НОВИНИ
ДОКУМЕНТИ
:: начало :: търсене в сайта :: морски вестник :: библиотека :: морски колекции :: спомени :: за нас :: коментар
С БЪЛГАРСКИЯ ПЪТНИЧЕСКИ КОРАБ „ВАРНА” ПОД ЛЕДЕНАТА ШАПКА НА ПЛАНЕТАТА
В скромната летопис на българското корабоплаване има бележити дати и събития, които озаряват хоризонтите над морета и океани със своята значимост и мъжество. Широко известно е на българска общественост, че на 7 септември 1947 г. кораб „Родина” на току що създаващото се Параходство „Български морски флот” за първи път в морската летопис на България пресича линията на екватора. Капитан на кораба е една от алфа звездите на българското корабоплаване, настояща легенда, капитан Георги Дюлгеров. Това е само увертюра на кораби със същото наименование, защото няколко години след това, капитан Димитър Цанев прекосява за първи път водите на безбрежния Индийски океан, а капитан Мариян Спасов обиколи земното кълбо за най-кратко време. Няма български моряк, който да не се гордее с тези постижения.
Не по-малка гордост заслужава и датата 9 юли 1968 г., когато луксозният български пътнически кораб „Варна” пресече 81-градусовата широта на Северни ледовити океан, северно от митичните брегове на Шпицберген и заби форщевна си във вечните ледове на планетата, на по-малко от 600 мили от северния полюс. Плаване, което може да бъде регистрирано в рекордите на Гинес, озарено с български флаг на флагщока. Върхови моменти в житието на моряка, в които със своя неповторим чар, се преплитат романтика и красота, макар прегърнати от вечни ледове.
Няколкократните плавания в тези широти бяха проведени от капитан Лазар Парушев, старши помощници Живко Цукев и Васил Дачев и главен механик Георги Апостолов с втори помощници Петър Зидаров и Веселин Орешков. Гордея се, че на капитан Парушев и на моя милост бяха връчени членски карти от Асоциацията на полярниците мореплаватели и почетен знак „Полярна мечка”.
В чест на 256-чления екипаж на кораб „Варна”, осъществил уникалното плаване, предлагам на читателите откъс от книгата ми „Под ледената шапка на планетата”
ПОД ЛЕДЕНАТА ШАПКА НА ПЛАНЕТАТА
Съгласно туристическата програма ние се отправихме още по на север. Трябваше да продължим своето плаване до среща с вечните дрейфуващи ледове на Арктическия океан. В амвона на кораба цареше абсолютен ред. Капитанът командваше всички ходове и курсове, съветван от арктическия пилот. Компасът отново танцуваше с колебанията на земния магнетизъм. Небето си сменяше одеждите и в мигове, когато слънцето пробиваше облаците, малките снежинки искряха ослепително с невиждана красота - ледено сияние. Над бялата природа царуваше покой. Всички пасажери и свободните от вахта моряци бяха по палубите на кораба. В неповторимата тишина и
В скромната летопис на българското корабоплаване има бележити дати и събития, които озаряват хоризонтите над морета и океани със своята значимост и мъжество. Широко известно е на българска общественост, че на 7 септември 1947 г. кораб „Родина” на току що създаващото се Параходство „Български морски флот” за първи път в морската летопис на България пресича линията на екватора. Капитан на кораба е една от алфа звездите на българското корабоплаване, настояща легенда, капитан Георги Дюлгеров. Това е само увертюра на кораби със същото наименование, защото няколко години след това, капитан Димитър Цанев прекосява за първи път водите на безбрежния Индийски океан, а капитан Мариян Спасов обиколи земното кълбо за най-кратко време. Няма български моряк, който да не се гордее с тези постижения.
