НОВИНИ
ДОКУМЕНТИ
:: начало :: търсене в сайта :: морски вестник :: библиотека :: морски колекции :: спомени :: за нас :: коментар
ИГРА НА КАУБОИ
(ПО ВРЕМЕ НА ПЛАВАНЕ ДО ОСТРОВ МАЛТА)
Бележка на редакцията: Освен, че днешният Първи май е Великден, читателите на „Морски вестник” знаят, че той е и Ден на труда и на международната работническа солидарност. Затова поздравяваме всички морски труженици и с този празник, в това число и автора на този разказ!
Първо дойдоха дърводелците. Впрочем, не. Този път ще я караме по ред. Първо се върна капитанът от Параходството, разпореди да се събере екипажът, за да доведе на вниманието ни, че след като разтоварим, започваме товарене на телета. За Малта. Че ще ставаме временно каубои. Щото, нали, позахили се той, каубой значи на английски краварин, човек, който се занимава с говеда. Е, тогава вече, на следващия ден, след като измъкнаха от дълбините на парахода и последните огромни сандъци, които возехме от Иличевск, след като се преместихме на най-отдалеченото кейово място и до борда ни се строиха няколко камиона с дървен материал, тогава вече дойдоха дърводелците. Преди това елтехникът беше наспускал долу, в тъмното, кажи-речи всички лустри, които имахме, за да им е светло.
Дойдоха и започнаха. Делово и спорно, макар и на пръв поглед без да бързат, взеха да правят някакви конструкции из хамбарите. За връзване на говедата, за храненето и поенето им. Надничахме, вдишвахме опияняващия аромат на бор, който се носеше отдолу от талпите - материала за конструкциите, и си бъбрехме като как ще стане това превозване на няколкостотин телета. Ми как, разясняваше ни Киро Суичмето, пускат ги в хамбара, дундуркаме ги една седмица, вадят ги и пайдос. Лесна стока. По-лесна е, захилваше се той, само гълъби да носиш. Отваряш хамбарния капак и те сами се разтоварват. Обаче никой не се смееше на нескопосаните му лакърдии. Не бяхме карали такова нещо, непознато беше, а като всяко непознато - будеше различни чувства, които се оформяха във въпроси. Само че нямаше кого да питаме. По едно време се оказа, че има. ...
Пълния текст на този разказ на Любен ЛЮБЕНОВ (в PDF-формат) можете да прочетете тук.
(ПО ВРЕМЕ НА ПЛАВАНЕ ДО ОСТРОВ МАЛТА)
Бележка на редакцията: Освен, че днешният Първи май е Великден, читателите на „Морски вестник” знаят, че той е и Ден на труда и на международната работническа солидарност. Затова поздравяваме всички морски труженици и с този празник, в това число и автора на този разказ!
Първо дойдоха дърводелците. Впрочем, не. Този път ще я караме по ред. Първо се върна капитанът от Параходството, разпореди да се събере екипажът, за да доведе на вниманието ни, че след като разтоварим, започваме товарене на телета. За Малта. Че ще ставаме временно каубои. Щото, нали, позахили се той, каубой значи на английски краварин, човек, който се занимава с говеда. Е, тогава вече, на следващия ден, след като измъкнаха от дълбините на парахода и последните огромни сандъци, които возехме от Иличевск, след като се преместихме на най-отдалеченото кейово място и до борда ни се строиха няколко камиона с дървен материал, тогава вече дойдоха дърводелците. Преди това елтехникът беше наспускал долу, в тъмното, кажи-речи всички лустри, които имахме, за да им е светло.
Дойдоха и започнаха. Делово и спорно, макар и на пръв поглед без да бързат, взеха да правят някакви конструкции из хамбарите. За връзване на говедата, за храненето и поенето им. Надничахме, вдишвахме опияняващия аромат на бор, който се носеше отдолу от талпите - материала за конструкциите, и си бъбрехме като как ще стане това превозване на няколкостотин телета. Ми как, разясняваше ни Киро Суичмето, пускат ги в хамбара, дундуркаме ги една седмица, вадят ги и пайдос. Лесна стока. По-лесна е, захилваше се той, само гълъби да носиш. Отваряш хамбарния капак и те сами се разтоварват. Обаче никой не се смееше на нескопосаните му лакърдии. Не бяхме карали такова нещо, непознато беше, а като всяко непознато - будеше различни чувства, които се оформяха във въпроси. Само че нямаше кого да питаме. По едно време се оказа, че има. ...
Пълния текст на този разказ на Любен ЛЮБЕНОВ (в PDF-формат) можете да прочетете тук.
Авторът на този разказ Любен ЛЮБЕНОВ
Действията в този разказ се развиват на борда на единия от серията 1500/2200-тонни сухотоварни кораби по проект 546/546 А (тип „Сопот”). Най-новият от тях е „Златоград”.
И с „Батак” (също от типа „Сопот”) са пренасяни телета ...
Част от екипажа на „Сопот” през 1973 г. Нищо чудно и те да са участвали в преноса (и износа) на телета.