НОВИНИ
ДОКУМЕНТИ
:: начало :: търсене в сайта :: морски вестник :: библиотека :: морски колекции :: спомени :: за нас :: коментар
ИЗ СПОМЕНИТЕ МИ ЗА СЪВМЕСТНАТА ДЕЙНОСТ С МИН. НА
ОТБРАНАТА ВИЦЕАДМ. ДИМИТЪР ПАВЛОВ (2)
Хроника на едно непредизвестено сътрудничество
Продължение. Начало: 11 април 2016 г. Из спомените ми за съвместната дейност с мин. на отбраната вицеадм. Димитър Павлов (1)
На 6 януари тази година в Централния военен клуб в столицата беше организирана паметна вечер, посветена на 100-годишнината от рождението на Добри Джуров, бивш министър на отбраната. В зала „Концертна” бяха дошли поколения генерали, адмирали и офицери. Срещнах и адмирал Иван Добрев, на достолепната вече 93-годишна възраст. „Какви са тия пред входа, дето са се развикали и ни наричат комуняги? Дали знаят нещо за генерал Джуров?Помисли и напишете писмо на министъра. Може и от името на Асоциацията на морските офицери”. Разменихме още по-няколко думи за днешната демокрация. Спестих му реакцията на министъра на отбраната Н. Ненчев, че това събитие е трябвало да се организира на друго място и в друга зала, че шефът на агенцията, който управлява и Централния военен клуб е морски човек, който заради разрешението де се ползва безплатно залата, след десетина дни ще бъде освободен от длъжност. И написах на министъра писмо. Ето част от него:
ОТБРАНАТА ВИЦЕАДМ. ДИМИТЪР ПАВЛОВ (2)
Хроника на едно непредизвестено сътрудничество
Продължение. Начало: 11 април 2016 г. Из спомените ми за съвместната дейност с мин. на отбраната вицеадм. Димитър Павлов (1)
На 6 януари тази година в Централния военен клуб в столицата беше организирана паметна вечер, посветена на 100-годишнината от рождението на Добри Джуров, бивш министър на отбраната. В зала „Концертна” бяха дошли поколения генерали, адмирали и офицери. Срещнах и адмирал Иван Добрев, на достолепната вече 93-годишна възраст. „Какви са тия пред входа, дето са се развикали и ни наричат комуняги? Дали знаят нещо за генерал Джуров?Помисли и напишете писмо на министъра. Може и от името на Асоциацията на морските офицери”. Разменихме още по-няколко думи за днешната демокрация. Спестих му реакцията на министъра на отбраната Н. Ненчев, че това събитие е трябвало да се организира на друго място и в друга зала, че шефът на агенцията, който управлява и Централния военен клуб е морски човек, който заради разрешението де се ползва безплатно залата, след десетина дни ще бъде освободен от длъжност. И написах на министъра писмо. Ето част от него:
Капитан І ранг Цвятко ДОНЧЕВ
„Министър Ненчев, спрете ! Снощната реакция на вашите земеделци пред входа е обидна и вече знаем, че е продиктувана от вас. Наричаме я нескопосан политически акт. Вие искахте да изгоните стотици генерали, адмирали и офицери от резерва и запаса от Военния клуб, но не успяхте. Ако уважавате институцията, която днес управлявате, сигурно в залата до вашия кабинет сте се заглеждали в редовете от портрети на поколения министри на отбраната. Сред тях са достолепни генерали и майори, учени и политици. В тази кохорта е и армейски генерал Добри Джуров, вицеадмирал Димитър Павлов и още, и още ...”
За мен са по-важни следващите разсъждения. Мисля, че са верни като предположение, но можеха да бъдат реалност (или са били) и за вицеадмирал Димитър Павлов, и за десетки хиляди български генерали, адмирали и офицери. Когато постъпвахме във военни училища, когато ги завършвахме, в заповедите с подписа на армейски генерал Д. Джуров ни приемаха на служба. Тъй беше и за Военни академии, за движение от гарнизон в гарнизон, от длъжност на длъжност във войските. Такова беше устройството на държавата ни, че той, най-дългогодишният министър, можеше да подпише и заповедта за освобождаването ни от армията и зачисляването в запаса. Тъй и за вицеадмирал Павлов, тъй и за още хиляди, хиляди ...
След 1990 г. служих с още седем министри на отбраната. Пресцентърът имаше непосредствена връзка с тях. През призмата на времето, безпристрастно и днес мисля, че само двама - трима бяха можещите, знаещите, читавите, които се грижеха и правеха възможното, за да има чест за пагона на българското офицерство. Затова въпреки трудната, тежка, мъжка служба за мен най-голяма чест е, че беше с армейски генерал Добри Джуров, а след 1994 година най-ползотворния си период изживях с министър Димитър Павлов.
Март 1995 година. Очаква се премиерите на България и Русия да подпишат в скоро време споразумение за разплащане на 100 милиона долара руски дълг към България и то главно чрез доставки за военната ни авиация и военните предприятия. Експерти трескаво готвеха важно посещение на министъра на отбраната в Русия. Свързано и с дълга и извън него. 40 милиона долара е руският борч към нашите военни заводи. ...
Пълният текст на този разказ на о.з. капитан І ранг Цвятко ДОНЧЕВ можете да прочетете в рубриката „Спомени на флотски ветерани”.
За мен са по-важни следващите разсъждения. Мисля, че са верни като предположение, но можеха да бъдат реалност (или са били) и за вицеадмирал Димитър Павлов, и за десетки хиляди български генерали, адмирали и офицери. Когато постъпвахме във военни училища, когато ги завършвахме, в заповедите с подписа на армейски генерал Д. Джуров ни приемаха на служба. Тъй беше и за Военни академии, за движение от гарнизон в гарнизон, от длъжност на длъжност във войските. Такова беше устройството на държавата ни, че той, най-дългогодишният министър, можеше да подпише и заповедта за освобождаването ни от армията и зачисляването в запаса. Тъй и за вицеадмирал Павлов, тъй и за още хиляди, хиляди ...
След 1990 г. служих с още седем министри на отбраната. Пресцентърът имаше непосредствена връзка с тях. През призмата на времето, безпристрастно и днес мисля, че само двама - трима бяха можещите, знаещите, читавите, които се грижеха и правеха възможното, за да има чест за пагона на българското офицерство. Затова въпреки трудната, тежка, мъжка служба за мен най-голяма чест е, че беше с армейски генерал Добри Джуров, а след 1994 година най-ползотворния си период изживях с министър Димитър Павлов.
Март 1995 година. Очаква се премиерите на България и Русия да подпишат в скоро време споразумение за разплащане на 100 милиона долара руски дълг към България и то главно чрез доставки за военната ни авиация и военните предприятия. Експерти трескаво готвеха важно посещение на министъра на отбраната в Русия. Свързано и с дълга и извън него. 40 милиона долара е руският борч към нашите военни заводи. ...
Пълният текст на този разказ на о.з. капитан І ранг Цвятко ДОНЧЕВ можете да прочетете в рубриката „Спомени на флотски ветерани”.