НОВИНИ
ДОКУМЕНТИ
:: начало :: търсене в сайта :: морски вестник :: библиотека :: морски колекции :: спомени :: за нас :: коментар
ДОПЪЛНЕНИЕ КЪМ СНИМКАТА „ПОСРЕЩАНЕ НА РУСКИТЕ
ОФИЦЕРИ В БУРГАС ЗА ШИПЧЕНСКИТЕ ТЪРЖЕСТВА. 1902 Г.”
На 7 април т.г. в сайта на „Морски вестник” беше поместено мое съобщение с коментар относно уточняването на датата на събитието и разпознаването на малка част от фотографираните лица https://morskivestnik.com/ Докато за датировката на събитието разполагах с точни данни, за разпознаването на лицата коректно обърнах внимание на читателите, че имам много оскъден снимков материал и затова се наложи да направя някои допускания, без да изразявам категорично мнение, за да не подвеждам читателите.
След появяването на коментара ми веднага изпратих линка му до Любов Филипова - главен уредник в Националния политехнически музей в София, с която поддържам дългогодишно ползотворно сътрудничество. Тя има богат опит в разпознаването на образи от снимков материал и с присъщата й отзивчивост веднага откликна с конкретни бележки. Те от своя страна станаха повод да направя ново издирване за някои от фотографираните. Като благодаря от все сърце на Л. Филипова за съдействието, предлагам някои уточнения и допълнения към сведенията за участници от снимката.
1. В първата редица седнали, вторият отляво надясно офицер наистина не е кап.-лейт. Станчо Димитриев, който към юли 1901 г. е командир на крайцера „Надежда”. Това вероятно е флотският офицер, който в известната снимка на първия офицерски състав на крайцера при приемането му в Бордо през есента на 1898 г. е във втората редица, първият отдясно наляво. При увеличаването на образите от двете снимки, лицата наистина си приличат значително. За съжаление, единствената снимка с офицерския състав на „Надежда” от 1898 г., която открих с описание на имената на фотографираните [1, с. 6 на ил.], не съдържа имената на трима от общо седем офицери, включително и първият отдясно наляво във втората редица [2].
2. Когато направих допускането, че в първата редица седнали петият отляво надясно, а не осмият, е военният министър ген.-майор Стефан Паприков, имах предвид преди всичко протоколното съображение, че като най-високопоставен български военен представител той седи до най-висшия руски военен представител - вице-адмирал Я. А. Хилдебранд. Въз основа на допълнителен снимков материал [3] се оказва, че все пак ген.-майор Ст. Паприков е осмият отляво надясно.
3. След категоричното уточняване на мястото на ген.-майор Ст. Паприков, възникна въпросът кой е българският офицер до вице-адмирал Я. А. Хилдебранд. С помощта на подробната биографична информация за българските генерали до 1944 г. (включително снимков материал) във форума „Бойна слава” [4] (от тях към 1901 г. - 12 генерал-майори) приемам, че този офицер е ген.-майор Никола Петров - през 1901 г. е последователно командир на Първа пехотна Софийска дивизия и Трета пехотна Балканска дивизия.
От биографията му в българската Уикипедия става ясно, че той „През 1901 г. е водач на българската делегация, която присъства на погребението на генерал Гурко” [5]. Кончината на известния руски генерал е на 15 януари 1901 г. (ст. стил). Според съобщение от старата периодика, делегацията е изпратена от българското правителство и освен ген.-майор Н. Петров в нея влизат полк. А. Блъсков от Генералния щаб и двама опълченци [6]. Това представителство положително е оказало влияние за включването на ген.-майор Н. Петров в посрещането на руската ескадра през юли с.г. в Бургас. Според съобщение в интернет за организирана изложба в памет на ген.-майор Н. Петров през август 2014 г. в Габрово, в Държавния архив в Габрово се съхранява негов личен фонд, в който се намират и визитки на „висши руски военни” [7]. Много ми се иска да вярвам, че между тях са запазени визитки и на руски флотски офицери от ескадрата, посетила Варна и Бургас през юли 1901 г.
4. Кап.-лейт. Станчо Димитриев е във втората редица седнали, вторият офицер отдясно наляво (отдясно зад ген.-майор Данаил Николаев). Подкрепям това уточнение с още две снимки:
- от аташирането му към Великия княз Александър Михайлович при посещението му с руска ескадра през юни 1901 г.;
- от илюстрациите в книгата „Време за истина” [8, с. 8 на ил.].
