НОВИНИ
ДОКУМЕНТИ
:: начало :: търсене в сайта :: морски вестник :: библиотека :: морски колекции :: спомени :: за нас :: коментар
САБЯТА НЕВИДИМКА НА ШУКРИ ПАША (ПО ПОВОД
ГОДИШНИНАТА ОТ ПРЕВЗЕМАНЕТО НА ОДРИН)
Одрин паднал, само за два дни. С цената на свидна кръв и благодарение на тактическата зрелост на българските командири. Веднага в него нахлули и сърбите, нашите доблестни съюзници, и окупирали полагащия им се сектор. Шукри паша, комендантът на крепостта, събрал около себе си щабните офицери и вкупом се предали на генерал Георги Вазов. Той пише в спомените си: „Поздравихме се. Поканих го в автомобила си…“. Вече в наше време някои (напр. журналистът СпирдонСпирдонов) пишат, че именно на него пашата е предал сабята си.
С колата на генерал Вазов отишли при командващия армията генерал Никола Иванов, който ги чакал с щаба си. Пашата го поздравил с победата. Сега говорят, че именно нему е предал сабята си, обаче в спомените си генерал Иванов пише друго. Той отбелязва, че бил „без оръжие“, а Шукри казал, че офицерите си оставяли сабите „по къщите“, защото били неудобни за носене и само пречели. Хитрият турчин не искал да се резили пред победителите.
Дошъл ред и на цар Фердинанд да се възрадва на победата. Поискал да му представят Шукри паша, но той бил под сръбска охрана в техния сектор и караулът отказал да го предаде на българите. Наложило се нашите да демонстрират сила и да пишат разписка на караулния началник. Той благоразумно я запазил и сега братята сърби се позовават на нея, че пашата е капитулирал именно пред тях. А както генерал Иванов пише, Шукри нямал сабя и набързо му дали една, която той предал на царя, с онези думи на признание, над които днес всички благоговеем. В знак на уважение царят му я върнал, с позволение да си я носи.
Нека се уточним за сабите на Шукри паша. Първоначално при пленяването той нямал ни една. Има сведения обаче, че при пребиваването под сръбска стража някой си боен майор му поискал да я предаде нему, за салтанат му дали една и пашата я предал. Сега тя се пази в музей в Сърбия, със съответната легенда. На генерал Георги Вазов точно не е предавал сабя, всички историци обаче в един глас пишат, че такава е била приета от генерал Иванов - само той пише друго. На церемонията с царя по предаването сабя е имало, наша, която му дали предварително, а Фердинанд му я върнал, с разрешение за носене. Излиза, че го е наградил с лично оръжие за подвизите му като комендант на Одринската крепост. Сабя на Шукри паша се съхранява и в Националния военноисторическия музей в София, заедно с пашовата униформа.
А подвизите на Шукри паша са налице. Предал крепостта, защото видял, че не може да я удържи и за да избегне излишни жертви, ашколсун. Освен това наредил да се унищожат всички хранителни припаси, да не попаднат в ръцете на врага. Пленниците-турци се държали в полеви лагери, времето било ужасно лошо, а нашите нямали готовност да изхранват толкова народ. Припасите биха били добре дошли, но ги нямало и хиляди измрели от глад и студ.
Изглежда след освобождението си Шукри паша е отишъл да си вземе сабята от скривалището, защото на паметника насред Одрин той пак е запасан с нея.
Та колко станаха сабите, преброихте ли ги?
ЯНЧО, трам тарарам
ГОДИШНИНАТА ОТ ПРЕВЗЕМАНЕТО НА ОДРИН)
Одрин паднал, само за два дни. С цената на свидна кръв и благодарение на тактическата зрелост на българските командири. Веднага в него нахлули и сърбите, нашите доблестни съюзници, и окупирали полагащия им се сектор. Шукри паша, комендантът на крепостта, събрал около себе си щабните офицери и вкупом се предали на генерал Георги Вазов. Той пише в спомените си: „Поздравихме се. Поканих го в автомобила си…“. Вече в наше време някои (напр. журналистът СпирдонСпирдонов) пишат, че именно на него пашата е предал сабята си.
С колата на генерал Вазов отишли при командващия армията генерал Никола Иванов, който ги чакал с щаба си. Пашата го поздравил с победата. Сега говорят, че именно нему е предал сабята си, обаче в спомените си генерал Иванов пише друго. Той отбелязва, че бил „без оръжие“, а Шукри казал, че офицерите си оставяли сабите „по къщите“, защото били неудобни за носене и само пречели. Хитрият турчин не искал да се резили пред победителите.
Дошъл ред и на цар Фердинанд да се възрадва на победата. Поискал да му представят Шукри паша, но той бил под сръбска охрана в техния сектор и караулът отказал да го предаде на българите. Наложило се нашите да демонстрират сила и да пишат разписка на караулния началник. Той благоразумно я запазил и сега братята сърби се позовават на нея, че пашата е капитулирал именно пред тях. А както генерал Иванов пише, Шукри нямал сабя и набързо му дали една, която той предал на царя, с онези думи на признание, над които днес всички благоговеем. В знак на уважение царят му я върнал, с позволение да си я носи.
Нека се уточним за сабите на Шукри паша. Първоначално при пленяването той нямал ни една. Има сведения обаче, че при пребиваването под сръбска стража някой си боен майор му поискал да я предаде нему, за салтанат му дали една и пашата я предал. Сега тя се пази в музей в Сърбия, със съответната легенда. На генерал Георги Вазов точно не е предавал сабя, всички историци обаче в един глас пишат, че такава е била приета от генерал Иванов - само той пише друго. На церемонията с царя по предаването сабя е имало, наша, която му дали предварително, а Фердинанд му я върнал, с разрешение за носене. Излиза, че го е наградил с лично оръжие за подвизите му като комендант на Одринската крепост. Сабя на Шукри паша се съхранява и в Националния военноисторическия музей в София, заедно с пашовата униформа.
А подвизите на Шукри паша са налице. Предал крепостта, защото видял, че не може да я удържи и за да избегне излишни жертви, ашколсун. Освен това наредил да се унищожат всички хранителни припаси, да не попаднат в ръцете на врага. Пленниците-турци се държали в полеви лагери, времето било ужасно лошо, а нашите нямали готовност да изхранват толкова народ. Припасите биха били добре дошли, но ги нямало и хиляди измрели от глад и студ.
Изглежда след освобождението си Шукри паша е отишъл да си вземе сабята от скривалището, защото на паметника насред Одрин той пак е запасан с нея.
Та колко станаха сабите, преброихте ли ги?
ЯНЧО, трам тарарам
На преден план цар Фердинанд, принц Кирил и Шукри паша със сабя, окачена под джубето му.
На паметника в Одрин Шукри паша е със същото джубе, но сабята очевидно е друга.
Царят е бил по-благосклонен към пашата, дарява го със сабя, а на генерал Ковачев дава само ценни указания.