НОВИНИ
ДОКУМЕНТИ
:: начало :: търсене в сайта :: морски вестник :: библиотека :: морски колекции :: спомени :: за нас :: коментар
ИЗ СПОМЕНИТЕ МИ ЗА СЪВМЕСТНАТА ДЕЙНОСТ С МИНИСТЪРА
НА ОТБРАНАТА ВИЦЕАДМИРАЛ ДИМИТЪР ПАВЛОВ (1)
Хроника на едно непредизвестено сътрудничество
За публикациите на тези спомени и снимки не съм питал предварително вицеадмирал Димитър Павлов. Не съм, защото от своя лична позиция и скромност може да каже „Не!”, а аз искам събитията с него и около него да не остават в забвение. Иска ми се след първата публикация неговият отзвук да е „Добро!” и да продължа. Иначе той, публичната личност - министър на отбраната, командващ Военноморския флот ще се лиши от спомен, който е абсолютно безпристрастен и добронамерен.
Преди 1993 година не се познавахме отблизо. Само като морски офицер и адмирал. Не съм служил с него на кораб, дивизион, база, ВМФ, които е командвал. Сътрудничеството ни не е предизвестено. Динамични събития ни събраха заедно.
Новопръкналите се демократи го наричаха кадър на Добри Джуров, дошел от „Позитано”. Уж мастити журналисти помежду си му казваха
„Адмирал Доброто”, но нито един от тях не знаеше истината за „доброто”. Сред част от политиците се „славеше” като племенник на партизанина адмирал Иван Добрев и близък на варненската фамилия Премянови. Всички те са го „тикали напред и нагоре”. И най-малко се споменаваше, че е бил командир на Военноморска база, а след това и командващ Военноморския флот. И, че „Мито Доброто” е прякор от там.
НА ОТБРАНАТА ВИЦЕАДМИРАЛ ДИМИТЪР ПАВЛОВ (1)
Хроника на едно непредизвестено сътрудничество
За публикациите на тези спомени и снимки не съм питал предварително вицеадмирал Димитър Павлов. Не съм, защото от своя лична позиция и скромност може да каже „Не!”, а аз искам събитията с него и около него да не остават в забвение. Иска ми се след първата публикация неговият отзвук да е „Добро!” и да продължа. Иначе той, публичната личност - министър на отбраната, командващ Военноморския флот ще се лиши от спомен, който е абсолютно безпристрастен и добронамерен.
Преди 1993 година не се познавахме отблизо. Само като морски офицер и адмирал. Не съм служил с него на кораб, дивизион, база, ВМФ, които е командвал. Сътрудничеството ни не е предизвестено. Динамични събития ни събраха заедно.
Новопръкналите се демократи го наричаха кадър на Добри Джуров, дошел от „Позитано”. Уж мастити журналисти помежду си му казваха
„Адмирал Доброто”, но нито един от тях не знаеше истината за „доброто”. Сред част от политиците се „славеше” като племенник на партизанина адмирал Иван Добрев и близък на варненската фамилия Премянови. Всички те са го „тикали напред и нагоре”. И най-малко се споменаваше, че е бил командир на Военноморска база, а след това и командващ Военноморския флот. И, че „Мито Доброто” е прякор от там.
Капитан І ранг Цвятко ДОНЧЕВ
Докато Димитър Павлов беше заместник-министър на отбраната във взаимоотношенията ни като обръщение по-добре, а може би и по-обемно пасваше: „Господин адмирал”. Но почти половин година като втори в ерархията на ведомството вицеадмирал Павлов беше в изолация. Ние като морски, се виждахме почти всеки ден. Идваше в Пресцентъра или се обаждаше да се срещнем, коментираше някои злобни публикации насочени към по-старите генерали и офицери или за „пълните шапки” с пари. Из коридорите на ведомството двама-трима от по-близките сътрудници на служебния министър почнаха и да не го поздравяват. А той без никакви „изхвърления” ореше дълбоката си оран. Дойдоха и избори. И резултати, които и за Павлов бяха благоприятни. Върна се като „моряк на бял кон”.
В първия час след като влезе в министерския си кабинет ме извика и най-напред попита: „Ще работим ли заедно? Ще останеш ли и при мен говорител и там, организатор на Пресцентъра? Утре, или кога най-бързо правим пресконференция? Помисли, ще удържиш ли на напъна?”
„Господин министър, виждам, че няма време за размисъл и отговарям : „Да!” И тъй, седмица, две след първата пресконференция, в неделя рано сутринта почти спешно бях пред кабинета му очаквайки някаква задача или реакция. Срещата беше предизвикана от началника на Генералния щаб Цветан Тотомиров. В неделното приложение на вестник „Демокрация” една страница беше „посветена” на участието на наши войски през 1968 година в Чехословакия, но с особен, тежък и злобен акцент - генерал Тотомиров, като командир на взвод тогава е убил мирен чехски гражданин. Следващите думи са на генерал Тотомиров: „За своята чест, за честта на пагона ви казвам, че това е гнусна клевета. Хвърлям си шапката и тоя драскач ще го съдя...”
Пълният текст на този разказ на о.з. капитан І ранг Цвятко ДОНЧЕВ можете да прочетете в рубриката „Спомени на флотски ветерани”.
В първия час след като влезе в министерския си кабинет ме извика и най-напред попита: „Ще работим ли заедно? Ще останеш ли и при мен говорител и там, организатор на Пресцентъра? Утре, или кога най-бързо правим пресконференция? Помисли, ще удържиш ли на напъна?”
„Господин министър, виждам, че няма време за размисъл и отговарям : „Да!” И тъй, седмица, две след първата пресконференция, в неделя рано сутринта почти спешно бях пред кабинета му очаквайки някаква задача или реакция. Срещата беше предизвикана от началника на Генералния щаб Цветан Тотомиров. В неделното приложение на вестник „Демокрация” една страница беше „посветена” на участието на наши войски през 1968 година в Чехословакия, но с особен, тежък и злобен акцент - генерал Тотомиров, като командир на взвод тогава е убил мирен чехски гражданин. Следващите думи са на генерал Тотомиров: „За своята чест, за честта на пагона ви казвам, че това е гнусна клевета. Хвърлям си шапката и тоя драскач ще го съдя...”
Пълният текст на този разказ на о.з. капитан І ранг Цвятко ДОНЧЕВ можете да прочетете в рубриката „Спомени на флотски ветерани”.