НОВИНИ
ДОКУМЕНТИ
:: начало :: търсене в сайта :: морски вестник :: библиотека :: морски колекции :: спомени :: за нас :: коментар
ОСМА КРЪГЛА МАСА НА СДРУЖЕНИЕ „ЧЕРНОМОРСКА
СТРАНДЖА”
Тя се проведе на 28 май 2016 г. хотел „Невен” в гр. Ахтопол на тема „Миграциите в периода XVIII-XX век. Хора, бит и обреди“. Бежанските процеси в Одринска Тракия са специфични, а проблематика е твърде актуална - особено предвид миграционните потоци към Европа през последните години. Те - от европейска гледна точка, могат да се именуват и „целенасочено организирано и направлявано ново варварско преселение на народите”.
Идеята да се провеждат ежегодно две научни срещи по наболели проблеми на Странджанското Черноморие се зароди през 2012 г., когато беше основано Сдружение „Черноморска Странджа” с председател инж. Петър Кънев и заместник-председател инж. Марин Несторов (изпълнителен директор на ДЕМАКС АД). По волята на учредителите, които са и основните спомоществователи на Сдружението, беше планирана и съответна научно-изследователска програма. В нея - наред с „Кръглите маси”, се реализира музейна експозиция „История на котвата” в град Ахтопол и се публикуваха материали за историята и културата на Ахтопол с прилежащото крайбрежие на юг от Маслен нос. Започнаха да се финансират, консултират и подпомагат научни издания, геофизични проучвания на суша и под вода под ръководството на инж. Кирил Велковски, заснимания от „птичи поглед” на инж. Александър Иванов и още, и още.
Подготвя се за печат и том първи на поредицата „Черноморска Странджа”, в които ще се представят значимите доклади и научни съобщения от проведените „Кръгли маси”. Заслужава да се подчертае, че всичко това се финансира само с дарителски средства, а стореното досега идва да покаже, че истинският български бизнес в лицето на ДЕМАКС АД, знае как и защо следва да се подкрепят сериозни научно-изследователски програми, музейни проекти и издания.
По традиция Осмата „Кръгла маса” беше осветена от Негово Светейшество епископ Агатополски Йеротей и открита от домакина инж. Петър Кънев (в качеството му на председател на Сдружение „Черноморска Странджа”). В своето приветствие заместник-министъра на културата доц. д-р Бони Петрунова изрично подчерта благотворното влияние не само за региона и на редица други начинания на Сдружение „Черноморска Странджа”.
В „Етнокултурна характеристика и етнодемографски процеси в Странджа (края на XIX - началото на XX век)” Стоян Райчевски конкретизира наличните информации, които бяха изложени през 1994 г. в неговата монография „Източна Тракия. История, етноси, преселения XV-XVIII век”. Сред многото дискусионни проблеми заслужава отбелязването си т. нар. загорски клин, защото вече са налице данни, които сочат:
СТРАНДЖА”
Тя се проведе на 28 май 2016 г. хотел „Невен” в гр. Ахтопол на тема „Миграциите в периода XVIII-XX век. Хора, бит и обреди“. Бежанските процеси в Одринска Тракия са специфични, а проблематика е твърде актуална - особено предвид миграционните потоци към Европа през последните години. Те - от европейска гледна точка, могат да се именуват и „целенасочено организирано и направлявано ново варварско преселение на народите”.
Идеята да се провеждат ежегодно две научни срещи по наболели проблеми на Странджанското Черноморие се зароди през 2012 г., когато беше основано Сдружение „Черноморска Странджа” с председател инж. Петър Кънев и заместник-председател инж. Марин Несторов (изпълнителен директор на ДЕМАКС АД). По волята на учредителите, които са и основните спомоществователи на Сдружението, беше планирана и съответна научно-изследователска програма. В нея - наред с „Кръглите маси”, се реализира музейна експозиция „История на котвата” в град Ахтопол и се публикуваха материали за историята и културата на Ахтопол с прилежащото крайбрежие на юг от Маслен нос. Започнаха да се финансират, консултират и подпомагат научни издания, геофизични проучвания на суша и под вода под ръководството на инж. Кирил Велковски, заснимания от „птичи поглед” на инж. Александър Иванов и още, и още.
