НОВИНИ
ДОКУМЕНТИ
:: начало :: търсене в сайта :: морски вестник :: библиотека :: морски колекции :: спомени :: за нас :: коментар
ПЛАВАНЕ С „АКАДЕМИК КУРЧАТОВ” В БАЛТИЙСКО МОРЕ ПРЕЗ 1986 Г.
(2) Нефтогазоносност на дънните пластове
Продължение. Начало: 27 април 2016 г. Плаване с „Академик Курчатов” в Балтийско море през 1986 г.
През 70-те години на миналия век Норвегия вложи големи ресурси в търсенето и сондирането за нефт и газ от дъното на Северно море. От 1971 г. започна добивът на нефт от находището Екофиск, а по-късно и от Статфьорд. През 1975 г. изгради петролопровод по дъното на морето до Великобритания, а след 1977 г. до Федерална република Германия. Норвегия стана енергонезависима и богата страна, износител на петрол и когато през 1985 г. Михаил Горбачов стана генерален секретар на ЦК на КПСС и председател на Върховния съвет на СССР „изтегли ушите” на морските учени „Какво правите? А в Балтийско море няма ли нефт?” Тази височайша поръчка оформи задачата на експедицията с научно-изследователския кораб „Академик Курчатов” през 1986 г. формулирана като прогнозиране нефтогазоносноста и наличието на газхидратни залежи в югозападната част на Балтийско море, оформена по програмата на СИВ „Световен океан” (Направление 4).
Конкретните задачи на експедицията бяха:
1. Изясняване на природата на аномални акустични, геофизични и геохимични полета в Балтийско море, установени от предишни плавания (1980 - 1984 г.);
2. Изучаване на строежа на горната част на седиментните слоеве и проследяване наличието на флуидни потоци с методите на непрекъснатото сеизмично профилиране (НСП);
3. Литолого-геохимично и инженерно-геоложко изследване на дънните утайки;
4. Комплексно геолого-геохимично и микробиологично изследване на дънните утайки;
5. Разработване на комплекс от геофизични, биогеохимични и други критерии за прогнозиране на кристалохидратните образования на въглеводороди в дънните утайки;
6. Уточняване на местоположението на основните зони на генерация на въглеводороди и нефтогазонатрупване в недрата на изследвания район.
Към тези задачи поставени в края на 1985 г. и първите месеци на 1986 г., поради ядрения инцидент в ІV реактор на АЕЦ „Чернобил” на 26 април 1986 г., беше добавена и нова - изследване на радиоактивното замърсяване на югозападната част на Балтийско море (1).
Работата се извърши на четири полигона, три от които пред бреговете на Литва, Калининградска област на РСФСР и Полша и четвъртия пред бреговете на (тогавашната) Германската демократична република.
На 16 юли 1986 г. НИС „Академик Курчатов” отплавал от Калининград. След няколко часов преход пристигнал в Гдиня, от където са качени полски колеги от Института по океанология към АН на Полша, както и научна апаратура. На 18 юли корабът акостира в Рощок. Тук се качват 7 колеги от Института по морски изследвания на ГДР, още полски учени от Института по геология в Сопот и ние - четиримата българи. Съветските учени и специалисти бяха от Института по океанология „П. П. Ширшов” Москва, от Атлантическото му отделение в Калининград, от Географския отдел на АН на Литовската ССР и от Института по геология и геофизика на АН на Белоруската ССР.
За реализиране на изследователската програма бяха използвани слезните технически средства: сеизмични профилографи „Спаркер” и „Бумер” („Uniboom”), ехолот „Атлас Дека -10”, грунтови тръби, автономни дънни наносоуловители (Sediment traps), придънни батометри, 30-литров батометър, сонда за температура, соленост и дълбочина, апаратура за изследване физическите свойства и остатъчната намагнитеност на утайките, високочувствителна апаратура (детектори) на радиация, експресен анализатор на СОРГ.
Българската апаратура се състоеше от блок (розет) от четири батометъра с електромагнитно управление с програмно устройство за задействането им по дълбочина (то бе настроено така, че да бъдат вземани водни проби от четири придънни хоризонта - например 88, 91, 94 и 97 метра), наречена от ръководството на рейса касетъчен батометър КСБ -4, както и с вакуумен прибор за дегазиране на водни проби и порови води от грунтови ядки.
На 21 юли 1986 г. отплавахме за полигон ІV, който бе в международни води и почти еднакво отдалечен от бреговете на ГДР, Дания и Швеция. Наред с пробонабирането на водни и дънни проби полигона бе изследван на галсове NW - SE със сеизмичните профилографи „Спаркер” и бумер (Uniboom). На 1 август пътуваме към полигон І пред бреговете на Полша и Калининградска област. Тук през 1980 и 1984 г. са установени акустични аномалии 1 и 2. На 3 август 1986 г. осъществяваме заход в Клайпеда за зареждане на кораба и кратък отдих. На следващият ден успяваме да разгледаме морския музей, аквариума и дори да поплуваме в Балтийско море.
На 11 август 1986 г. в полигон І бе осъществена юбилейната 5000-на станция. НИС „Академик Курчатов” застава на първата си станция на 3 януари 1967 г. В близо 20-годишната си експлоатация корабът е проплавал 800 000 морски мили.
Приборът КСБ-4 бе експериментиран на 18 научни станции, като водните проби отиваха за анализ в четири лаборатории. В условията на интензивна експедиционна работа на плаващия институт „Академик Курчатов” българската група натрупа ценен опит, който бе използван в следващите рейсове с НИК „Академик” в Черно море.