5. Ген.-майор Никола Иванов - командир на Четвърта пехотна Преславска дивизия, в първата редица прави, между втория и третия седнали на първия ред.
6. Страшимир Добрович - началник на Тайния кабинет на княз Фердинанд I, в първата редица прави, вторият отдясно наляво (цивилният).
И едно допълнение към датирането на снимката. За да се избегнат недоразумения при ползването на тези и бъдещи коментари по нея, препоръчвам тя да се преименува на „Посрещане на руските флотски офицери в Бургас, юли 1901 г.”
ОФИЦЕРИ В БУРГАС ЗА ШИПЧЕНСКИТЕ ТЪРЖЕСТВА. 1902 Г.”
На 7 април т.г. в сайта на „Морски вестник” беше поместено мое съобщение с коментар относно уточняването на датата на събитието и разпознаването на малка част от фотографираните лица https://morskivestnik.com/ Докато за датировката на събитието разполагах с точни данни, за разпознаването на лицата коректно обърнах внимание на читателите, че имам много оскъден снимков материал и затова се наложи да направя някои допускания, без да изразявам категорично мнение, за да не подвеждам читателите.
След появяването на коментара ми веднага изпратих линка му до Любов Филипова - главен уредник в Националния политехнически музей в София, с която поддържам дългогодишно ползотворно сътрудничество. Тя има богат опит в разпознаването на образи от снимков материал и с присъщата й отзивчивост веднага откликна с конкретни бележки. Те от своя страна станаха повод да направя ново издирване за някои от фотографираните. Като благодаря от все сърце на Л. Филипова за съдействието, предлагам някои уточнения и допълнения към сведенията за участници от снимката.
1. В първата редица седнали, вторият отляво надясно офицер наистина не е кап.-лейт. Станчо Димитриев, който към юли 1901 г. е командир на крайцера „Надежда”. Това вероятно е флотският офицер, който в известната снимка на първия офицерски състав на крайцера при приемането му в Бордо през есента на 1898 г. е във втората редица, първият отдясно наляво. При увеличаването на образите от двете снимки, лицата наистина си приличат значително. За съжаление, единствената снимка с офицерския състав на „Надежда” от 1898 г., която открих с описание на имената на фотографираните [1, с. 6 на ил.], не съдържа имената на трима от общо седем офицери, включително и първият отдясно наляво във втората редица [2].
2. Когато направих допускането, че в първата редица седнали петият отляво надясно, а не осмият, е военният министър ген.-майор Стефан Паприков, имах предвид преди всичко протоколното съображение, че като най-високопоставен български военен представител той седи до най-висшия руски военен представител - вице-адмирал Я. А. Хилдебранд. Въз основа на допълнителен снимков материал [3] се оказва, че все пак ген.-майор Ст. Паприков е осмият отляво надясно.
3. След категоричното уточняване на мястото на ген.-майор Ст. Паприков, възникна въпросът кой е българският офицер до вице-адмирал Я. А. Хилдебранд. С помощта на подробната биографична информация за българските генерали до 1944 г. (включително снимков материал) във форума „Бойна слава” [4] (от тях към 1901 г. - 12 генерал-майори) приемам, че този офицер е ген.-майор Никола Петров - през 1901 г. е последователно командир на Първа пехотна Софийска дивизия и Трета пехотна Балканска дивизия.
От биографията му в българската Уикипедия става ясно, че той „През 1901 г. е водач на българската делегация, която присъства на погребението на генерал Гурко” [5]. Кончината на известния руски генерал е на 15 януари 1901 г. (ст. стил). Според съобщение от старата периодика, делегацията е изпратена от българското правителство и освен ген.-майор Н. Петров в нея влизат полк. А. Блъсков от Генералния щаб и двама опълченци [6]. Това представителство положително е оказало влияние за включването на ген.-майор Н. Петров в посрещането на руската ескадра през юли с.г. в Бургас. Според съобщение в интернет за организирана изложба в памет на ген.-майор Н. Петров през август 2014 г. в Габрово, в Държавния архив в Габрово се съхранява негов личен фонд, в който се намират и визитки на „висши руски военни” [7]. Много ми се иска да вярвам, че между тях са запазени визитки и на руски флотски офицери от ескадрата, посетила Варна и Бургас през юли 1901 г.
