НОВИНИ
ДОКУМЕНТИ
:: начало :: търсене в сайта :: морски вестник :: библиотека :: морски колекции :: спомени :: за нас :: коментар
ДЕЙСТВИЯТА НА КОМАНДИР НА БРОНЕКАТЕР ОТ
ДУНАВСКАТА НИ ФЛОТИЛИЯ ПРИ ПОЖАР ПРЕЗ
1957 Г.
Коментарът касае действията на командир на бронекатер от Дунавската Флотилия от преди 60 години. Българската Дунавска флотилия и Морската част, както и Морската минно-машинна школа (бъдещото Морско училище) са създадени от руската войска, воювала с турската власт на Балканите през 1878-1879 г. Първи командир на Флотилията е капитан-лейтенант Александър Конкеевич (01.07.1879-25.06.1883 г.). Флотилията пряко участва в петте войни, които води България до 09.05.1945 г., дала е жертви, доказала е съществуването си и е закрита на 01.10.1960 г. В казармения район на Флотилията бяха изложени образци на морски оръжия от водените войни, а в щаба на Флотилията стояха рамките на всички командири. Пред щаба имаше изработена фигура в цял ръст на моряк с вдигната ръка с флагче, в основата на която скулпторът поставил и надпис: „Тук е люлката на българското морячество и оттук започва флотът“. Скулпторът е завещал този знаменателен факт на идващите поколения във флота, но името си не е оставил. Сега тази фигура е изнесена от района и стои на несменна вахта на брега на р. Дунав, над пътническото пристанище на БРП в гр. Русе.
Националните военноморски флагове са вдигнати на предоставените от руснаците речни военни катери навремето с подходящо тържество. С още по-голямо тържество, за втори път, в присъствието на руски морски офицери са били вдигнати военноморските флагове на бронекатерите и миночистачите, транспортирани в лимана на Флотилията на 12.08.1951 г.
Бронекатерите са участвали в боевете за Белград и Будапеща в края на Втората световна война под командването на героя на СССР кап. I ранг Воробьов. Те са буксирани от Измаил, защото са с бензинови двигатели. При приемането им в лимана бяха задвижени на стоп двигателите им. Те имаха следните тактико-технически данни: водоизместване 40 т., дължина 30 м., ширина 3.5 м., газене 0.7 м., скорост 15-20 км/час по и срещу течението, два бензинови двигателя „Хол-скоот“, две башни със 76 мм оръдия, една двуцевна зенитна картечница 12.7 мм и минни релси за поставяне на речни мини 20 бр. През 1951 г. бронекатерите и миночистачите са приемани от мичман-курсанти от първия Републикански випуск № 46 на Морското училище. По този ред на военноморска служба през 1956 г. в дивизион бронекатери са били назначени двама инженер-корабоводители: лейтенантите Петър Дойков и Йордан Данев. На тях се отдавали големи надежди за развитието на Флотилията. След нейното закриване на 01.10.1960 г. Йордан Данев се издига до директор на БРП, а съдбата на лейтенант Дойков го отвела в друго направление (31 март 2012 г. In memoriam: Петър Дойков отплава в отвъдното).
На 14.05.1955 г. в отговор на западните сили да формират военен блок НАТО срещу страните от социалистическия лагер по предложение на г-н Чърчил военните ръководства на тези държави във Варшава се договориха и създадоха обединената военна организация Варшавски договор (ОВД). За отработване задачите на държавите от ОВД речните флотилии на СССР, Унгария, Румъния и България провеждаха съвместни тактически учения.
Такова учение е проведено през м. август 1957 г. Според плана на учението бронекатерите на Дунавската Флотилия са били разсредоточени и маскирани на съответните места за да осигуряват ПВО на конвои по реката. Бронекатерът на лейтенант Петър Дойков е бил маскиран на румънския остров Комадино при километър 506. Миночистачна група от два електромагнитни български миночистача и два румънски миночистача имали задача „да осигуряват противоминно охранение“ на руския буксир „Волга“ под ръководството на командира на българската миночистачна група капитан-лейтенант Кръстю Малчев. Тази задача фактически е била изпълнена от километър 430 от Тутракан до километър 496 на пристанище Русе.