Доц. д-р инж. Траян ТРАЯНОВ
(2) Нефтогазоносност на дънните пластове
Продължение. Начало: 27 април 2016 г. Плаване с „Академик Курчатов” в Балтийско море през 1986 г.
През 70-те години на миналия век Норвегия вложи големи ресурси в търсенето и сондирането за нефт и газ от дъното на Северно море. От 1971 г. започна добивът на нефт от находището Екофиск, а по-късно и от Статфьорд. През 1975 г. изгради петролопровод по дъното на морето до Великобритания, а след 1977 г. до Федерална република Германия. Норвегия стана енергонезависима и богата страна, износител на петрол и когато през 1985 г. Михаил Горбачов стана генерален секретар на ЦК на КПСС и председател на Върховния съвет на СССР „изтегли ушите” на морските учени „Какво правите? А в Балтийско море няма ли нефт?” Тази височайша поръчка оформи задачата на експедицията с научно-изследователския кораб „Академик Курчатов” през 1986 г. формулирана като прогнозиране нефтогазоносноста и наличието на газхидратни залежи в югозападната част на Балтийско море, оформена по програмата на СИВ „Световен океан” (Направление 4).
Конкретните задачи на експедицията бяха:
1. Изясняване на природата на аномални акустични, геофизични и геохимични полета в Балтийско море, установени от предишни плавания (1980 - 1984 г.);
2. Изучаване на строежа на горната част на седиментните слоеве и проследяване наличието на флуидни потоци с методите на непрекъснатото сеизмично профилиране (НСП);
3. Литолого-геохимично и инженерно-геоложко изследване на дънните утайки;
4. Комплексно геолого-геохимично и микробиологично изследване на дънните утайки;
5. Разработване на комплекс от геофизични, биогеохимични и други критерии за прогнозиране на кристалохидратните образования на въглеводороди в дънните утайки;
6. Уточняване на местоположението на основните зони на генерация на въглеводороди и нефтогазонатрупване в недрата на изследвания район.
Към тези задачи поставени в края на 1985 г. и първите месеци на 1986 г., поради ядрения инцидент в ІV реактор на АЕЦ „Чернобил” на 26 април 1986 г., беше добавена и нова - изследване на радиоактивното замърсяване на югозападната част на Балтийско море (1).
Работата се извърши на четири полигона, три от които пред бреговете на Литва, Калининградска област на РСФСР и Полша и четвъртия пред бреговете на (тогавашната) Германската демократична република.
На 16 юли 1986 г. НИС „Академик Курчатов” отплавал от Калининград. След няколко часов преход пристигнал в Гдиня, от където са качени полски колеги от Института по океанология към АН на Полша, както и научна апаратура. На 18 юли корабът акостира в Рощок. Тук се качват 7 колеги от Института по морски изследвания на ГДР, още полски учени от Института по геология в Сопот и ние - четиримата българи. Съветските учени и специалисти бяха от Института по океанология „П. П. Ширшов” Москва, от Атлантическото му отделение в Калининград, от Географския отдел на АН на Литовската ССР и от Института по геология и геофизика на АН на Белоруската ССР.
За реализиране на изследователската програма бяха използвани слезните технически средства: сеизмични профилографи „Спаркер” и „Бумер” („Uniboom”), ехолот „Атлас Дека -10”, грунтови тръби, автономни дънни наносоуловители (Sediment traps), придънни батометри, 30-литров батометър, сонда за температура, соленост и дълбочина, апаратура за изследване физическите свойства и остатъчната намагнитеност на утайките, високочувствителна апаратура (детектори) на радиация, експресен анализатор на СОРГ.
Българската апаратура се състоеше от блок (розет) от четири батометъра с електромагнитно управление с програмно устройство за задействането им по дълбочина (то бе настроено така, че да бъдат вземани водни проби от четири придънни хоризонта - например 88, 91, 94 и 97 метра), наречена от ръководството на рейса касетъчен батометър КСБ -4, както и с вакуумен прибор за дегазиране на водни проби и порови води от грунтови ядки.
На 21 юли 1986 г. отплавахме за полигон ІV, който бе в международни води и почти еднакво отдалечен от бреговете на ГДР, Дания и Швеция. Наред с пробонабирането на водни и дънни проби полигона бе изследван на галсове NW - SE със сеизмичните профилографи „Спаркер” и бумер (Uniboom). На 1 август пътуваме към полигон І пред бреговете на Полша и Калининградска област. Тук през 1980 и 1984 г. са установени акустични аномалии 1 и 2. На 3 август 1986 г. осъществяваме заход в Клайпеда за зареждане на кораба и кратък отдих. На следващият ден успяваме да разгледаме морския музей, аквариума и дори да поплуваме в Балтийско море.
На 11 август 1986 г. в полигон І бе осъществена юбилейната 5000-на станция. НИС „Академик Курчатов” застава на първата си станция на 3 януари 1967 г. В близо 20-годишната си експлоатация корабът е проплавал 800 000 морски мили.
Приборът КСБ-4 бе експериментиран на 18 научни станции, като водните проби отиваха за анализ в четири лаборатории. В условията на интензивна експедиционна работа на плаващия институт „Академик Курчатов” българската група натрупа ценен опит, който бе използван в следващите рейсове с НИК „Академик” в Черно море.
Доц. д-р инж. Траян ТРАЯНОВ
Карта на югозападната част на Балтийско море с курса на кораба и изследваните полигони.
Рибарски корабчета - Варнемюнде, юли 1986 г., в устието на река Варнов.
Подготовка за спускане на хоризонтален батометър.
Спускане на малка грунтова тръба (тук операторът е според изискванията за безопасност с каска).
Спускане на българската апаратура, т. нар. КСБ-4