НОВИНИ
ДОКУМЕНТИ
:: начало :: търсене в сайта :: морски вестник :: библиотека :: морски колекции :: спомени :: за нас :: коментар
ВЪВ ВОДАТА, ДА СИ ЖАДЕН ЗА ВОДА!
И преди трийсетина години съм разказвал за четирима морски офицери с професията военни водолази. Лесно се пишеше и тогава, защото от отдел 8 - „Тайната“ в Щаба на Флота не съкращаваха или корегираха почти нищо. И тогава, пък особено днес няма нищо секретно. Тогава Петър Кючуков беше капитан ІІ ранг, Лилян Янев капитан ІІІ ранг, Иван Иванов старши лейтенант, а Константин Наумов капитан ІІІ ранг. Днес за него ми е думата.
В живота на всеки човек има и хубости и лошотии. Почвам с една нелепост, която няма как да не се е отразила на самочуствието, а ако щете и на егото на такъв човек като Костя. В една от есените през осемдесетте очакваше „нова звезда”, но длъжността му на специалист не разрешаваше. Приказвали сме си за това, че „по-добре късно, отколкото никога”, но че му е било мъчно или е имало и стаена обида - нямаше съмнение. Като си спомня и днес всичко това, няма да е справедливо да го отмина, че след 20 години „ровене” из мътилката на морското дъно, язовири и реки на България, звездата му „не изгря” и трябваше да дочака следващата есен, за да заживее с орисията на „капитан ІІ ранг”. Вярно, във водолазния майсторлък едва ли са най-важни ранговете, но защо морският да не си помечтае и за адмиралски галуни.
Вярвам, че и днес очите му, тези обаятелни за дамите очи, знаеха как да посрещнат скромно, как да покажат, че се е развихрил, когато трябва да защитава. Станеш ли му съмишленик и очите му се смеят, а мисля, че могат и да се радват. Сам Косьо казва: „Човек съм със своите несгоди и надежди. Все гледам и търся верния път. Тичал съм, спъвал съм се, но все съм искал да е по „правия път”... И да не се отбивам.”
Варненец, „откакто се помни”. Моряшко момче. Пъргаво. Учило добре книгите. Приели го в Морското. А Косьо вече познавал хубава студентка от Медицинския институт. И двамата „стискали зъби” докато курсант Наумов станал лейтенант...
Спомен. На полигона за водолазна подготовка от дясната страна на пирса се бяха струпали много моряци. Старши лейтенант Наумов и още двама водолази бяха в морето и „играеха” с ... делфин...
Пълният текст на разказа на о.з. капитан I ранг Цвятко ДОНЧЕВ можете да прочетете в рубриката „Спомени на флотски ветерани”.
И преди трийсетина години съм разказвал за четирима морски офицери с професията военни водолази. Лесно се пишеше и тогава, защото от отдел 8 - „Тайната“ в Щаба на Флота не съкращаваха или корегираха почти нищо. И тогава, пък особено днес няма нищо секретно. Тогава Петър Кючуков беше капитан ІІ ранг, Лилян Янев капитан ІІІ ранг, Иван Иванов старши лейтенант, а Константин Наумов капитан ІІІ ранг. Днес за него ми е думата.
В живота на всеки човек има и хубости и лошотии. Почвам с една нелепост, която няма как да не се е отразила на самочуствието, а ако щете и на егото на такъв човек като Костя. В една от есените през осемдесетте очакваше „нова звезда”, но длъжността му на специалист не разрешаваше. Приказвали сме си за това, че „по-добре късно, отколкото никога”, но че му е било мъчно или е имало и стаена обида - нямаше съмнение. Като си спомня и днес всичко това, няма да е справедливо да го отмина, че след 20 години „ровене” из мътилката на морското дъно, язовири и реки на България, звездата му „не изгря” и трябваше да дочака следващата есен, за да заживее с орисията на „капитан ІІ ранг”. Вярно, във водолазния майсторлък едва ли са най-важни ранговете, но защо морският да не си помечтае и за адмиралски галуни.
Вярвам, че и днес очите му, тези обаятелни за дамите очи, знаеха как да посрещнат скромно, как да покажат, че се е развихрил, когато трябва да защитава. Станеш ли му съмишленик и очите му се смеят, а мисля, че могат и да се радват. Сам Косьо казва: „Човек съм със своите несгоди и надежди. Все гледам и търся верния път. Тичал съм, спъвал съм се, но все съм искал да е по „правия път”... И да не се отбивам.”
Варненец, „откакто се помни”. Моряшко момче. Пъргаво. Учило добре книгите. Приели го в Морското. А Косьо вече познавал хубава студентка от Медицинския институт. И двамата „стискали зъби” докато курсант Наумов станал лейтенант...
Спомен. На полигона за водолазна подготовка от дясната страна на пирса се бяха струпали много моряци. Старши лейтенант Наумов и още двама водолази бяха в морето и „играеха” с ... делфин...
Пълният текст на разказа на о.з. капитан I ранг Цвятко ДОНЧЕВ можете да прочетете в рубриката „Спомени на флотски ветерани”.
Капитан І ранг Цвятко ДОНЧЕВ като старши лейтенант. Бележка на редактора, със заръка да напиша: „А бяхме млади, бяхме толкоз млади, когато служехме в 18 дивизион спомагателни кораби (ОХРА) от Военноморска база Варна ...”