4. Кап.-лейт. Станчо Димитриев е във втората редица седнали, вторият офицер отдясно наляво (отдясно зад ген.-майор Данаил Николаев). Подкрепям това уточнение с още две снимки:
- от аташирането му към Великия княз Александър Михайлович при посещението му с руска ескадра през юни 1901 г.;
- от илюстрациите в книгата „Време за истина” [8, с. 8 на ил.].
5. Ген.-майор Никола Иванов - командир на Четвърта пехотна Преславска дивизия, в първата редица прави, между втория и третия седнали на първия ред.
6. Страшимир Добрович - началник на Тайния кабинет на княз Фердинанд I, в първата редица прави, вторият отдясно наляво (цивилният).
И едно допълнение към датирането на снимката. За да се избегнат недоразумения при ползването на тези и бъдещи коментари по нея, препоръчвам тя да се преименува на „Посрещане на руските флотски офицери в Бургас, юли 1901 г.”
Снимката „Посрещане на руските флотски офицери в Бургас, юли 1901 г.”
Първият офицерски състав на крайцера „Надежда” при приемането му в Бордо през есента на 1898 г.
Генерал-майор Никола Петров - https://dariknews.bg/
Великият княз Александър Михайлович във Варна, юни 1901 г. (седналият отляво). Кап.-лейт. Ст. Димитриев е правият отдясно, пред него седнал е ген.-майор Никола Иванов - https://www.lostbulgaria.com/
Кап.-лейт. Станчо Димитриев в командирската каюта на крайцера „Надежда” [8, с. 8 на ил.]
Литература и бележки
1. Първи корабен дневник на български мореплавател (Капитан I ранг Станчо Димитриев). Представен от д-р Любомир Бабаджов и Андрей Димитриев, внуци на капитана. С., ЕЪР ГРУП 2000, 2004. 88 с.
2. Снимката на първия команден състав на крайцера „Надежда” е публикувана и в сайта „Изгубената България”, но с датировката „септември 1896 г.” - https://www.lostbulgaria.com/ Корабът е спуснат на вода през септември 1898 г. (н. ст.), а не 1896 г.
3. Ценкова, Искра. С почетен знак на ревера. - https://www.temanews.com/ (първата снимка отгоре надолу).
4. Българските генерали. - https://forum.boinaslava.net
5. Никола Петров (генерал-майор, р. 1858). - https://bg.wikipedia.org/
6. Генерал Гурко. - Нов век, г. II, № 271, 17 янури 1901, с.2.
7. Животът и делото на ген.-майор Никола Петров - Балканеца представени в изложба. - https://dariknews.bg/ (Публикувано 12 август 2014 г.)
8. Време за истина. Из архива на капитан I ранг Станчо Димитриев (1866-1913). Състав., увод и коментар Вл. Павлов. Варна, ИК „Галактика”, 1996. 143 с.
Иван АЛЕКСИЕВ
1. Първи корабен дневник на български мореплавател (Капитан I ранг Станчо Димитриев). Представен от д-р Любомир Бабаджов и Андрей Димитриев, внуци на капитана. С., ЕЪР ГРУП 2000, 2004. 88 с.
2. Снимката на първия команден състав на крайцера „Надежда” е публикувана и в сайта „Изгубената България”, но с датировката „септември 1896 г.” - https://www.lostbulgaria.com/ Корабът е спуснат на вода през септември 1898 г. (н. ст.), а не 1896 г.
3. Ценкова, Искра. С почетен знак на ревера. - https://www.temanews.com/ (първата снимка отгоре надолу).
4. Българските генерали. - https://forum.boinaslava.net
5. Никола Петров (генерал-майор, р. 1858). - https://bg.wikipedia.org/
6. Генерал Гурко. - Нов век, г. II, № 271, 17 янури 1901, с.2.
7. Животът и делото на ген.-майор Никола Петров - Балканеца представени в изложба. - https://dariknews.bg/ (Публикувано 12 август 2014 г.)
8. Време за истина. Из архива на капитан I ранг Станчо Димитриев (1866-1913). Състав., увод и коментар Вл. Павлов. Варна, ИК „Галактика”, 1996. 143 с.
Иван АЛЕКСИЕВ