Подготвя се за печат и том първи на поредицата „Черноморска Странджа”, в които ще се представят значимите доклади и научни съобщения от проведените „Кръгли маси”. Заслужава да се подчертае, че всичко това се финансира само с дарителски средства, а стореното досега идва да покаже, че истинският български бизнес в лицето на ДЕМАКС АД, знае как и защо следва да се подкрепят сериозни научно-изследователски програми, музейни проекти и издания.
По традиция Осмата „Кръгла маса” беше осветена от Негово Светейшество епископ Агатополски Йеротей и открита от домакина инж. Петър Кънев (в качеството му на председател на Сдружение „Черноморска Странджа”). В своето приветствие заместник-министъра на културата доц. д-р Бони Петрунова изрично подчерта благотворното влияние не само за региона и на редица други начинания на Сдружение „Черноморска Странджа”.
В „Етнокултурна характеристика и етнодемографски процеси в Странджа (края на XIX - началото на XX век)” Стоян Райчевски конкретизира наличните информации, които бяха изложени през 1994 г. в неговата монография „Източна Тракия. История, етноси, преселения XV-XVIII век”. Сред многото дискусионни проблеми заслужава отбелязването си т. нар. загорски клин, защото вече са налице данни, които сочат:
Председателят на Сдружение „Черноморска Странджа” инж. Петър Кънев (най в дясно) и доц. д-р Валери Йотов от РИМ – Варна (най в ляво), в една от залите на Музейната експозиция „История на котвата”.
И в почивките дебатите продължаваха.
Стоян Райчевски
Д-р Атанас Орачев.
тази етнографска група не се е придвижвала от север на юг, а точно обратното - от юг на североизток.
Изключително актуален се оказа докладът „Динамика на бежанските процеси на българите от Одринска Тракия - 1878-1913 г.” на проф. д.и.н. Светлозар Елдъров (Институт по балканистика) В присъщия си лаконичен стил, но с много документи и прецизни анализи, той обоснова своята теза, че „прогонването на тракийските българи е стратегическа цел на Османската империя за целия разглеждан период, която се проявява в различни форми, методи и средства...” Те „ варират - и еволюират - от икономически и административен натиск до масови насилия и опит за геноцид.” Изследователят с право заключи: „Междусъюзническата война даде възможност на Османската империя само за броени дни да направи онова, към което тя се стреми в продължение на 35 години - окончателно решение със средствата и методите на етническото прочистване и геноцида.”
Гл. ас. д-р Албена Миланова (ЦСВП „Проф. Иван Дуйчев”) изнесе доклада „Миграциите в периода XVIII -XX век. Отражения в църковната архитектура и каменната пластика на Странджа". В неговата основа заляга документацията от архива на изкуствоведа Асен Василиев. Тя е събрана по време на „Странджанска експедиция” от 1955 г., въз основа на която той публикува „Изобразителни изкуства в Странджанския край” (Странджанска експедиция 1955. София, 257-307). Въз основа на теренни съвременни наблюдения и на неизвестни архивни снимки и схеми д-р Миланова свърза разпространението на някои специфични техники с „миграциите”. Особено ценни бяха сравненията на едновремешното със съвременното състояние на редица църковни обекти. Те откроиха какво се е случило и продължава да случва със значими паметници на странджанското културно наследство по линията на тяхната поетапна разруха и/или целенасочено унищожаване.
