НОВИНИ
ДОКУМЕНТИ
:: начало :: търсене в сайта :: морски вестник :: библиотека :: морски колекции :: спомени :: за нас :: коментар
Със съветски подводничари в пункта за базиране Атия на Военноморска база Бургас през 1984 г. Николай Йорданов е петият от ляво на дясно. Снимката е от личния архив на автора.
Екипът на катедра „Тактика на ВМС и морски оръжия” във ВВМУ „Н. Й. Вапцаров”, 1998 г. Николай Йорданов е петият от ляво на дясно. Снимката е от личния архив на автора.
Капитан І ранг Николай ЙОРДАНОВ
В дивизиона подводници, но вече в периода след 1989 г.
Обаче: без претенции за строго подреждане и точност на определенията, бих искал да разделя тези мемоарно-разказни изяви на три групи:
Първата включва книги и книжлета, посветени на героичната им служба - плавания, дежурства и българо-съветски приключения, от които липсват главните епизоди на съвместните пиянства и „укрепвания на дружбата”, но задължително присъстват непресъхващите извори на нашите славни победи и вдъхновения: партийно-политическите органи, събрания, съвещания, мъдрите ни адмирали и гениалните им решения. Е, ако има критика към някого, тя е градивна и най-малкото във възхвала на по-горния. В някои от тях достатъчно талантливо (Васил Илиев и Йото Йотов), а в други - повече административно-кадрово (Христо Д. Христов, С. Станилов) се излагат хронологично събития, съпътстващи техния велик (и на славния Военноморски флот, естествено) служебен път. Както винаги в такива случаи, четейки по стар навик аз потръпвах от бликащата гордост на партийните им подвизи и „единствени правилности”, на които всички ние, като насекоми по бодлите на трънките, бяхме нанизани в продължение на няколко десетилетия.
Друга група са спомени на личности от по-ранно време, така наречени царски офицери, в които описват съдбата си оцелелите на границата на епохите способни офицери - Христо Кукенски, Христо Миевски и др., които са били доволни от това, че са получили някаква възможност да реализират своите знания, макар и с големи ограничения, уволнения и духовно гърчене, създали семейства и отишли си от този свят с тъгата, че е могло да бъде много по-различно. ...
Пълният текст на този разказ на о.з. капитан І ранг Николай ЙОРДАНОВ (в PDF-формат) можете да прочетете в рубриката „Спомени на флотски ветерани”.
Първата включва книги и книжлета, посветени на героичната им служба - плавания, дежурства и българо-съветски приключения, от които липсват главните епизоди на съвместните пиянства и „укрепвания на дружбата”, но задължително присъстват непресъхващите извори на нашите славни победи и вдъхновения: партийно-политическите органи, събрания, съвещания, мъдрите ни адмирали и гениалните им решения. Е, ако има критика към някого, тя е градивна и най-малкото във възхвала на по-горния. В някои от тях достатъчно талантливо (Васил Илиев и Йото Йотов), а в други - повече административно-кадрово (Христо Д. Христов, С. Станилов) се излагат хронологично събития, съпътстващи техния велик (и на славния Военноморски флот, естествено) служебен път. Както винаги в такива случаи, четейки по стар навик аз потръпвах от бликащата гордост на партийните им подвизи и „единствени правилности”, на които всички ние, като насекоми по бодлите на трънките, бяхме нанизани в продължение на няколко десетилетия.
Друга група са спомени на личности от по-ранно време, така наречени царски офицери, в които описват съдбата си оцелелите на границата на епохите способни офицери - Христо Кукенски, Христо Миевски и др., които са били доволни от това, че са получили някаква възможност да реализират своите знания, макар и с големи ограничения, уволнения и духовно гърчене, създали семейства и отишли си от този свят с тъгата, че е могло да бъде много по-различно. ...
Пълният текст на този разказ на о.з. капитан І ранг Николай ЙОРДАНОВ (в PDF-формат) можете да прочетете в рубриката „Спомени на флотски ветерани”.
ЗАЩО СМЕ ТАКИВА?
(РАЗКАЗ НА „ЕДИН БОЛЕН ЧОВЕК”)
Когда эпохи идут на слом,
Появляются дневники,
Писанные задним числом,
В одном экземпляре, от руки.
Тому, который их прочтет
(То ли следователь, то ли потомок),
Представляет квалифицированный отчет
Интелигентный подонок.
Поступки корректируются слегка.
Мысли - очень серьезно.
„Рано!” - бестрeпетно пишет рука,
Где следовало бы: „Поздно”.
(Борис СЛУЦКИЙ)
Двоумя се дали заглавието не би следвало да бъде „Как станахме такива?” Но ние сме така залети от интелектуална телевизионна и вестникарска чалга, че кому в главата ще дойде да търси генезиса на превръщането ни в античовеци (Георги Марков или Мартин Карбовски ли?, абе, я да се правим, че ги няма!) или пък да чете моите наивни обяснения по въпроса. Нали си имаме Слави, Комици, Сървайвари, Миски и друга действаща на първичните инстинкти организирана престъп..., пардон - простащина. Ние се радваме на публикуваните резултати, че нашите емигранти в САЩ били най-културни и интелектуални (93 % от тях били висшисти и среднисти) в сравнение с португалските (43 %), гръцките (60 %) и т.н., без да съобразяваме какво означава това: а това означава, че точно България се напуска от най-подготвените и високо интелектуални нейни синове и дъщери. А кои ли оставаме тогава тук в България?
През последните години във военноморските среди се
появиха много мемоарни книги, където повече или по-
малко литературно и интересно се разказват спомени
за морската служба, за плаванията, за смешните, а
понякога и трагичните истории, съпътствали неравния
жизнен път на флотските офицери.
(РАЗКАЗ НА „ЕДИН БОЛЕН ЧОВЕК”)
Когда эпохи идут на слом,
Появляются дневники,
Писанные задним числом,
В одном экземпляре, от руки.
Тому, который их прочтет
(То ли следователь, то ли потомок),
Представляет квалифицированный отчет
Интелигентный подонок.
Поступки корректируются слегка.
Мысли - очень серьезно.
„Рано!” - бестрeпетно пишет рука,
Где следовало бы: „Поздно”.
(Борис СЛУЦКИЙ)
Двоумя се дали заглавието не би следвало да бъде „Как станахме такива?” Но ние сме така залети от интелектуална телевизионна и вестникарска чалга, че кому в главата ще дойде да търси генезиса на превръщането ни в античовеци (Георги Марков или Мартин Карбовски ли?, абе, я да се правим, че ги няма!) или пък да чете моите наивни обяснения по въпроса. Нали си имаме Слави, Комици, Сървайвари, Миски и друга действаща на първичните инстинкти организирана престъп..., пардон - простащина. Ние се радваме на публикуваните резултати, че нашите емигранти в САЩ били най-културни и интелектуални (93 % от тях били висшисти и среднисти) в сравнение с португалските (43 %), гръцките (60 %) и т.н., без да съобразяваме какво означава това: а това означава, че точно България се напуска от най-подготвените и високо интелектуални нейни синове и дъщери. А кои ли оставаме тогава тук в България?
През последните години във военноморските среди се
появиха много мемоарни книги, където повече или по-
малко литературно и интересно се разказват спомени
за морската служба, за плаванията, за смешните, а
понякога и трагичните истории, съпътствали неравния
жизнен път на флотските офицери.