НОВИНИ
ДОКУМЕНТИ
:: начало :: търсене в сайта :: морски вестник :: библиотека :: морски колекции :: спомени :: за нас :: коментар
ФАРЪТ НА МАСЛЕН НОС
В най-старата издирена засега служебна книжка на Фар Маслен нос (от 1955 г.) е записано: „Пуснат в действие на 25 юли 1932 г. А преди това е имало петролен фенер с постоянна светлина”. В същия документ намираме и характеристиките на „въртяща светлинна инсталация „Юлиус Пинч” - Берлин”: бяла светлина, проблясък на 34.45 метра над морското равнище - 0,4 секунди - светло, 4 секунди - тъмно, 0,4 секунди - светло, 4 секунди - тъмно, 0,4 секунди - светло, 8 секунди - тъмно, период 17,2 секунди. И още: сектор на осветление - кръгов, 360°, видимост - 17 м. мили.
От този документ научаваме още, че „светлинната мощ” на сигнала на фара е равна на 25 000 свещи и че лещата на оптиката е полизонална, с фокусно разстояние 150 мм. „Въртящата светлинна инсталация” се задвижва от апарат, който изразходва по 50 литра светилен газ на час, като за резервно гориво се използва „маслен газ” (петрол). Самото завъртане на оптиката се извършва от малък газов мотор, който използва налягането от 1 атмосфера на светилния газ, съхраняван в метална бутилка. Това е изисквало на територията на фара да се съхраняват сериозни запаси от гориво, тъй като зимно време често пъти достигането до него по суша се оказвало невъзможно. (И през лятото, и в наше време не е лесно!) Затова още през 30-те години на ХХ век в южната част на Маслен нос, в защитения от северни ветрове залив е изграден бетонен пристан, на който застават малки плавателни съдове, доставящи горивото за фара. От пристана, по един стръмен склон, горивото достига до складовите помещения само с помощта на жива сила.
И така - до 1976 г., когато фарът е електрифициран. А старата оптика, подменена през 1968 г. с фарова глава ЭМ-500, заема своето място през 1977 г. в експозицията на Военноморския музей във Варна, където може да бъде видяна и сега.
Много скоро след това, през периода 1980 - 1981 г. на Маслен нос е монтиран най-модерният тогава в България автоматичен светещ фар. При него подмяната на изгорелите крушки и преминаването от основно на аварийно захранване и обратно става изцяло автоматично. Фаровата оптика вече е АСА-500М и направените измервания показват, че светлината на фара може да бъде видяна до 20 мили в морето. През 2013 г. е направена последната (засега) модернизация, когато на фара е монтиран фото-волтаичен панел SM-20Р4 със светодиоден осветител с автономно слънчево захранване.
Изградената през 1932 г. цилиндрична 7-метрова фарова кула е с каменна зидария, боядисана е в бяло. Най-новите измервания показват, че разстоянието от морското равнище до върха на фаровата оптика е 37 м. Координатите на съоръжението са: 42°18.48 N, 27°47.59 Е. И сега до фаровата кула може да бъде видяна малка, по-ниска сграда, за която в служебната книжка от 1955 г. е записано: „Звуков апарат. Южно от фаровата кула е построена каменна кабина, висока 3 метра, върху която е поставена бронзова камбана. В камбаната е поставен механизмът ... Пущането на сигнала в действие става ръчно... Характеристика: звън, пауза 3 сек., звън, пауза 6 сек. и повторение ... Разпространение на звука - 1.5 морски мили. Времетраене на едно навиване на механизма - 2 часа. Сигналът е обявен в действие от 30 юни 1937 г.” В историческа справка от началника на Средствата за навигационно осигуряване към Хидрографската служба на ВМС от 1982 г. се посочва, че камбаната е снета от „кабината” през 1981 г.
От 1961 г. на територията на Фар Маслен нос започва да функционира радиофар, за който ще поместим отделен материал.
Атанас ПАНАЙОТОВ
В най-старата издирена засега служебна книжка на Фар Маслен нос (от 1955 г.) е записано: „Пуснат в действие на 25 юли 1932 г. А преди това е имало петролен фенер с постоянна светлина”. В същия документ намираме и характеристиките на „въртяща светлинна инсталация „Юлиус Пинч” - Берлин”: бяла светлина, проблясък на 34.45 метра над морското равнище - 0,4 секунди - светло, 4 секунди - тъмно, 0,4 секунди - светло, 4 секунди - тъмно, 0,4 секунди - светло, 8 секунди - тъмно, период 17,2 секунди. И още: сектор на осветление - кръгов, 360°, видимост - 17 м. мили.