Не по-малка гордост заслужава и датата 9 юли 1968 г., когато луксозният български пътнически кораб „Варна” пресече 81-градусовата широта на Северни ледовити океан, северно от митичните брегове на Шпицберген и заби форщевна си във вечните ледове на планетата, на по-малко от 600 мили от северния полюс. Плаване, което може да бъде регистрирано в рекордите на Гинес, озарено с български флаг на флагщока. Върхови моменти в житието на моряка, в които със своя неповторим чар, се преплитат романтика и красота, макар прегърнати от вечни ледове.
Няколкократните плавания в тези широти бяха проведени от капитан Лазар Парушев, старши помощници Живко Цукев и Васил Дачев и главен механик Георги Апостолов с втори помощници Петър Зидаров и Веселин Орешков. Гордея се, че на капитан Парушев и на моя милост бяха връчени членски карти от Асоциацията на полярниците мореплаватели и почетен знак „Полярна мечка”.
В чест на 256-чления екипаж на кораб „Варна”, осъществил уникалното плаване, предлагам на читателите откъс от книгата ми „Под ледената шапка на планетата”
ПОД ЛЕДЕНАТА ШАПКА НА ПЛАНЕТАТА
Съгласно туристическата програма ние се отправихме още по на север. Трябваше да продължим своето плаване до среща с вечните дрейфуващи ледове на Арктическия океан. В амвона на кораба цареше абсолютен ред. Капитанът командваше всички ходове и курсове, съветван от арктическия пилот. Компасът отново танцуваше с колебанията на земния магнетизъм. Небето си сменяше одеждите и в мигове, когато слънцето пробиваше облаците, малките снежинки искряха ослепително с невиждана красота - ледено сияние. Над бялата природа царуваше покой. Всички пасажери и свободните от вахта моряци бяха по палубите на кораба. В неповторимата тишина и
красота може би само щракането на фотоапаратите и камерите ни извеждаха от захласа.
Пелената от ниска мъгла бе показател за близостта на Ледената граница. Скоро заорахме нежни отломки на вечните ледове, заобиколили северния полюс като шапка, чиито външни очертания се мият от водите на незамръзналия океан. По-компактните ледени полета внимателно заобикаляхме, поддържайки безопасен паралелен курс с вечния леден покров на планетата. Морето „спеше”! Ледовете не му позволяваха да надигне гръд, но душевното ни вълнение бе неописуемо. На юг от кораба бе обетованият свят, а пред погледа ни, някъде зад ледената омара и ледени могили Северният полюс се къпеше в лъчите на шестмесечния слънчев ден.
Когато наближавахме ледената шапка на планетата, изпитвах такова сърдечно вълнение, че с никакви балове в океана не бих могъл да го сравня. Вечните ледове се бяха оттеглили към своето леговище около полюса и волната морска шир ни обгръщаше отвсякъде. Северният Ледовити океан ни посрещна дружелюбно. Лайнерът като бял жребец препускаше по сините морави на воля, пропит от синева, облян от непомръкваща светлина. Белите нощи, белия кораб, белите брегове си бяха подали дружески ръце
От тук на север можеше да се продължи само със шейни и …кураж. Деляха ни по малко от 600 мили от полюса. Беше 9 юли 1968 г. Струва си да се запомни тази дата, защото кораб „Варна” постави завинаги национален рекорд на плаване в северните широти. За първи път в морската ни история български кораб пресече 80 градусовия паралел на планетата. Ледовете на Северния океан чуха българска реч. Път на север повече нямаше! Впрочем имаше, но не за нас, а за смелите полярни изследователи, чийто неукротим дух и героична саможертва трасират суровия и безпощаден път към планетарната ос на земята. Рекордът бе повторен и на 26 юли 1968 г.
В страниците на морската летопис на родината завинаги ще останат датите 9 юли 1968 г. - първи български контакт с вечните ледове и следващите ни присъствия в непосредствена близост до тях на 26 юли 1968 г и 21 юни, 7 юли и 23 юли 1969 г. и 25 август 1969 г. Убеден съм, че ще минат десетилетия и този рекорд не ще бъде подобрен от български кораб, въпреки, че най-искрено го желая. На българските моряците пожелавам шанса да споделят нашите възторжени чувства от тези незабравими и неописуеми кътчета на майката Планета. С корабната сирена капитан Парушев поздрави „Севера” и покорителите му, и се прости с ледовете. Очакваше ни юг. Незабравим и толкова желан.