След изпълнение на противоминната задача руският буксир „Волга“ продължил прехода си срещу течението преминавайки покрай бронекатера на лейтенант Дойков при километър 506. Българската миночистачна група се е маскирала на челото на българския остров Люляк при километър 504. Бил е горещ августовски ден.
ДУНАВСКАТА НИ ФЛОТИЛИЯ ПРИ ПОЖАР ПРЕЗ
1957 Г.
Коментарът касае действията на командир на бронекатер от Дунавската Флотилия от преди 60 години. Българската Дунавска флотилия и Морската част, както и Морската минно-машинна школа (бъдещото Морско училище) са създадени от руската войска, воювала с турската власт на Балканите през 1878-1879 г. Първи командир на Флотилията е капитан-лейтенант Александър Конкеевич (01.07.1879-25.06.1883 г.). Флотилията пряко участва в петте войни, които води България до 09.05.1945 г., дала е жертви, доказала е съществуването си и е закрита на 01.10.1960 г. В казармения район на Флотилията бяха изложени образци на морски оръжия от водените войни, а в щаба на Флотилията стояха рамките на всички командири. Пред щаба имаше изработена фигура в цял ръст на моряк с вдигната ръка с флагче, в основата на която скулпторът поставил и надпис: „Тук е люлката на българското морячество и оттук започва флотът“. Скулпторът е завещал този знаменателен факт на идващите поколения във флота, но името си не е оставил. Сега тази фигура е изнесена от района и стои на несменна вахта на брега на р. Дунав, над пътническото пристанище на БРП в гр. Русе.
Националните военноморски флагове са вдигнати на предоставените от руснаците речни военни катери навремето с подходящо тържество. С още по-голямо тържество, за втори път, в присъствието на руски морски офицери са били вдигнати военноморските флагове на бронекатерите и миночистачите, транспортирани в лимана на Флотилията на 12.08.1951 г.
Бронекатерите са участвали в боевете за Белград и Будапеща в края на Втората световна война под командването на героя на СССР кап. I ранг Воробьов. Те са буксирани от Измаил, защото са с бензинови двигатели. При приемането им в лимана бяха задвижени на стоп двигателите им. Те имаха следните тактико-технически данни: водоизместване 40 т., дължина 30 м., ширина 3.5 м., газене 0.7 м., скорост 15-20 км/час по и срещу течението, два бензинови двигателя „Хол-скоот“, две башни със 76 мм оръдия, една двуцевна зенитна картечница 12.7 мм и минни релси за поставяне на речни мини 20 бр. През 1951 г. бронекатерите и миночистачите са приемани от мичман-курсанти от първия Републикански випуск № 46 на Морското училище. По този ред на военноморска служба през 1956 г. в дивизион бронекатери са били назначени двама инженер-корабоводители: лейтенантите Петър Дойков и Йордан Данев. На тях се отдавали големи надежди за развитието на Флотилията. След нейното закриване на 01.10.1960 г. Йордан Данев се издига до директор на БРП, а съдбата на лейтенант Дойков го отвела в друго направление (31 март 2012 г. In memoriam: Петър Дойков отплава в отвъдното).
На 14.05.1955 г. в отговор на западните сили да формират военен блок НАТО срещу страните от социалистическия лагер по предложение на г-н Чърчил военните ръководства на тези държави във Варшава се договориха и създадоха обединената военна организация Варшавски договор (ОВД). За отработване задачите на държавите от ОВД речните флотилии на СССР, Унгария, Румъния и България провеждаха съвместни тактически учения.
Такова учение е проведено през м. август 1957 г. Според плана на учението бронекатерите на Дунавската Флотилия са били разсредоточени и маскирани на съответните места за да осигуряват ПВО на конвои по реката. Бронекатерът на лейтенант Петър Дойков е бил маскиран на румънския остров Комадино при километър 506. Миночистачна група от два електромагнитни български миночистача и два румънски миночистача имали задача „да осигуряват противоминно охранение“ на руския буксир „Волга“ под ръководството на командира на българската миночистачна група капитан-лейтенант Кръстю Малчев. Тази задача фактически е била изпълнена от километър 430 от Тутракан до километър 496 на пристанище Русе.
