НОВИНИ
ДОКУМЕНТИ
:: начало :: търсене в сайта :: морски вестник :: библиотека :: морски колекции :: спомени :: за нас :: коментар
С „ОКОЛЧИЦА” НА РЕМОНТ ПРЕЗ ЗИМАТА НА 1992/93 Г.
Зимата на 1992/93 г. по мое искане се върнах на кораба „Околчица”, на който бях преди това на 7 месечен рейс. Корабът бе вече на ремонт в Корабостроителния завод. До това време аз не си спомням там да са правени ремонти на кораби, та дори и докови. Но ръководството на завода, усещайки, че ще намалят поръчките за строеж на нови кораби, предвидливо бяха решили да развият и кораборемонт. Отивайки на кораба, разбрах, че началник на новия отдел е Георги Богданов. (Бог да го прости!). Дълги години той работеше в Кораборемонтния завод, някъде в края на 70-те години капитан І ранг Екатерин Дончев го назначи в нашия завод (КРЗ „Флотски арсенал). Вероятно преместването му е станало след моето напускане и след смяната на заводското ръководство. Но заедно с него от Завода бяха избягали и инж. С. Пърмаков, технолог от групата на главния инженер, който сега бе в групата на Богданов. И други от инженери и техници бяха напуснали завода.
Когато отидох в завода, „Околчица” не беше единственият кораб на Параходството „Български морски флот”, който беше на ремонт в Корабостроителницата. Имаше и други. Единият от тях бе доста пострадал. Докато корабът е бил на запад, десетина души от екипажа си купуват леки коли. За жалост, преди да дойдат във Варна, ги пращат да товарят въглища, ако не се лъжа в Новорусийск. На връщане ги връхлита една от бурите в Черно море. На места на кораба липсваха части от леерното заграждение заедно с колите, които са били вързани за него. По-голямата част от останалите коли бяха сплескани, като таванът им бе изравнен с мотора и багажника. Не бе останала нито една не пострадала кола. Не знам как колегите са се оправили с митницата, но трябваше и да си ги извозят от района на завода.
Пълният текст на разказа на о.з. капитан І ранг Евгени ЦЕНОВ можете да прочетете в рубриката „Спомени на флотски ветерани”.
Зимата на 1992/93 г. по мое искане се върнах на кораба „Околчица”, на който бях преди това на 7 месечен рейс. Корабът бе вече на ремонт в Корабостроителния завод. До това време аз не си спомням там да са правени ремонти на кораби, та дори и докови. Но ръководството на завода, усещайки, че ще намалят поръчките за строеж на нови кораби, предвидливо бяха решили да развият и кораборемонт. Отивайки на кораба, разбрах, че началник на новия отдел е Георги Богданов. (Бог да го прости!). Дълги години той работеше в Кораборемонтния завод, някъде в края на 70-те години капитан І ранг Екатерин Дончев го назначи в нашия завод (КРЗ „Флотски арсенал). Вероятно преместването му е станало след моето напускане и след смяната на заводското ръководство. Но заедно с него от Завода бяха избягали и инж. С. Пърмаков, технолог от групата на главния инженер, който сега бе в групата на Богданов. И други от инженери и техници бяха напуснали завода.
Когато отидох в завода, „Околчица” не беше единственият кораб на Параходството „Български морски флот”, който беше на ремонт в Корабостроителницата. Имаше и други. Единият от тях бе доста пострадал. Докато корабът е бил на запад, десетина души от екипажа си купуват леки коли. За жалост, преди да дойдат във Варна, ги пращат да товарят въглища, ако не се лъжа в Новорусийск. На връщане ги връхлита една от бурите в Черно море. На места на кораба липсваха части от леерното заграждение заедно с колите, които са били вързани за него. По-голямата част от останалите коли бяха сплескани, като таванът им бе изравнен с мотора и багажника. Не бе останала нито една не пострадала кола. Не знам как колегите са се оправили с митницата, но трябваше и да си ги извозят от района на завода.
Пълният текст на разказа на о.з. капитан І ранг Евгени ЦЕНОВ можете да прочетете в рубриката „Спомени на флотски ветерани”.
Авторът като капитан-лейтенант от ВМС.