Една от най-ценните ми снимки през целият ми живот е тази, на която с униформата на български морски труженик увековечих пребиваването си на най-северната широта, достигната по море от българи. Колебая се дали да не подам своята кандидатура за вписване в рекордите на “Гинес”. Това няма да бъде съвсем справедливо, защото на вахта на бака за ледовата обстановка пред кораба бе морякът Петко Стоянов с двадесетина метра пред нас на мостика. Негово си е правото на Български Моряк-завоевател на Севера.
Васил ДАЧЕВ
Илюстрациите са от книгата на автора „Под ледената шапка на планетата”, Варна, 2006 г.
Пелената от ниска мъгла бе показател за близостта на Ледената граница. Скоро заорахме нежни отломки на вечните ледове, заобиколили северния полюс като шапка, чиито външни очертания се мият от водите на незамръзналия океан. По-компактните ледени полета внимателно заобикаляхме, поддържайки безопасен паралелен курс с вечния леден покров на планетата. Морето „спеше”! Ледовете не му позволяваха да надигне гръд, но душевното ни вълнение бе неописуемо. На юг от кораба бе обетованият свят, а пред погледа ни, някъде зад ледената омара и ледени могили Северният полюс се къпеше в лъчите на шестмесечния слънчев ден.
Когато наближавахме ледената шапка на планетата, изпитвах такова сърдечно вълнение, че с никакви балове в океана не бих могъл да го сравня. Вечните ледове се бяха оттеглили към своето леговище около полюса и волната морска шир ни обгръщаше отвсякъде. Северният Ледовити океан ни посрещна дружелюбно. Лайнерът като бял жребец препускаше по сините морави на воля, пропит от синева, облян от непомръкваща светлина. Белите нощи, белия кораб, белите брегове си бяха подали дружески ръце
От тук на север можеше да се продължи само със шейни и …кураж. Деляха ни по малко от 600 мили от полюса. Беше 9 юли 1968 г. Струва си да се запомни тази дата, защото кораб „Варна” постави завинаги национален рекорд на плаване в северните широти. За първи път в морската ни история български кораб пресече 80 градусовия паралел на планетата. Ледовете на Северния океан чуха българска реч. Път на север повече нямаше! Впрочем имаше, но не за нас, а за смелите полярни изследователи, чийто неукротим дух и героична саможертва трасират суровия и безпощаден път към планетарната ос на земята. Рекордът бе повторен и на 26 юли 1968 г.
В страниците на морската летопис на родината завинаги ще останат датите 9 юли 1968 г. - първи български контакт с вечните ледове и следващите ни присъствия в непосредствена близост до тях на 26 юли 1968 г и 21 юни, 7 юли и 23 юли 1969 г. и 25 август 1969 г. Убеден съм, че ще минат десетилетия и този рекорд не ще бъде подобрен от български кораб, въпреки, че най-искрено го желая. На българските моряците пожелавам шанса да споделят нашите възторжени чувства от тези незабравими и неописуеми кътчета на майката Планета. С корабната сирена капитан Парушев поздрави „Севера” и покорителите му, и се прости с ледовете. Очакваше ни юг. Незабравим и толкова желан.
Една от най-ценните ми снимки през целият ми живот е тази, на която с униформата на български морски труженик увековечих пребиваването си на най-северната широта, достигната по море от българи. Колебая се дали да не подам своята кандидатура за вписване в рекордите на “Гинес”. Това няма да бъде съвсем справедливо, защото на вахта на бака за ледовата обстановка пред кораба бе морякът Петко Стоянов с двадесетина метра пред нас на мостика. Негово си е правото на Български Моряк-завоевател на Севера.
Васил ДАЧЕВ
Илюстрациите са от книгата на автора „Под ледената шапка на планетата”, Варна, 2006 г.