НОВИНИ
ДОКУМЕНТИ
:: начало :: търсене в сайта :: морски вестник :: библиотека :: морски колекции :: спомени :: за нас :: коментар
БЕЗПАЛУБНИ МИНОЧИСТАЧНИ КАТЕРИ НА ЧЕРНОМОРСКИЯ
ФЛОТ ПРЕЗ ПЪРВАТА ПОЛОВИНА НА ХХ ВЕК
По време на Първата световна война българските ВМС получават на Черно море девет безпалубни миночистачни катера, като тогава названието им е „моторни миночистачни лодки”. Първите три от тях са наименовани „Капитан-лейтенант Минков”, „Кондуктор Докузанов” и „Миньор” в чест на загиналите по време на войната флотски миньори. По време на щорм при бойно миночистене „Кондуктор Докузанов” получава авария в двигателя и е изхвърлен на брега, като повече не влиза в строя. Названията на трите катера са дадени на закупените от Франция през 1921 г. ведети, а останалите осем безпалубни миночистачни катера получават имената „Лилия”, „Вяра”, „Балик”, „Добротич”, „Несебър”, „Емона”, „Калацерка” и „Момчил”. В началото на 30-те години на ХХ век на катерите е извършен основен ремонт с някои конструктивни преустройства. Издирената до сега от мен архивна документация показва, че техните тактико-технически данни са следните:
„Лилия”, произведен в Германия през 1916 г. с водоизместване 16 т, дължина 14 м, широчина 2,8 м, газене 0,8 м, бензинов двигател - 40 к.с., скорост - 8 вз., радиостанция, контактен трал, една тежка или две леки картечници, екипаж – от 5 до 13 души, район на действие 100 мили. Той е единственият такъв катер със спомагателен котел за битови нужди и с конструктивно обособен закрит салон. Използван е и за представителни нужди.
„Вяра” и „Балик”, построени в Австрия през 1916 г. с водоизместване от по 14 т, , дължина 13 м, широчина 2,65 м, газене 0,93 м, бензинов двигател 40 к.с., скорост 9 вз., радиостанция, контактен трал, една тежка или две леки картечници, екипаж – от 5 до 13 души („Балик”) или от 5 до 16 души („Вяра”),
ФЛОТ ПРЕЗ ПЪРВАТА ПОЛОВИНА НА ХХ ВЕК
По време на Първата световна война българските ВМС получават на Черно море девет безпалубни миночистачни катера, като тогава названието им е „моторни миночистачни лодки”. Първите три от тях са наименовани „Капитан-лейтенант Минков”, „Кондуктор Докузанов” и „Миньор” в чест на загиналите по време на войната флотски миньори. По време на щорм при бойно миночистене „Кондуктор Докузанов” получава авария в двигателя и е изхвърлен на брега, като повече не влиза в строя. Названията на трите катера са дадени на закупените от Франция през 1921 г. ведети, а останалите осем безпалубни миночистачни катера получават имената „Лилия”, „Вяра”, „Балик”, „Добротич”, „Несебър”, „Емона”, „Калацерка” и „Момчил”. В началото на 30-те години на ХХ век на катерите е извършен основен ремонт с някои конструктивни преустройства. Издирената до сега от мен архивна документация показва, че техните тактико-технически данни са следните:
„Лилия”, произведен в Германия през 1916 г. с водоизместване 16 т, дължина 14 м, широчина 2,8 м, газене 0,8 м, бензинов двигател - 40 к.с., скорост - 8 вз., радиостанция, контактен трал, една тежка или две леки картечници, екипаж – от 5 до 13 души, район на действие 100 мили. Той е единственият такъв катер със спомагателен котел за битови нужди и с конструктивно обособен закрит салон. Използван е и за представителни нужди.
„Вяра” и „Балик”, построени в Австрия през 1916 г. с водоизместване от по 14 т, , дължина 13 м, широчина 2,65 м, газене 0,93 м, бензинов двигател 40 к.с., скорост 9 вз., радиостанция, контактен трал, една тежка или две леки картечници, екипаж – от 5 до 13 души („Балик”) или от 5 до 16 души („Вяра”),
Безпалубни миночистачни катери по време на тралене през Първата световна война.
