НОВИНИ
ДОКУМЕНТИ
:: начало :: търсене в сайта :: морски вестник :: библиотека :: морски колекции :: спомени :: за нас :: коментар
ВМЕСТО МАРТЕНИЧКА: БАСНЯ С КОКОШИНКИ (ИЛИ
ЗА 1 МАРТ ПРЕДИ 75 ГОДИНИ)
Ние трябва да казваме истината, истината и само истината. Но – не цялата истина.
Йозеф Г.
Денят Първи март е подходящ след студената зима да се помечтае за новото начало. Природата се събужда, а с нея животът полита нагоре. На този ден преди 75 години България се е присъединила към Тристранния пакт, „оста Рим, Берлин и Токио“. Не че някой ни е питал, но и ние, видите ли, сме искали да се потрудим за „нов световен ред“. Може ли покрай това да се развие морска тема, та читателите на „Морски вестник” да не заподозрат хибридна пързалка? Който може – може, ще опиша една Езопова сцена, разиграла се пред очите ми някъде по Черноморието.
Гостувам на баба Димитра от курортното село К. Дворът й е на припек, стопанските постройки са обърнати към морето, а от беседката под бадема се виждат Балчик и нос Калиакра. На една страна се хранят двадесетина кокошки, а на другата – няколко пуйки. Между тях и една ярка от кокошия джинс. Сигурно бабата не е имала достатъчно мисирчи яйца за мътене и е добавила кокоши, а едно от тях се е излюпило. Младите пуйки вече са израсли и с коравите си клюнове гонят кокошките от хранилката си. Те, респектирани, бягат. Гони ги и ярката, проскубано създание, което се мисли за пуйка, а кокошките се пазят и от нея – и те я вземат за пуйка.
Та и нашата работа, мине се не мине и ни приемат в големите „съюзи“, надуваме се за съюзници на катилите, колкото да им ядем попарата, пък те си гонят интереса. А като има мръсни чинии за миене - дават ни ги. Справка, най-близката история, когато ни се е наложило да нахлуем със силите на „оста“ в Гърция, да заемем окупационна зона в Сърбия, да направим там маса зулуми, да сринат столицата ни с авиобомби, а нашите доблестни „корпусници“ да се завърнат на самотек, с над осем хиляди убити, ранени, пленени и безследно изчезнали. Схемата е банална, купуваме каквото е останало по съюзническите складове и се държим като пуйки, Царят ни позира, покачен на бутафорен танк „Шкода“, а после в новите „сфери на влияние“ пак пеем „Съюзници разбойници“.
Лятото се свърши и трябваше да се прибера в града, без да дочакам да видя какво ще стане с осиновеното ярче. Ех, съдбо, кой го е питал в чий полог да го измътят? Ясно е, че няма как да стане мисирка. И поколението й ще тегли, защото другите от джинса ще го подритват. Петелът ще я гази, но пуякът с пренебрежение ще се отвръща от нея. Яйцата й и те ще са кокоши, а като й теглят ножа, няма да даде три кила деликатес, а само едно килце жилава мръвка.
Поуката от баснята е банална, по-често поглеждай в огледалото за обратно виждане!
ЯНЧО, трам тарарам
P.S.
По същото време Цар Борис III писал на Хитлер, че за българите думите „бойно другарство“ не са празни приказки. Говори се, че някъде в Сърбия нашите от „корпуса“ за назидание опраскали цяло село, 1492-ма души с жените и децата.
С немците и с руснаците имаме, срочно трябва да намерим примери за бойно другарство и с американците, глобалният ни принос към новия ред в Ирак дали е достатъчен?
ЗА 1 МАРТ ПРЕДИ 75 ГОДИНИ)
Ние трябва да казваме истината, истината и само истината. Но – не цялата истина.
Йозеф Г.
Денят Първи март е подходящ след студената зима да се помечтае за новото начало. Природата се събужда, а с нея животът полита нагоре. На този ден преди 75 години България се е присъединила към Тристранния пакт, „оста Рим, Берлин и Токио“. Не че някой ни е питал, но и ние, видите ли, сме искали да се потрудим за „нов световен ред“. Може ли покрай това да се развие морска тема, та читателите на „Морски вестник” да не заподозрат хибридна пързалка? Който може – може, ще опиша една Езопова сцена, разиграла се пред очите ми някъде по Черноморието.
Гостувам на баба Димитра от курортното село К. Дворът й е на припек, стопанските постройки са обърнати към морето, а от беседката под бадема се виждат Балчик и нос Калиакра. На една страна се хранят двадесетина кокошки, а на другата – няколко пуйки. Между тях и една ярка от кокошия джинс. Сигурно бабата не е имала достатъчно мисирчи яйца за мътене и е добавила кокоши, а едно от тях се е излюпило. Младите пуйки вече са израсли и с коравите си клюнове гонят кокошките от хранилката си. Те, респектирани, бягат. Гони ги и ярката, проскубано създание, което се мисли за пуйка, а кокошките се пазят и от нея – и те я вземат за пуйка.
Та и нашата работа, мине се не мине и ни приемат в големите „съюзи“, надуваме се за съюзници на катилите, колкото да им ядем попарата, пък те си гонят интереса. А като има мръсни чинии за миене - дават ни ги. Справка, най-близката история, когато ни се е наложило да нахлуем със силите на „оста“ в Гърция, да заемем окупационна зона в Сърбия, да направим там маса зулуми, да сринат столицата ни с авиобомби, а нашите доблестни „корпусници“ да се завърнат на самотек, с над осем хиляди убити, ранени, пленени и безследно изчезнали. Схемата е банална, купуваме каквото е останало по съюзническите складове и се държим като пуйки, Царят ни позира, покачен на бутафорен танк „Шкода“, а после в новите „сфери на влияние“ пак пеем „Съюзници разбойници“.
Лятото се свърши и трябваше да се прибера в града, без да дочакам да видя какво ще стане с осиновеното ярче. Ех, съдбо, кой го е питал в чий полог да го измътят? Ясно е, че няма как да стане мисирка. И поколението й ще тегли, защото другите от джинса ще го подритват. Петелът ще я гази, но пуякът с пренебрежение ще се отвръща от нея. Яйцата й и те ще са кокоши, а като й теглят ножа, няма да даде три кила деликатес, а само едно килце жилава мръвка.
Поуката от баснята е банална, по-често поглеждай в огледалото за обратно виждане!
ЯНЧО, трам тарарам
P.S.
По същото време Цар Борис III писал на Хитлер, че за българите думите „бойно другарство“ не са празни приказки. Говори се, че някъде в Сърбия нашите от „корпуса“ за назидание опраскали цяло село, 1492-ма души с жените и децата.
С немците и с руснаците имаме, срочно трябва да намерим примери за бойно другарство и с американците, глобалният ни принос към новия ред в Ирак дали е достатъчен?
Германско военноморско формирование дефилира по централните улици на Варна по време на Първата световна война. Източник: Военноморски музей.
Американски десантен кораб на централния плаж във Варна от времето на т.н. инициатива „Партньорство за мир“.
България с нас! Пощенска картичка, отбелязваща влизането на България във войната на страната на Централните сили. Източник: https://bg.wikipedia.org/
„Царят ни позира, покачен на бутафорен танк „Шкода“ ... Източник: https://www.lostbulgaria.com/
„... ярката, проскубано създание, което се мисли за пуйка ...”