В своя доклад „Всеправославния събор - дневен ред, теми и проблеми пред съвременното Православие” епископ Йеротей Агатополски изложи официалната позиция на Българската православна църква (БПЦ) против евентуалното „обединение на Християнството” на предстоящия „Всеправославен Събор” и посочи основните доктринални причини, които водят това решение. На свой ред изказалите се по време на дискусията оцениха противопоставянето на БПЦ за голяма грешка, която ще усили нейното „самоизолиране” не само от световните, но и от чисто българските проблеми и „на деня”, и „на „бъдещето”.
Проф. д. ист. н. Иля Прокопов в „Морски традиции и общностна култура” представи целите, задачите и хода на дългогодишната програма на „Центъра по морска история и подводна археология” (днес само по подводна археология) по тематиката. С горест той отбеляза, че „изпълнението” (изданието Традиционната морска култура по Българското Черноморие - Studia Potica 2. София, 2009, 344 стр. с чернобели снимки и схеми) е пострадало сериозно от „изчезването на архива” на теренните изследвания на „Иля Прокопов, Калин Порожанов, Щерион Щерионов”, поради което части от публикацията са направени въз основа на техните лични дневници.
В „Празникът и медиите (наблюдение на празника Еньова буля в с. Факия, Средецко)” Елка Минчева (Институт по етнология и фолклористика с етнографски музей при БАН) представи своите наблюдения как е бил заснет и как е бил представен този специфичен странджански обред по Нова телевизия. Представената информация буквално „стресна” аудиторията с редица кадри и внушения, които нямат нищо общо както със заснетото, така и със същината на местния обред.
Д-р Атанас Орачев (Сдружение „Черноморска Странджа”) разгледа „Гръцките предания за основаването на крайбрежни селища в Странджа на фона на Мегали идея” и анализира, че „преданията” за „Дарий” и „богините Сиза, Виза и Агата” като основателки на странджански градове са целево продуцирани от „гръцката пропаганда” след 1844 г. в унисон с „Великата идея”. За него е изумително, че и днес в българската историография се следват или цитират редица постулати на тази „идея”, които изцяло се разминават с фактите, като: неприемливия от научна гледна точка термин „гръцка колонизация” и съответстващите „гръцка колония” и дори „атинска клерухия Агатопол”, „агатополско монетосечене”, „Ахтопол - град на Любовта”. В Ахтопол дори се е появил и надпис „Тук е Византия”. Показателно е, че и днес „гръцкият модел” продуцира странджански псевдо-сензации като „Гробницата на Бастет” край Малко Търново (тя всъщност представлява римски рудник), „Сфинкса” в ЗМ „Устие на река Велека” край Синеморец (уникален горнокреден скален феномен), „Вампира от Созопол”, „Ноевия Потоп” и т.н., които се популяризират в „медиите”. Тези и подобните им „вестникарски” и „интернет” псевдо-сензации несъмнено допълнително разломяват и без това неустойчивото българско национално самосъзнание на фона на липсваща съвременна „Българска идея” (в смисъла, вложен в този термин от Стефан Попов. Българската идея. Мюнхен, 1981).
Горан Стефанов (ГИМ-Малко Търново) и Стефана Минчева ( ПУ „Паисий Хилендарски”) в „Представите за вампиризма в Югоизточна Тракия - странджанската перспектива” систематизираха наличната база данни - включително и за „сензационния Божидаровски вампир”, които беше изложен в НАИМ. Последният всъщност добре илюстрира „средновековна практика против превъплъщаване в гр. Созопол”, а дискусиите очертаха достатъчно ясно вредите от безогледното търсене на сензации от „популярни” български историци и археолози.
Програмата включи и представяне на вече традиционната временна изложба в трета зала на музейната експозиция „История на Котвата” в гр. Ахтопол. Тази година тя е на тема „Българско Средно Черноморско крайбрежие (районът между устието на река Камчия и нос Емине)” и е подготвена от доц. д-р Валери Йотов (РИМ - Варна) и Делян Янчев (ОИМ - Бяла). В своето изказване кметът на град Бяла Анастас Трендафилов подчерта трудностите, с които е трябвало да се справя и той, и научно-изследователският екип, за да може да се стигне до успешната социализация на късноантичния комплекс на нос Свети Атанас.
