НОВИНИ
ДОКУМЕНТИ
:: начало :: търсене в сайта :: морски вестник :: библиотека :: морски колекции :: спомени :: за нас :: коментар
САМОЛЕЧЕНИЕТО НА МОТОРИСТА (НА БОРДА НА
„СТАРА ПЛАНИНА“ ПРЕЗ 1995 Г.)
След 1991 година, когато заплащането на екипажите на БМФ, плаващи и до бившия СССР стана във валута, „въглищарите” от място за наказание, се превърнаха в една от желаните дестинации. Когато корабът е за въглища, това гарантираше на момчетата от палубата или от машината на всеки две седмици поне за една вечер да си отидат в къщи. Да се заредят за следващите две седмици с ичкии - домашна ракийка и домашно вино и мезе, защото при разпадането на Великия и могъщ съюз някои от тези стоки бяха станали кът. Ако не си се заредил, има да седиш на сухо, особено ако те хване мъгла на Керч. Пък и ако искаш да слезеш, не е трудно. Отиваш при кака Елена и й се примолваш, и няма да е трудно да ти се намери смяна. Ако е с цимент за Израел - още по-добре. В еврейските пристанища отиваш до шипшандера, а често те и сами идват да те вземат, купуваш си каквото трябва - скъпи цигари и питиета, не си правиш труда да ги носиш, те ти ги носят сами на кораба и след седмица две отново си там. Пък законът е открит още от Маркс: „Пари - стока - пари „прим“. Така можеш да си осигуриш студена биричка и фъстъци в крайбрежното кръчме, без да ощетяваш семейния бюджет. За времето на кораба, прочети написаното по-горе.
От средата на август 1995 г. с моторния кораб „Стара планина” карахме клинкер за Израел. Случи се така, че няма и месец по-късно, един от мотористите, мъж малко над 40 години, с дълъг стаж в Параходството, почна често да получава пристъпи на язвата. Да си болен не е добре. Особено пък когато си на кораб. Лекар вече няма. Замества го вторият капитан, ама той освен като те изслуша, да ти даде някое лекарство, което знае от медицинския курс, с друго няма как да ти помогне. Пък и като си знаеш болестта, защо да го занимаваш. Болките особено се усилваха, когато биваше на обща работа. Лежеше горкия на леглото в каютата си и беше мъка да го гледа човек как страда. Пуши от цигарата, стиска зъби, изпънал се на койката, и чака болката да утихне. А тя ако го отпусне за седмица, после пак го атакува. Отказваше да отиде на лекар. Знаел си болката човека и си имал и лекарство за нея. Така кризите с напредване на времето взеха да зачестяват. ...
Пълния текст на този документален разказ на Евгени ЦЕНОВ можете да прочетете в рубриката „Спомени на флотски ветерани”.
„СТАРА ПЛАНИНА“ ПРЕЗ 1995 Г.)
След 1991 година, когато заплащането на екипажите на БМФ, плаващи и до бившия СССР стана във валута, „въглищарите” от място за наказание, се превърнаха в една от желаните дестинации. Когато корабът е за въглища, това гарантираше на момчетата от палубата или от машината на всеки две седмици поне за една вечер да си отидат в къщи. Да се заредят за следващите две седмици с ичкии - домашна ракийка и домашно вино и мезе, защото при разпадането на Великия и могъщ съюз някои от тези стоки бяха станали кът. Ако не си се заредил, има да седиш на сухо, особено ако те хване мъгла на Керч. Пък и ако искаш да слезеш, не е трудно. Отиваш при кака Елена и й се примолваш, и няма да е трудно да ти се намери смяна. Ако е с цимент за Израел - още по-добре. В еврейските пристанища отиваш до шипшандера, а често те и сами идват да те вземат, купуваш си каквото трябва - скъпи цигари и питиета, не си правиш труда да ги носиш, те ти ги носят сами на кораба и след седмица две отново си там. Пък законът е открит още от Маркс: „Пари - стока - пари „прим“. Така можеш да си осигуриш студена биричка и фъстъци в крайбрежното кръчме, без да ощетяваш семейния бюджет. За времето на кораба, прочети написаното по-горе.
От средата на август 1995 г. с моторния кораб „Стара планина” карахме клинкер за Израел. Случи се така, че няма и месец по-късно, един от мотористите, мъж малко над 40 години, с дълъг стаж в Параходството, почна често да получава пристъпи на язвата. Да си болен не е добре. Особено пък когато си на кораб. Лекар вече няма. Замества го вторият капитан, ама той освен като те изслуша, да ти даде някое лекарство, което знае от медицинския курс, с друго няма как да ти помогне. Пък и като си знаеш болестта, защо да го занимаваш. Болките особено се усилваха, когато биваше на обща работа. Лежеше горкия на леглото в каютата си и беше мъка да го гледа човек как страда. Пуши от цигарата, стиска зъби, изпънал се на койката, и чака болката да утихне. А тя ако го отпусне за седмица, после пак го атакува. Отказваше да отиде на лекар. Знаел си болката човека и си имал и лекарство за нея. Така кризите с напредване на времето взеха да зачестяват. ...
Пълния текст на този документален разказ на Евгени ЦЕНОВ можете да прочетете в рубриката „Спомени на флотски ветерани”.
Авторът Евгени ЦЕНОВ като капитан-лейтенант от ВМС.