хвъркатите нищо не знаят за него. Прелита си „Чопър” по носа, на секундата сигналчикът на Желев го открива и в корабния журнал цъфва запис: „час .., минути .., цел ..., „Стрела 2М”, пуск - вертолетът унищожен”. Следва грама и съответният запис на ФКП. И край на дуела, защото после „лошите” от пределна дистанция и т. н., а „нашите” ще стрелят по данни от разузнавача, който е своевременно разкрит и унищожен.
Призори на следващия ден, с торпедния „115” на Ангел Кръстев отиваме да атакуваме Адмиралския дивизион, който ще упражнява по нас противокатерните си отбрани. След н. Екрене правим същия балъкчийски номер като Марио. Ето че в сумрака, някъде към 4.30 ч., една фрегата и две патрулни корвети се появяват иззад Калиакра. И докато варненци се усетят - „курсът боен!”, и ги известяваме със сигнална ракета, че вече ги няма. Чак тогава се разхвърчаха да „отразяват” и да се разсредоточават. На прибиране към Созопол механикът, иска „добро“ да се изкефи, като за последно. На Големия торпеден това му е последното плаване - остава му ресурс по 2-3 часа на машина. На Наум половината живот е минал на него. И тръгва да върви, дъртият ветеран - 1200, 1500, 1900, 2100 оборота! Такова чудо не е имало от арабо-израелските войни. От рейд „Калиакра” до входни фарове на Созопол за 1 ч. 21 минути! Със самолет също е толкова, горе-долу.
И го бракуваха после, катера де, това е.
P.S.
Няколко думи, добавени през 2009 г. от бившия командир и на двата дивизиона ракетни и торпедни катери Петър Дерелиев, вече като капитан І ранг:
Кой от вас е стрелял „фактически” по турски кораб? Защото аз съм!
От два месеца съм дивизионен специалист „по оръжията” и нося дежурство извън дивизиона, в оперативната централа на бригадата. Съботен ден е, в района са само с дежурните стражи, цари мир и спокойствие. Посред бял ден матросът от рейдовия пост ми докладва, че визуално води цел, среден транспорт, плаващ под флага на Република Турция, който се е устремил да навлезе в протока между о. „Иван” и нашия пункт за базиране (на о. „Кирил”, който сме свързали със сушата). Нарушение, може би провокация? Изхвърчавам на рейдовата кула, оттам подаваме сигналите за предупреждение - от кораба никаква реакция. Точно през моето дежурство, пред очите на оперативния дежурен на бригадата, някакъв ръждив нарушител да премине през забранената за плаване зона и да навлезе в Созополския залив? Това няма да го бъде, такъв срам няма да понеса! За секунди с матроса вадим от сандъка и монтираме картечницата (калибър за трошене на каменни блокове), снемаме смазката, зареждам и откривам огън по носа - и картечницата засече!
Турският кораб плавал празен към пристанище Бургас, да вземе товар. Като влезли в Черно море, каракапитанът решил, че оттук нататък е майтап работа, оставил на мостика един салага, инструктирал го като види острова (имал е предвид „Св. Анастасия”), да го остави отдясно по курса и да го повика. И седнали на маса, целият екипаж (случи се на националния им празник). Морето ги снасяло към брега и салагата първо видял о. Иван. Викал да дойдат на мостика, ама пияните авери не му обръщат внимание. Тръгнал да заобикаля острова отляво, както бил инструктиран и белята стана. С моето активно участие!
Накъде тръгна заблуденият капитан, откъде се измъкна, вече ми е мъгляво. Но колко листи хартия и колко мастило се изписа отпосле - това няма да го забравя! Цяла неделя писах показания, а капитан Велков (комбригът) ме заклейми като подпалвач на нова световна война. Още съжалявам за пропиляната неделя!
Бележки на редакцията:
1. Публикацията е откъс (със съкращения) от книгата на Янчо Бакалов „Варненска мента“, изд. „Стено“, 2009 г. Описаните герои и събития не са художествена измислица.
2. Снимките на това, което е останало от ракетния катер № 103 („Светкавица“), чийто първи командир бе капитан І ранг Петър Дерелиев, в наши дни, са на МОРСКИ ВЕСТНИК.
Дойде времето и на бригадното учение, което трябваше да завърши с морски бой. Дивизион „11-ти”, командван от капитан ІІІ ранг Петър Дерелиев, ще играе „Южните” - тогава още те бяха „лошите”, с тактическите характеристики на „вероятния противник” (това в 1991 г., къде ни е бил акълът), а „10-ти” ще отрази и ще ни разгроми. Трябва да добавя, че до предната година Петьо командваше и 10-ти дивизион, така че - знаем се.
„Северните” (добрите) разполагат с ракетното оръжие на ракетния корвет „Тарантул” - могат да стрелят от голяма дистанция, но по данни от изнесен пост. Иначе са си гола вода.
И така, развръщат се „добрите” в оперативната зона на Военноморска база Варна. „Лошите”, (ние от 11-ти), се изнасяме в килватер под Маслен нос, като поддържаме една ръка дистанция между корабите. Командирът на дивизиона тихомълком е изпратил торпеден катер „114” на север с мисия, под командването на Марио Желев: С напомпан радиолокационен отражател на кърмата той успешно изобразява „среден транспорт” Така маскирани, ще се приближат към Бургас. След това ще изпуснат въздуха от балона на отражателя и на малка скорост, набутани между риболовните гемии, ще минат по „разделното движение” плътно покрай брега на с. Свети Влас, ще застанат на дрейф на един хвърлей от брега южно от н. Емине и ще си отварят очите. И те го направиха като по учебник. Марио може да те издъни навсякъде - с планчето, със занятията, с дисциплината, но дойде ли ред за море, няма по-ербап от него.
