НОВИНИ
ДОКУМЕНТИ
:: начало :: търсене в сайта :: морски вестник :: библиотека :: морски колекции :: спомени :: за нас :: коментар
„ЗА ХРАБРОСТЪ“ (ЕПИЛОГ)
23 май 2016 г. „За храбростъ“
25 май 2016 г. „За храбростъ“ (Продължение)
„Епилог“ би могло да означава и „свършек“. Нищо обаче не е свършено, докато не свърши добре. Затова нека споделя безхитростните отговори на зададените от мен въпроси в миналия материал със същото заглавие. Необходим ли е, трябва ли ни стожер, морален ориентир, ракета-носител на воинската доблест, каквато винаги е била вековната институция, орденът „За храбростъ“? На мнозина не е необходим. На тях не са им необходими и демокрация, евроатлантически ценности, социализъм, солидарност, високи идеали, суверенитет, мъжество и всякакви подобни глупости. „Най ми й убуу га ям!“ Подобните им не биха се отказали и от службица във войската, на завет, срещу „привилегии“, добра заплата и без излишен зор. Мисии, полигони, гарнизони, рискове и отговорности - отнюд! За всичко си има хора, който го иска - дай му! На мисия - може, но с добри командировъчни и корави гаранции.
В тромавите уж-анкети, които публикувах в „Морски вестник“ на ползу роду, техните отговори са банално предвидими. „Ако ви изберат за депутат, няма ли да крадете като за световно?“ Отговор 1: „Да бе, как няма да крада!“; Отговор 2: „Не бе, как няма да крада!“
Предполагам, че изповядващите безкористно идеята за воинска доблест в нашето съвремие, олицетворявана от институцията „Военен орден „За храбростъ“, са малцинство. Господинът, родом българин и автор на „Дойче Веле“, който неотдавна ни убеждаваше, че празнуването на 6-ти май като Ден на храбростта е отживелица, е прав от името на „златния милиард“, хората, които са се уредили други да воюват за техния интерес. Плащат им - воюват. Ние не сме се уредили. Когато един ден ни се случи - алтернатива няма да има и никаква „зелена боя“ няма да свърши работа.
Но нали библейският Лот е питал: „Господи, ако там има 50 праведни, ще пощадиш ли Содом?“ И Господ бил готов да го пощади, дори за по-малко.
Препрочитам написаното и се чудя на акъла си, кой ме бие в дъртата корава глава, да се ровя където не ми е работа? Достатъчно ли е, че всички мъже, близки мои роднини от предишното поколение, са имали своите войни. Че дядовците ми са воювали храбро и са се върнали от фронтовете с отличия, че единственият ми чичо има кръст за храброст от Втората световна война, най-после, че баща ми има награди за воинска доблест. Всичко това те са правили не за слава, а със страх от смъртта, с тежки мисли за семействата си, за децата си, за земята си… За тази наша земя са се жертвали. Жал ми е, че и това е станало клише, не по тяхна вина. Ако продължаваме всенародно да се правим на жертвени агнета - един ден наистина ще ни се случи.
Ако това е достатъчно, обръщам се към всички, които имат уши да ме чуят - помогнете да се възстанови военният орден „За храбростъ“ на пиедестала, на който националната ни история го е поставила! Не защото могат да ви наградят с него, не и защото изобщо някой за в бъдеще ще бъде награден. Само защото трябва да го има!
Сикхите от цял свят носят фамилията на духовния си гуру, „Сикх“, а българите са имали духовен водач с името „Храбър“. От него е казано: „Но като първа буква и дадена от бога на славянския род за развързване устата на онези, които чрез азбуката се учат на разум, „аз“ се изговаря с широко отваряне на устата“. Подписал се е „Черноризец Храбър“. „Аз“, един от нас, тъй и досега.
Янчо БАКАЛОВ
23 май 2016 г. „За храбростъ“
25 май 2016 г. „За храбростъ“ (Продължение)
„Епилог“ би могло да означава и „свършек“. Нищо обаче не е свършено, докато не свърши добре. Затова нека споделя безхитростните отговори на зададените от мен въпроси в миналия материал със същото заглавие. Необходим ли е, трябва ли ни стожер, морален ориентир, ракета-носител на воинската доблест, каквато винаги е била вековната институция, орденът „За храбростъ“? На мнозина не е необходим. На тях не са им необходими и демокрация, евроатлантически ценности, социализъм, солидарност, високи идеали, суверенитет, мъжество и всякакви подобни глупости. „Най ми й убуу га ям!“ Подобните им не биха се отказали и от службица във войската, на завет, срещу „привилегии“, добра заплата и без излишен зор. Мисии, полигони, гарнизони, рискове и отговорности - отнюд! За всичко си има хора, който го иска - дай му! На мисия - може, но с добри командировъчни и корави гаранции.
В тромавите уж-анкети, които публикувах в „Морски вестник“ на ползу роду, техните отговори са банално предвидими. „Ако ви изберат за депутат, няма ли да крадете като за световно?“ Отговор 1: „Да бе, как няма да крада!“; Отговор 2: „Не бе, как няма да крада!“
Предполагам, че изповядващите безкористно идеята за воинска доблест в нашето съвремие, олицетворявана от институцията „Военен орден „За храбростъ“, са малцинство. Господинът, родом българин и автор на „Дойче Веле“, който неотдавна ни убеждаваше, че празнуването на 6-ти май като Ден на храбростта е отживелица, е прав от името на „златния милиард“, хората, които са се уредили други да воюват за техния интерес. Плащат им - воюват. Ние не сме се уредили. Когато един ден ни се случи - алтернатива няма да има и никаква „зелена боя“ няма да свърши работа.
Но нали библейският Лот е питал: „Господи, ако там има 50 праведни, ще пощадиш ли Содом?“ И Господ бил готов да го пощади, дори за по-малко.
Препрочитам написаното и се чудя на акъла си, кой ме бие в дъртата корава глава, да се ровя където не ми е работа? Достатъчно ли е, че всички мъже, близки мои роднини от предишното поколение, са имали своите войни. Че дядовците ми са воювали храбро и са се върнали от фронтовете с отличия, че единственият ми чичо има кръст за храброст от Втората световна война, най-после, че баща ми има награди за воинска доблест. Всичко това те са правили не за слава, а със страх от смъртта, с тежки мисли за семействата си, за децата си, за земята си… За тази наша земя са се жертвали. Жал ми е, че и това е станало клише, не по тяхна вина. Ако продължаваме всенародно да се правим на жертвени агнета - един ден наистина ще ни се случи.
Ако това е достатъчно, обръщам се към всички, които имат уши да ме чуят - помогнете да се възстанови военният орден „За храбростъ“ на пиедестала, на който националната ни история го е поставила! Не защото могат да ви наградят с него, не и защото изобщо някой за в бъдеще ще бъде награден. Само защото трябва да го има!
Сикхите от цял свят носят фамилията на духовния си гуру, „Сикх“, а българите са имали духовен водач с името „Храбър“. От него е казано: „Но като първа буква и дадена от бога на славянския род за развързване устата на онези, които чрез азбуката се учат на разум, „аз“ се изговаря с широко отваряне на устата“. Подписал се е „Черноризец Храбър“. „Аз“, един от нас, тъй и досега.
Янчо БАКАЛОВ
„Така, братя, бог е дал разум на славяните, комуто слава и чест, и власт, и поколение сега и винаги в безкрайните векове, амин”. Черноризец Храбър, „За буквите”.
Черноризец Храбър, „За буквите”.