Времената експозиция представя материали от редовните археологически проучвания на сакралния комплекс, епископския център и късноантичната крепост на нос „Свети Атанас” край град Бяла (Варненско). В деня на откриването бяха представени: уникалния златен епископски пръстен от VІ век, съкровище от златни монети на императорите Юстин І (518-527) и Юстиниан Велики (527-565), бронзова лампа (канделабър) с подставка и много други материали, които илюстрират развитието на живота и културата от VI-V в. пр. Хр. до VII в. сл. Хр. Временната експозиция в Трета зала на Музейната експозиция „История на котвата” (гр. Ахтопол, ул. „Невен” 3) ще бъде достъпна всеки ден (по време на туристическия сезон) от 14.00 до 20.00 часа.
д-р Атанас ОРАЧЕВ
председател на Научния съвет на Сдружение „Черноморска Странджа”
Изключително актуален се оказа докладът „Динамика на бежанските процеси на българите от Одринска Тракия - 1878-1913 г.” на проф. д.и.н. Светлозар Елдъров (Институт по балканистика) В присъщия си лаконичен стил, но с много документи и прецизни анализи, той обоснова своята теза, че „прогонването на тракийските българи е стратегическа цел на Османската империя за целия разглеждан период, която се проявява в различни форми, методи и средства...” Те „ варират - и еволюират - от икономически и административен натиск до масови насилия и опит за геноцид.” Изследователят с право заключи: „Междусъюзническата война даде възможност на Османската империя само за броени дни да направи онова, към което тя се стреми в продължение на 35 години - окончателно решение със средствата и методите на етническото прочистване и геноцида.”
Гл. ас. д-р Албена Миланова (ЦСВП „Проф. Иван Дуйчев”) изнесе доклада „Миграциите в периода XVIII -XX век. Отражения в църковната архитектура и каменната пластика на Странджа". В неговата основа заляга документацията от архива на изкуствоведа Асен Василиев. Тя е събрана по време на „Странджанска експедиция” от 1955 г., въз основа на която той публикува „Изобразителни изкуства в Странджанския край” (Странджанска експедиция 1955. София, 257-307). Въз основа на теренни съвременни наблюдения и на неизвестни архивни снимки и схеми д-р Миланова свърза разпространението на някои специфични техники с „миграциите”. Особено ценни бяха сравненията на едновремешното със съвременното състояние на редица църковни обекти. Те откроиха какво се е случило и продължава да случва със значими паметници на странджанското културно наследство по линията на тяхната поетапна разруха и/или целенасочено унищожаване.
В своя доклад „Всеправославния събор - дневен ред, теми и проблеми пред съвременното Православие” епископ Йеротей Агатополски изложи официалната позиция на Българската православна църква (БПЦ) против евентуалното „обединение на Християнството” на предстоящия „Всеправославен Събор” и посочи основните доктринални причини, които водят това решение. На свой ред изказалите се по време на дискусията оцениха противопоставянето на БПЦ за голяма грешка, която ще усили нейното „самоизолиране” не само от световните, но и от чисто българските проблеми и „на деня”, и „на „бъдещето”.
Проф. д. ист. н. Иля Прокопов в „Морски традиции и общностна култура” представи целите, задачите и хода на дългогодишната програма на „Центъра по морска история и подводна археология” (днес само по подводна археология) по тематиката. С горест той отбеляза, че „изпълнението” (изданието Традиционната морска култура по Българското Черноморие - Studia Potica 2. София, 2009, 344 стр. с чернобели снимки и схеми) е пострадало сериозно от „изчезването на архива” на теренните изследвания на „Иля Прокопов, Калин Порожанов, Щерион Щерионов”, поради което части от публикацията са направени въз основа на техните лични дневници.