На „ФКП” (командния пункт на учението - бел. авт.) и по всички кораби се водят записи за действията, после ще се сравняват по минути.
„Северните” са заявили вертолет (фактически), който ще се огледа от високото, ще открие, ще им предаде контакта, те ще гръмнат от пределна дистанция и край на играта - фасулска работа.
А какви ще ги дири Марио точно под н. Емине? Летците го имат за ориентир за развръщане, „привързват” се, прелитайки над „точката” и оттам нататък всичко им е по конец. Няма да се зорят да измислят нещо различно я! Торпедният катер, маскиран между балъкчиите, е оценен от „Северните” като рибарска така и хвъркатите нищо не знаят за него. Прелита си „Чопър” по носа, на секундата сигналчикът на Желев го открива и в корабния журнал цъфва запис: „час .., минути .., цел ..., „Стрела 2М”, пуск - вертолетът унищожен”. Следва грама и съответният запис на ФКП. И край на дуела, защото после „лошите” от пределна дистанция и т. н., а „нашите” ще стрелят по данни от разузнавача, който е своевременно разкрит и унищожен.
Призори на следващия ден, с торпедния „115” на Ангел Кръстев отиваме да атакуваме Адмиралския дивизион, който ще упражнява по нас противокатерните си отбрани. След н. Екрене правим същия балъкчийски номер като Марио. Ето че в сумрака, някъде към 4.30 ч., една фрегата и две патрулни корвети се появяват иззад Калиакра. И докато варненци се усетят - „курсът боен!”, и ги известяваме със сигнална ракета, че вече ги няма. Чак тогава се разхвърчаха да „отразяват” и да се разсредоточават. На прибиране към Созопол механикът, иска „добро“ да се изкефи, като за последно. На Големия торпеден това му е последното плаване - остава му ресурс по 2-3 часа на машина. На Наум половината живот е минал на него. И тръгва да върви, дъртият ветеран - 1200, 1500, 1900, 2100 оборота! Такова чудо не е имало от арабо-израелските войни. От рейд „Калиакра” до входни фарове на Созопол за 1 ч. 21 минути! Със самолет също е толкова, горе-долу.
И го бракуваха после, катера де, това е.
P.S.
Няколко думи, добавени през 2009 г. от бившия командир и на двата дивизиона ракетни и торпедни катери Петър Дерелиев, вече като капитан І ранг:
Кой от вас е стрелял „фактически” по турски кораб? Защото аз съм!
От два месеца съм дивизионен специалист „по оръжията” и нося дежурство извън дивизиона, в оперативната централа на бригадата. Съботен ден е, в района са само с дежурните стражи, цари мир и спокойствие. Посред бял ден матросът от рейдовия пост ми докладва, че визуално води цел, среден транспорт, плаващ под флага на Република Турция, който се е устремил да навлезе в протока между о. „Иван” и нашия пункт за базиране (на о. „Кирил”, който сме свързали със сушата). Нарушение, може би провокация? Изхвърчавам на рейдовата кула, оттам подаваме сигналите за предупреждение - от кораба никаква реакция. Точно през моето дежурство, пред очите на оперативния дежурен на бригадата, някакъв ръждив нарушител да премине през забранената за плаване зона и да навлезе в Созополския залив? Това няма да го бъде, такъв срам няма да понеса! За секунди с матроса вадим от сандъка и монтираме картечницата (калибър за трошене на каменни блокове), снемаме смазката, зареждам и откривам огън по носа - и картечницата засече!
Турският кораб плавал празен към пристанище Бургас, да вземе товар. Като влезли в Черно море, каракапитанът решил, че оттук нататък е майтап работа, оставил на мостика един салага, инструктирал го като види острова (имал е предвид „Св. Анастасия”), да го остави отдясно по курса и да го повика. И седнали на маса, целият екипаж (случи се на националния им празник). Морето ги снасяло към брега и салагата първо видял о. Иван. Викал да дойдат на мостика, ама пияните авери не му обръщат внимание. Тръгнал да заобикаля острова отляво, както бил инструктиран и белята стана. С моето активно участие!
Накъде тръгна заблуденият капитан, откъде се измъкна, вече ми е мъгляво. Но колко листи хартия и колко мастило се изписа отпосле - това няма да го забравя! Цяла неделя писах показания, а капитан Велков (комбригът) ме заклейми като подпалвач на нова световна война. Още съжалявам за пропиляната неделя!
Бележки на редакцията:
1. Публикацията е откъс (със съкращения) от книгата на Янчо Бакалов „Варненска мента“, изд. „Стено“, 2009 г. Описаните герои и събития не са художествена измислица.
2. Снимките на това, което е останало от ракетния катер № 103 („Светкавица“), чийто първи командир бе капитан І ранг Петър Дерелиев, в наши дни, са на МОРСКИ ВЕСТНИК.
О. з. Капитан І ранг Петър ДЕРЕЛИЕВ