От този документ научаваме още, че „светлинната мощ” на сигнала на фара е равна на 25 000 свещи и че лещата на оптиката е полизонална, с фокусно разстояние 150 мм. „Въртящата светлинна инсталация” се задвижва от апарат, който изразходва по 50 литра светилен газ на час, като за резервно гориво се използва „маслен газ” (петрол). Самото завъртане на оптиката се извършва от малък газов мотор, който използва налягането от 1 атмосфера на светилния газ, съхраняван в метална бутилка. Това е изисквало на територията на фара да се съхраняват сериозни запаси от гориво, тъй като зимно време често пъти достигането до него по суша се оказвало невъзможно. (И през лятото, и в наше време не е лесно!) Затова още през 30-те години на ХХ век в южната част на Маслен нос, в защитения от северни ветрове залив е изграден бетонен пристан, на който застават малки плавателни съдове, доставящи горивото за фара. От пристана, по един стръмен склон, горивото достига до складовите помещения само с помощта на жива сила.
И така - до 1976 г., когато фарът е електрифициран. А старата оптика, подменена през 1968 г. с фарова глава ЭМ-500, заема своето място през 1977 г. в експозицията на Военноморския музей във Варна, където може да бъде видяна и сега.
Много скоро след това, през периода 1980 - 1981 г. на Маслен нос е монтиран най-модерният тогава в България автоматичен светещ фар. При него подмяната на изгорелите крушки и преминаването от основно на аварийно захранване и обратно става изцяло автоматично. Фаровата оптика вече е АСА-500М и направените измервания показват, че светлината на фара може да бъде видяна до 20 мили в морето. През 2013 г. е направена последната (засега) модернизация, когато на фара е монтиран фото-волтаичен панел SM-20Р4 със светодиоден осветител с автономно слънчево захранване.
Изградената през 1932 г. цилиндрична 7-метрова фарова кула е с каменна зидария, боядисана е в бяло. Най-новите измервания показват, че разстоянието от морското равнище до върха на фаровата оптика е 37 м. Координатите на съоръжението са: 42°18.48 N, 27°47.59 Е. И сега до фаровата кула може да бъде видяна малка, по-ниска сграда, за която в служебната книжка от 1955 г. е записано: „Звуков апарат. Южно от фаровата кула е построена каменна кабина, висока 3 метра, върху която е поставена бронзова камбана. В камбаната е поставен механизмът ... Пущането на сигнала в действие става ръчно... Характеристика: звън, пауза 3 сек., звън, пауза 6 сек. и повторение ... Разпространение на звука - 1.5 морски мили. Времетраене на едно навиване на механизма - 2 часа. Сигналът е обявен в действие от 30 юни 1937 г.” В историческа справка от началника на Средствата за навигационно осигуряване към Хидрографската служба на ВМС от 1982 г. се посочва, че камбаната е снета от „кабината” през 1981 г.
От 1961 г. на територията на Фар Маслен нос започва да функционира радиофар, за който ще поместим отделен материал.
Атанас ПАНАЙОТОВ
Поглед към Фар Маслен нос и брега пред него от морето. Графиката е от 60-те години на ХХ век и е от архива на Хидрографската служба на ВМС. Ясно се вижда в ляво от фара сградата-кaмбанария, а в дясно - къщата на фаропазачите. Между камбанарията и края на носа в морето се вижда и част от сградата на семафорно-наблюдателния пост на ВМС.
Началникът на Флота на Н.В. капитан І ранг (по-късно контраадмирал) Иван Вариклечков (най в ляво) съпровожда царското семейство при посещението му на Фар Маслен нос и на флотския наблюдателен пост. Между царица Йоана и капитан І ранг Вариклечков се вижда и пазачът на фара (с каскет). Камбанарията все още я няма, а се вижда беседка и мачтата на наблюдателния пост. (14 април 1934 г.)
Силует на Фар Маслен нос, използван в издание на Хидрографската служба на ВМС от 1969 г. Тук неизвестният художник явно е преувеличил височината на камбанарията.
Маслен нос от „птичи” поглед от юг. Снимката е направена на 30 август 2005 г. от борда на вертолет Ми-14ПЛ на ВМС. Фотограф: майор Валентин Георгиев.
Поглед към Фар Маслен нос и камбанарията, 1980 г. Архив на Хидрографската служба на ВМС.
Маслен нос от „птичи” поглед от север. Снимката е направена на 30 август 2005 г. от борда на вертолет Ми-14ПЛ на ВМС. Фотограф: майор Валентин Георгиев.
Оптиката на Фар Маслен нос, в експлоатация от 1932 до 1968 г. Днес е експонат във Военноморския музей.
Фар Маслен нос нощем. Снимката е направена на 18 август 2014 г. и е от архива на Хидрографската служба на ВМС.
Фар Маслен нос, 29 юни 2016 г.
Сградата – камбанария, днес е само спомен от недалечното минало.
Фото-волтаичен панел SM-20Р4 със светодиоден осветител с автономно слънчево захранване. С него Фар Маслен нос „прекрачи” в ХХІ век. Снимката е направена на 18 август 2014 г. и е от архива на Хидрографската служба на ВМС.
Факсимиле от най-старата издирена засега служебна книжка на Фар Маслен нос (от 1955 г.). Архив на Хидрографската служба на ВМС.