
ДУМИ ЗА НАЙ-ГОЛЕМИЯ ПРАЗНИК НА БЪЛГАРСКАТА РЕЧ И
КУЛТУРА
Сред приятелите си имам двама - трима, с които поне веднъж на десетина дни се срещаме в кафенето на Националната библиотека „Св. Св. Кирил и Методий”. Обикновено - след като сме прегледали, щрихирали, преписали или уточнили писано за автори, заглавия, дати и години. Срещаме се, за да споделим.
В началото на м. май бяхме заедно с приятеля Петър Китински. До нас приседна много възрастен мъж. С достолепен вид отпиваше от кафето, но като че ли нарочно искаше да сподели нещо, да ни заговори. Представи се като Иван Странджев, учител по литература, на 96 години. Днешното му идване в библиотеката било, заради приятелството с един свещеник. Този поп обичал да пише. В един от бележниците си Странджев отбелязал, че във вестник „Мир” от м. май 1921 г. свещеникът е написал похвално слово за двамата братя Кирил и Методий. Не само любопитство, но и уважение към човека, който с патос ни внушаваше да прочетем написаното, се върнах в залата за поръчки. И след малко в ръцете ми беше подвързаното издание на вестник „Миръ” от 23 май 1921 г. А литературоведката беше донесла и копие от вестник „Зора” на същия ден през 1921 г.
И ако за следващите редове някой има заслуга, това са изреченията на свещеник Дим. Янакиев и емоционалните думи на Иван Странджев. Предлагам на читателите на „Морски вестник” част от тази изповед на отеца.
ВСЕСЛАВЯНСКИЯТ ДЕН
Денят 24./11май/, в който се чества паметта на Св. Равноапостоли Кирила и Методия трябва да бъде ден на всеславянска радост и тържество, защото този ден еднакво свързва всички славянски народи с един и същи идеал - идеалът завещан от Светите братя - да пребъдват всякога в „православие и единомислие”.
Славянската азбука, изнамерена от тях и преводът на първите книги от гръцки на славянски създадоха нова ера и нова епоха за славянството на времето, защото с тях се тури началото на славянската просвета, култура и прогрес. Писмеността - творба на Св. Св. Кирил и Методий е вратата, през която само е могло славянството да влезе в реда на напредналите народи и да извоюва почетно място, което днес заема между тях.
Православието и грижовността, дадени от Св. Равноапостоли К. и М. са били единствен крепителен стълб, за националното съзнание и политическа независимот на славянските народи през вековете ...
Единомислието, т.е. братското разбирателство, единение за задружна дейност на всички ... е идеал днес забравен и отхвърлен.
Днес, славянството вместо на единомислие и братско разбирателство се е предало на междуособни гонения и самоизтребление - неща, които подронват авторитета и бъдещето му.
Българският народ е бил през векове верен изразител и крепител на свещеният завет на Св. Равноапостоли Кирила и Методия, за единомислие и православие. Той в ред случаи е подчертал това, като е подавал братска ръка за обща дейност, но защото е бил самичек тъй искрен, е бивал изневяван и онеправдаван.
Прочее, днес, когато се празнува паметта на Св. Братя, длъжност е на всички ... да си спомнят за техния свещен завет и незабавно да се повърнат към него като се съединят в православието и единомислието.
Предоставям ви и копие от вестник „Мир”. И още - репродукция от вестник „Зора” също от двайсетте години на миналия век. Има какво да си припомняме и да се гордеем днес, нали, драги съвременници?
А на Иван Странджев, дълбок поклон, защото без него едва ли щях да прочета редовете за „Всеславянският ден” и „Днешният празник” във вестник „Зора”.
Цвятко ДОНЧЕВ