Част от екипажа и част от оборудването на безпалубен миночистачен катер. С картечницата са прострелвани някои от изплавалите на повърхността на морето мини.
район на действие 200 мили. Периодично „Вяра” е използван за представителни нужди от цар Борис ІІІ, а след 9 септември 1944 г., под името „Свобода” - и от новите партийни величия.
„Емона” и „Несебър”, построени в Русия, с водоизместване от по 14 т, дължина 12,4 м, широчина 2,6 м, газене 1 м, бензинов двигател 40 к.с., скорост 8 вз., контактен трал, една тежка или две леки картечници, екипаж от 5 до 13 д., район на действие 100 мили.
„Добротич” и „Момчил”, построени в Германия през 1916 г. с водоизместване от по 12 тона, дължина 12 м, широчина 2,5 м, газене 1,0 м, бензинов двигател 28 к.с., скорост 7 вз., контактен трал, една тежка или две леки картечници, екипаж от 5 до 13 души, район на действие: 100 мили („Добротич”), 80 мили („Момчил”).
„Калацерка”, построен в Германия през 1916 г., с водоизместване от 8 тона, дължина 9 м, широчина 2 м, газене 0,95 м, бензинов двигател 28 к.с., скорост 7 вз., контактен трал, една тежка или две леки картечници, екипаж от 5 до13 души, район на действие 60 мили.
„Вяра”, „Балик”, „Добротич”, „Момчил”, „Емона” и „Несебър” участват в миночистенето по време и на двете световни войни. През периода 1947 - 1955 г. повечето от тях са използвани като работни катери, след което са бракувани и предадени на различни клубове на ДОСО (Доброволна организация за съдействие на отбраната).
Атанас ПАНАЙОТОВ
Снимките са от фонда на Военноморския музей
„Емона” и „Несебър”, построени в Русия, с водоизместване от по 14 т, дължина 12,4 м, широчина 2,6 м, газене 1 м, бензинов двигател 40 к.с., скорост 8 вз., контактен трал, една тежка или две леки картечници, екипаж от 5 до 13 д., район на действие 100 мили.
„Добротич” и „Момчил”, построени в Германия през 1916 г. с водоизместване от по 12 тона, дължина 12 м, широчина 2,5 м, газене 1,0 м, бензинов двигател 28 к.с., скорост 7 вз., контактен трал, една тежка или две леки картечници, екипаж от 5 до 13 души, район на действие: 100 мили („Добротич”), 80 мили („Момчил”).
„Калацерка”, построен в Германия през 1916 г., с водоизместване от 8 тона, дължина 9 м, широчина 2 м, газене 0,95 м, бензинов двигател 28 к.с., скорост 7 вз., контактен трал, една тежка или две леки картечници, екипаж от 5 до13 души, район на действие 60 мили.
„Вяра”, „Балик”, „Добротич”, „Момчил”, „Емона” и „Несебър” участват в миночистенето по време и на двете световни войни. През периода 1947 - 1955 г. повечето от тях са използвани като работни катери, след което са бракувани и предадени на различни клубове на ДОСО (Доброволна организация за съдействие на отбраната).
Атанас ПАНАЙОТОВ
Снимките са от фонда на Военноморския музей
Безпалубни миночистачни катери се насочват към район за тралене след края на Първата световна война.
Миночистачният катер „Балик” със своя екипаж.
Миночистачният катер „Добротич” по време на плувни състезания в Черноморския флот.
Миночистачният катер „Калацерка”, 1923 г.
Три от безпалубните миночистачни катери на Черноморския флот в база Варна, края на 20-те години на ХХ век.
„Лилия” е единственият катер със спомагателен котел за битови нужди и с конструктивно обособен закрит салон. Използван е и за представителни нужди.
Миночистачният катер „Вяра” с царското семейство на борда. На мачтата е вдигнат щандартът на цар Борис ІІІ. Снимката е направена преди конструктивното преустройство на катера.
Миночистачният катер „Вяра” след конструктивното му преустройство. Този вид на катера е използван като прототип за проекта миночистачни катери „Пампулов”.
След 9 септември 1944 г. катерът „Вяра” и преименуван на „Свобода”, а бордовият му номер става „1000”. С него се возят партийни величия, в т.ч. и Георги Димитров.