НОВИНИ
ДОКУМЕНТИ
:: начало :: търсене в сайта :: морски вестник :: библиотека :: морски колекции :: спомени :: за нас :: коментар
КАК В МОРСКОТО УЧИЛИЩЕ ПОСРЕЩАХМЕ МИНИСТЪР ...
Докато бях в първи и втори курс на Морското училище, колкото пъти трябваше да се сформира почетна рота от курсанти по някакъв повод, винаги изпращаха нашата рота. Бяхме последният випуск, в който всички курсанти, независимо от специалността, по която се обучаваха, и от това, в кой флот после ще служат - беше нашата рота. Като махнеш дежурните - дневални и караул, от четирите ни взвода, винаги можеха да се подберат 90 човека, а това спокойно прави 3 взвода по 30 човека. Ето ти, че почетната рота е готова. И още нещо много важно. Командир на всички ни бе бай Насьо. Нямаше по-голям строевак сред офицерите от капитан І ранг Насков. А и гласът му можеше да накара да се изопне и най-заспалия сред нас. Абе, човека си вършеше работата не само с разбиране, но и с мерак. Пък и умееше да ни накара да се стегнем и да дадем при нужда всичко от себе си за доброто ни представяне.
Беше през ранната пролет на 1962 година, когато вдигнаха нашия випуск по общ сбор да се строим на плаца с парадна униформа и с личното оръжие. Без противогази. Капитан Насков ни накара да се построим в колона по един по височина. Огледа ни с око, размести тези от нас, които не бяха преценили (а и запомнили) кой зад кого е, после ни застави да се преброим по десетки и така бяха сформирани трите взвода на почетната рота. После ни огледа критично, заповяда на неколцина, които му се сториха небръснати, до една минута да се върнат обратно обръснати. След няколко минавания в тържествен марш (за повече тренировки нямаше време), дойдоха колите, с които заминахме за летището. Казано ни бе, че ще посрещаме унгарския военен министър. Времето бе облачно, духаше доста силен студен вятър от североизток и направо те бръснеше.
На летището към нас се присъедини и духовата музика на флота. Тук беше и образцовият комендант на гарнизона - Гевеза. Едва се строихме - музиката, до нея знамето на училището и след това редиците на взводовете и до тях взводните офицери. Бяхме захапали панделките на баретите си, а ония, които закъсняха да сторят това, гонеха своите барети, които вятърът търкаляше към пистата. ...
Пълният текст на този разказ на о.з. капитан І ранг Евгени ЦЕНОВ можете да прочетете в рубриката „Спомени на флотски ветерани”.
Докато бях в първи и втори курс на Морското училище, колкото пъти трябваше да се сформира почетна рота от курсанти по някакъв повод, винаги изпращаха нашата рота. Бяхме последният випуск, в който всички курсанти, независимо от специалността, по която се обучаваха, и от това, в кой флот после ще служат - беше нашата рота. Като махнеш дежурните - дневални и караул, от четирите ни взвода, винаги можеха да се подберат 90 човека, а това спокойно прави 3 взвода по 30 човека. Ето ти, че почетната рота е готова. И още нещо много важно. Командир на всички ни бе бай Насьо. Нямаше по-голям строевак сред офицерите от капитан І ранг Насков. А и гласът му можеше да накара да се изопне и най-заспалия сред нас. Абе, човека си вършеше работата не само с разбиране, но и с мерак. Пък и умееше да ни накара да се стегнем и да дадем при нужда всичко от себе си за доброто ни представяне.
Беше през ранната пролет на 1962 година, когато вдигнаха нашия випуск по общ сбор да се строим на плаца с парадна униформа и с личното оръжие. Без противогази. Капитан Насков ни накара да се построим в колона по един по височина. Огледа ни с око, размести тези от нас, които не бяха преценили (а и запомнили) кой зад кого е, после ни застави да се преброим по десетки и така бяха сформирани трите взвода на почетната рота. После ни огледа критично, заповяда на неколцина, които му се сториха небръснати, до една минута да се върнат обратно обръснати. След няколко минавания в тържествен марш (за повече тренировки нямаше време), дойдоха колите, с които заминахме за летището. Казано ни бе, че ще посрещаме унгарския военен министър. Времето бе облачно, духаше доста силен студен вятър от североизток и направо те бръснеше.
На летището към нас се присъедини и духовата музика на флота. Тук беше и образцовият комендант на гарнизона - Гевеза. Едва се строихме - музиката, до нея знамето на училището и след това редиците на взводовете и до тях взводните офицери. Бяхме захапали панделките на баретите си, а ония, които закъсняха да сторят това, гонеха своите барети, които вятърът търкаляше към пистата. ...
Пълният текст на този разказ на о.з. капитан І ранг Евгени ЦЕНОВ можете да прочетете в рубриката „Спомени на флотски ветерани”.
Авторът като капитан-лейтенант.