В „Празникът и медиите (наблюдение на празника Еньова буля в с. Факия, Средецко)” Елка Минчева (Институт по етнология и фолклористика с етнографски музей при БАН) представи своите наблюдения как е бил заснет и как е бил представен този специфичен странджански обред по Нова телевизия. Представената информация буквално „стресна” аудиторията с редица кадри и внушения, които нямат нищо общо както със заснетото, така и със същината на местния обред.
Д-р Атанас Орачев (Сдружение „Черноморска Странджа”) разгледа „Гръцките предания за основаването на крайбрежни селища в Странджа на фона на Мегали идея” и анализира, че „преданията” за „Дарий” и „богините Сиза, Виза и Агата” като основателки на странджански градове са целево продуцирани от „гръцката пропаганда” след 1844 г. в унисон с „Великата идея”. За него е изумително, че и днес в българската историография се следват или цитират редица постулати на тази „идея”, които изцяло се разминават с фактите, като: неприемливия от научна гледна точка термин „гръцка колонизация” и съответстващите „гръцка колония” и дори „атинска клерухия Агатопол”, „агатополско монетосечене”, „Ахтопол - град на Любовта”. В Ахтопол дори се е появил и надпис „Тук е Византия”. Показателно е, че и днес „гръцкият модел” продуцира странджански псевдо-сензации като „Гробницата на Бастет” край Малко Търново (тя всъщност представлява римски рудник), „Сфинкса” в ЗМ „Устие на река Велека” край Синеморец (уникален горнокреден скален феномен), „Вампира от Созопол”, „Ноевия Потоп” и т.н., които се популяризират в „медиите”. Тези и подобните им „вестникарски” и „интернет” псевдо-сензации несъмнено допълнително разломяват и без това неустойчивото българско национално самосъзнание на фона на липсваща съвременна „Българска идея” (в смисъла, вложен в този термин от Стефан Попов. Българската идея. Мюнхен, 1981).
Горан Стефанов (ГИМ-Малко Търново) и Стефана Минчева ( ПУ „Паисий Хилендарски”) в „Представите за вампиризма в Югоизточна Тракия - странджанската перспектива” систематизираха наличната база данни - включително и за „сензационния Божидаровски вампир”, които беше изложен в НАИМ. Последният всъщност добре илюстрира „средновековна практика против превъплъщаване в гр. Созопол”, а дискусиите очертаха достатъчно ясно вредите от безогледното търсене на сензации от „популярни” български историци и археолози.
Програмата включи и представяне на вече традиционната временна изложба в трета зала на музейната експозиция „История на Котвата” в гр. Ахтопол. Тази година тя е на тема „Българско Средно Черноморско крайбрежие (районът между устието на река Камчия и нос Емине)” и е подготвена от доц. д-р Валери Йотов (РИМ - Варна) и Делян Янчев (ОИМ - Бяла). В своето изказване кметът на град Бяла Анастас Трендафилов подчерта трудностите, с които е трябвало да се справя и той, и научно-изследователският екип, за да може да се стигне до успешната социализация на късноантичния комплекс на нос Свети Атанас.
Времената експозиция представя материали от редовните археологически проучвания на сакралния комплекс, епископския център и късноантичната крепост на нос „Свети Атанас” край град Бяла (Варненско). В деня на откриването бяха представени: уникалния златен епископски пръстен от VІ век, съкровище от златни монети на императорите Юстин І (518-527) и Юстиниан Велики (527-565), бронзова лампа (канделабър) с подставка и много други материали, които илюстрират развитието на живота и културата от VI-V в. пр. Хр. до VII в. сл. Хр. Временната експозиция в Трета зала на Музейната експозиция „История на котвата” (гр. Ахтопол, ул. „Невен” 3) ще бъде достъпна всеки ден (по време на туристическия сезон) от 14.00 до 20.00 часа.
д-р Атанас ОРАЧЕВ
председател на Научния съвет на Сдружение „Черноморска Странджа”