НОВИНИ
ДОКУМЕНТИ
:: начало :: търсене в сайта :: морски вестник :: библиотека :: морски колекции :: спомени :: за нас :: коментар
ЗАГАДЪЧНАТА ПЛОЧА, ПОДГОТВЕНА ЗА
ОТКРИВАНЕТО НА ПРИСТАНИЩЕ ВАРНА ПРЕДИ
110 ГОДИНИ
Тази година, на 18 май, ще отбележим 110-та годишнина от откриването на модерното пристанище на Варна. По този повод представям на читателите на „Морски вестник” една интересна и загадъчна метална плоча, подготвена за това събитие, но през 1906 г. Тя е изложена в експозицията на Военноморския музей във Варна и всеки посетител може да я види.
С какво е интересна плочата?
С това, че с надписа „Вълнолом, построен в царуванието на Неговото Царско Височество Княз Фердинанд І (1896 - 1906)” веднага предизвиква въпросът: в крайна сметка през 1906 г. е открито пристанището на Варна, а вълноломът е само част от него. Вярно, важна част, дори най-важната, но никой не е откривал само вълнолома! Не е ли по-логично плочата да бъде посветена на цялото пристанище?
С това, че на нея са изписани имената на личностите, които имат принос за изграждането на модерния варненски порт. На първо място е поставено името на Д. Петков - министър на обществените сгради, пътищата и съобщенията. Дали точно неговото име трябва да е на първо
ОТКРИВАНЕТО НА ПРИСТАНИЩЕ ВАРНА ПРЕДИ
110 ГОДИНИ
Тази година, на 18 май, ще отбележим 110-та годишнина от откриването на модерното пристанище на Варна. По този повод представям на читателите на „Морски вестник” една интересна и загадъчна метална плоча, подготвена за това събитие, но през 1906 г. Тя е изложена в експозицията на Военноморския музей във Варна и всеки посетител може да я види.
С какво е интересна плочата?
С това, че с надписа „Вълнолом, построен в царуванието на Неговото Царско Височество Княз Фердинанд І (1896 - 1906)” веднага предизвиква въпросът: в крайна сметка през 1906 г. е открито пристанището на Варна, а вълноломът е само част от него. Вярно, важна част, дори най-важната, но никой не е откривал само вълнолома! Не е ли по-логично плочата да бъде посветена на цялото пристанище?
С това, че на нея са изписани имената на личностите, които имат принос за изграждането на модерния варненски порт. На първо място е поставено името на Д. Петков - министър на обществените сгради, пътищата и съобщенията. Дали точно неговото име трябва да е на първо
Големината на барелефа на княз Фердинанд І, поставен на входните фарове на пристанищата във Варна и в Бургас е съизмерима с човешки ръст.
Изложената в експозицията на Военноморския музей метална паметна плоча, изработена по повод откриването на Варненското пристанище през 1906 г.
място, е отделен въпрос, но след като откриването на пристанището (а и на вълнолома) е станало по негово време, по протоколни съображения е посочен най-отпред. А иначе продължилото 10 години изграждане на Варненското пристанище е станало по времето на много министри ...
Едва ли някой ще оспори обаче второто и третото място, отделено на двама французи - А. Герар (А. Guerard) - главен инспектор на мостовете и шосетата - инж. съветник (и главен проектант на пристанището); и на П. Д`Истрия (P. D`Istria) - инженер на мостовете и шосетата, контрольор по постройката (на пристанището). На плочата имената на двамата французи са изписани на френски. Това можем да приемем и като израз на уважение към техния безспорен принос за изграждането на пристанището.
Може би най-заслужилият деятел при финализирането на постройката на пристанището - З. Бръчков, директор на предприятието по постройката на порта, е поставен на последно място, но и тук, вероятно, са се наложили протоколните съображения ... Затова преди неговото име са поставени имената на Ив. Грозев - председател на Управителния съвет на Безименното акционерно дружество за постройката на порта, Г. Гаврилов и Г. Прошек - членове на Управителния съвет ...
Всъщност, най-интересната част на металната плоча е липсващата. Някой (или някои) с бормашина е пробил неправилен кръг и е отнел тази част от плочата. Защо? Може би е подразнила някого и той не искал никой повече да не вижда тази част? Ами тогава да беше скрил цялата плоча! Може би пък е била скъпоценна тази част - като произведение на изкуството или като метал, с която е изработена?
Разговарял съм с много хора по този въпрос. Като че ли повечето се обединяват около мнението, че на липсващото място е имало малък барелеф на княз Фердинанд І. При работата ми върху книгата „Българските пристанища (1879 - 2014). Хроника” (2 февруари 2016 г. Книгата „Българските пристанища (1879 - 2014). Хроника” е качена в интернет) открих информацията, че:
28 март 1905 г. На заседание на Министерския съвет се гласува следното Постановление: „На основание чл. чл. 40 и 41 от Закона за публичните търгове и чл. 87 от Закона за отчетността по бюджета, одобрява се изработването на два бронзови барелефа с лика на Негово Царско Височество Княза, предназначени за Варненското и Бургаското пристанища, заедно с поставянието им, да се възложи по доброволно съгласие на италианския художник Арнолдо Цоки в Рим, за сумата 25 000 лева златни. Тази сума да се вземе от предвидените суми в Закона за извънреден свръхсметен кредит на Министерството на обществените сгради, пътищата и съобщенията ...”
Да, Арнолдо Цоки наистина е изработил ДВА БРОНЗОВИ БАРЕЛЕФА и те са поставени на входните фарове на Варненското и на Бургаското пристанище. За трети берелеф, очевидно с много по-малки размери, не съм срещал сведение.
