НОВИНИ
ДОКУМЕНТИ
:: начало :: търсене в сайта :: морски вестник :: библиотека :: морски колекции :: спомени :: за нас :: коментар
ПЕТ ГОДИНИ СЛЕД НАЧАЛОТО НА СВЕТОВНАТА ПОДВОДНА АРХЕОЛОГИЯ ТЯ СЕ ЗАРАЖДА И У НАС
110 години от зараждането на идеята за предварително планирано търсене на археологически находки под вода в България (оригиналното заглавие на автора)
За начало на подводната археология е прието случайното откриване на останките от антично корабокрушение от I в. пр. Хр. край о-в Антикитира от гръцки водолази-ловци на сюнгери през 1900 г. Изваждането на повърхността и транспортирането до Атина на товара на потъналия кораб - антични гръцки и римски статуи, е организирано от гръцката държава с помощта на военния флот през 1901 г. Всички дейности са били ръководени на място от археологът Георгиос Византинос. Само пет години по-късно в България е направен подобен опит за прилагането на този иновативен за своето време метод. Идеен баща на тази инициатива е Варненското археологическо дружество.
Възникването на идеята за търсене на археологически находки под вода и опита за нейната реализация са подробно описани и публикувани в първия годишен отчет на Варненското археологическо дружеството:
Известно е, че в сражението при Варна в 1444 г., част от християнското дясно крило начело с Велико-Варадинския и Ерлавския епископи, се нахвърлило при преследването му от турците в езерото, гдето е потънало. - Консул Вретос в своето описание на България, издадено на френски в 1855 г., пише така: „след сражението в 1444 г. са били нахвърлени от турците десет хиляди мъртви трупа (християнски) в езерото. Рибарите намират сега, при ловене на риба, парчета от емайлирани брони и шлемове“.
Археологическото дружество се заинтересува за изгиналите войници и се е отнесло на 3-й Февруарий (№ 14) до началника на флотата за отпущане на едно катерче, с помощта на което да се дири в езерото (с куки или с водолаз) - За да бъде дружеството по-добре осветлено върху местността на сражението, което е станало някъде на запад от гр. Варна , то се отнесе с писмо от 27-й Юлий (под № 183) до бригадния командир с молба да се произнесе върху нея офицерска комисия, в която да влезнат и членовете - офицери на дружеството. При молбата е приложена немската брошурка на генерал-майора Келер (за сражението до Варна) ...
Пълният текст на статията на Теодор РОКОВ от Варненския археологически музей (в PDF-формат) можете да прочетете тук.
110 години от зараждането на идеята за предварително планирано търсене на археологически находки под вода в България (оригиналното заглавие на автора)
За начало на подводната археология е прието случайното откриване на останките от антично корабокрушение от I в. пр. Хр. край о-в Антикитира от гръцки водолази-ловци на сюнгери през 1900 г. Изваждането на повърхността и транспортирането до Атина на товара на потъналия кораб - антични гръцки и римски статуи, е организирано от гръцката държава с помощта на военния флот през 1901 г. Всички дейности са били ръководени на място от археологът Георгиос Византинос. Само пет години по-късно в България е направен подобен опит за прилагането на този иновативен за своето време метод. Идеен баща на тази инициатива е Варненското археологическо дружество.
Възникването на идеята за търсене на археологически находки под вода и опита за нейната реализация са подробно описани и публикувани в първия годишен отчет на Варненското археологическо дружеството:
Известно е, че в сражението при Варна в 1444 г., част от християнското дясно крило начело с Велико-Варадинския и Ерлавския епископи, се нахвърлило при преследването му от турците в езерото, гдето е потънало. - Консул Вретос в своето описание на България, издадено на френски в 1855 г., пише така: „след сражението в 1444 г. са били нахвърлени от турците десет хиляди мъртви трупа (християнски) в езерото. Рибарите намират сега, при ловене на риба, парчета от емайлирани брони и шлемове“.
Археологическото дружество се заинтересува за изгиналите войници и се е отнесло на 3-й Февруарий (№ 14) до началника на флотата за отпущане на едно катерче, с помощта на което да се дири в езерото (с куки или с водолаз) - За да бъде дружеството по-добре осветлено върху местността на сражението, което е станало някъде на запад от гр. Варна , то се отнесе с писмо от 27-й Юлий (под № 183) до бригадния командир с молба да се произнесе върху нея офицерска комисия, в която да влезнат и членовете - офицери на дружеството. При молбата е приложена немската брошурка на генерал-майора Келер (за сражението до Варна) ...
Пълният текст на статията на Теодор РОКОВ от Варненския археологически музей (в PDF-формат) можете да прочетете тук.