След изпълнение на противоминната задача руският буксир „Волга“ продължил прехода си срещу течението преминавайки покрай бронекатера на лейтенант Дойков при километър 506. Българската миночистачна група се е маскирала на челото на българския остров Люляк при километър 504. Бил е горещ августовски ден.
Орденската книжка, удостоверяваща наградата на капитан І ранг Кръстю Малчев Маринов.
Съветски бронекатер от типа, който получава нашата Дунавска флотилия. Илюстрация: сп. „Морской сборник”.
Модификация на речен съветски бронекатер. Илюстрация: сп. „Моделист – конструктор”;
Петър Дойков (1934 - 2012 г.)
Капитан І ранг Кръстю Малчев.
Орденът „За военна доблест и заслуга“ - І степен, за цялостната военна служба на капитан І ранг Кръстю Малчев Маринов във ВМФ.
По изискването на тактическото учение командирите на маскираните бронекатери и миночистачи е следвало периодично да сработват двигателите си на стоп с цел поддържане на съответната готовност. Командирът на бронекатера лейтенант Петър Дойков след преминаването на руския буксир „Волга“ следобед така и постъпил. От горещината в моторния отсек на бронекатера е имало бензинови изпарения. При стартиране на двигателите електрическа искра е възпламенила тези изпарения и се получава ужасен взрив. При взрива 12.7 милиметровата картечница с корпуса си е изхвърлена на брега, а екипажът на бронекатера е силно обгорен и панически излязъл на брега, но жертви случайно няма. Командирът на бронекатера с горящи ръце и тяло не загубва самообладание при вида на горящите пред него моряци и моментално, по интуиция и инстинкт с командирска отговорност взима единственото правилно решение като заповядва: „След мен във водата“! При нечовешки болки всички са във водата и се спасяват от дълбоки обгаряния, водещи до съответни осакатявания. С големи рани от изгарянията командирът и екипажът са излезли от водата и очаквали помощ. Командирът на Флотилията кап. I ранг Георги Христов и оперативната му група са в Измаил. В щаба на Флотилията са само заместници, радиовръзка, навремето - ненадеждна. На 2 километра от взривения бронекатер командирът на миночистачната група, виждайки взрива, се снема от вързала и с максимален ход се отправя към бронекатера, без да помисли какво може да се случи в следващите минути.
При подхождане към бронекатера, който още дими, картината пред него е ужасна. По възможно най-бързия начин, спазвайки мерките за безопасност, обгореният екипаж е приет на миночистача. Същият е транспортиран до речното пристанище в Русе и оттам в гарнизонната военна болница в града за първа помощ.
За този случай и досега не е говорено, за да се спести навремето военният флот от едно извънредно произшествие, защото мерките срещу отговорните лица биваха тежки при подобни обстоятелства.
Разказът е написан от участника в спасяването и по случай навършване на 60 години от инцидента от о.р. инж. по корабоводене кап. I ранг доц. д-р Кръстю Малчев. С указ № 213 от 15.02.1992 г. на Държавния съвет на НРБ същият е награден с орден „За военна доблест и заслуга“ - първа степен за цялостната му военна служба във ВМФ.
Михаил БОЯДЖИЕВ
При подхождане към бронекатера, който още дими, картината пред него е ужасна. По възможно най-бързия начин, спазвайки мерките за безопасност, обгореният екипаж е приет на миночистача. Същият е транспортиран до речното пристанище в Русе и оттам в гарнизонната военна болница в града за първа помощ.
За този случай и досега не е говорено, за да се спести навремето военният флот от едно извънредно произшествие, защото мерките срещу отговорните лица биваха тежки при подобни обстоятелства.
Разказът е написан от участника в спасяването и по случай навършване на 60 години от инцидента от о.р. инж. по корабоводене кап. I ранг доц. д-р Кръстю Малчев. С указ № 213 от 15.02.1992 г. на Държавния съвет на НРБ същият е награден с орден „За военна доблест и заслуга“ - първа степен за цялостната му военна служба във ВМФ.
Михаил БОЯДЖИЕВ