Други колеги възразиха, че на липсващото място би могъл да бъде и държавният герб на Княжество България, а защо не и някакъв друг символ...
И още една загадка! Тя се състои в това, че плочата, очевидно подготвена да бъде монтирана на вълнолома, най-вероятно никога не е била монтирана там. Защо смятам така? Ами защото върху нея няма никакви следи от въздействието на агресивната среда - влага, солени пръски, слънце, мъгли, ветрове, дъждове, обледенявания, вандали и др. Тогава защо изобщо е била изработена и защо е отнета една част от тази плоча?
Натрупаха се доста въпроси, на които можем да намерим отговори със съдействието на читателите на „Морски вестник”. Разбира се, можем да гадаем още дълго какво точно е било изобразено на липсващата част, но най-добре ще е да открием снимка, на която се вижда непокътнатата плоча, преди нейното осакатяване. Апелирам към всички наши читатели, ако са срещали подобна снимка, нека ни пишат!
Молбата ми е не за задоволяване на моето любопитство, а за да помогнем на ръководството на ДП „Пристанищна инфраструктура” и на ръководството на Пристанище Варна да възстановят изцяло плочата в автентичния й вид и да я поставят там, където й е мястото, на 18 май 2016 г. Нека да подкрепим тази тяхна идея! Така и отбелязването на 110-та годишнина от откриването на модерното Пристанище Варна ще има един важен акцент, който ще бъде и мост между поколенията, свързали живота си с този отворен прозорец към света на Варна и на България.
Атанас ПАНАЙОТОВ
Едва ли някой ще оспори обаче второто и третото място, отделено на двама французи - А. Герар (А. Guerard) - главен инспектор на мостовете и шосетата - инж. съветник (и главен проектант на пристанището); и на П. Д`Истрия (P. D`Istria) - инженер на мостовете и шосетата, контрольор по постройката (на пристанището). На плочата имената на двамата французи са изписани на френски. Това можем да приемем и като израз на уважение към техния безспорен принос за изграждането на пристанището.
Може би най-заслужилият деятел при финализирането на постройката на пристанището - З. Бръчков, директор на предприятието по постройката на порта, е поставен на последно място, но и тук, вероятно, са се наложили протоколните съображения ... Затова преди неговото име са поставени имената на Ив. Грозев - председател на Управителния съвет на Безименното акционерно дружество за постройката на порта, Г. Гаврилов и Г. Прошек - членове на Управителния съвет ...
Всъщност, най-интересната част на металната плоча е липсващата. Някой (или някои) с бормашина е пробил неправилен кръг и е отнел тази част от плочата. Защо? Може би е подразнила някого и той не искал никой повече да не вижда тази част? Ами тогава да беше скрил цялата плоча! Може би пък е била скъпоценна тази част - като произведение на изкуството или като метал, с която е изработена?
Разговарял съм с много хора по този въпрос. Като че ли повечето се обединяват около мнението, че на липсващото място е имало малък барелеф на княз Фердинанд І. При работата ми върху книгата „Българските пристанища (1879 - 2014). Хроника” (2 февруари 2016 г. Книгата „Българските пристанища (1879 - 2014). Хроника” е качена в интернет) открих информацията, че:
28 март 1905 г. На заседание на Министерския съвет се гласува следното Постановление: „На основание чл. чл. 40 и 41 от Закона за публичните търгове и чл. 87 от Закона за отчетността по бюджета, одобрява се изработването на два бронзови барелефа с лика на Негово Царско Височество Княза, предназначени за Варненското и Бургаското пристанища, заедно с поставянието им, да се възложи по доброволно съгласие на италианския художник Арнолдо Цоки в Рим, за сумата 25 000 лева златни. Тази сума да се вземе от предвидените суми в Закона за извънреден свръхсметен кредит на Министерството на обществените сгради, пътищата и съобщенията ...”
Да, Арнолдо Цоки наистина е изработил ДВА БРОНЗОВИ БАРЕЛЕФА и те са поставени на входните фарове на Варненското и на Бургаското пристанище. За трети берелеф, очевидно с много по-малки размери, не съм срещал сведение.
Други колеги възразиха, че на липсващото място би могъл да бъде и държавният герб на Княжество България, а защо не и някакъв друг символ...
И още една загадка! Тя се състои в това, че плочата, очевидно подготвена да бъде монтирана на вълнолома, най-вероятно никога не е била монтирана там. Защо смятам така? Ами защото върху нея няма никакви следи от въздействието на агресивната среда - влага, солени пръски, слънце, мъгли, ветрове, дъждове, обледенявания, вандали и др. Тогава защо изобщо е била изработена и защо е отнета една част от тази плоча?
Натрупаха се доста въпроси, на които можем да намерим отговори със съдействието на читателите на „Морски вестник”. Разбира се, можем да гадаем още дълго какво точно е било изобразено на липсващата част, но най-добре ще е да открием снимка, на която се вижда непокътнатата плоча, преди нейното осакатяване. Апелирам към всички наши читатели, ако са срещали подобна снимка, нека ни пишат!
Молбата ми е не за задоволяване на моето любопитство, а за да помогнем на ръководството на ДП „Пристанищна инфраструктура” и на ръководството на Пристанище Варна да възстановят изцяло плочата в автентичния й вид и да я поставят там, където й е мястото, на 18 май 2016 г. Нека да подкрепим тази тяхна идея! Така и отбелязването на 110-та годишнина от откриването на модерното Пристанище Варна ще има един важен акцент, който ще бъде и мост между поколенията, свързали живота си с този отворен прозорец към света на Варна и на България.
Атанас ПАНАЙОТОВ