НОВИНИ
ДОКУМЕНТИ
:: начало :: търсене в сайта :: морски вестник :: библиотека :: морски колекции :: спомени :: за нас :: коментар
ДАЛНОВИДНИ ПОСЕЩЕНИЯ НА ЦАР БОРИС III В ЗВЕЗДЕЦ И СТРАНДЖА*
От военно-стратегически интерес, Цар Борис III неведнъж посещава вътрешна Странджа. Само няколко дни след началото на Втората световна война, Цар Борис III с група офицери от Генералния щаб на Българската войска, посещава при строга секретност Малкотърновска околия. Пътувайки с автомобил „Щайер”, те обхващат всички височини по направлението Кладара (дн. Сливарово) - Маврова нива - Черешата - Магарешки баир - Селски баир над с. Звездец до м. Двата Близнака. На място вземат решение, по цялото протежение на обходения район да се построи отбранителна линия от телени ограждения, железни препятствия, окопи, картечни и оръдейни гнезда, бункери, дотове и др., като линията носи кодовото название „Отбранителна линия Цар Борис III”.
След връщането им в столицата, в с. Звездец е изпратен висш офицер - полковник, който се заема със строителството на отбранителната линия. Поради липса на казарми, войниците и офицерите са разквартирувани по частните къщи, а конете - по дамове на местните жители. На всяка по-значима от стратегическа гледна точка височина са построени железобетонни бункери. Само в землището на с. Звездец такива са построени в местностите Кутльово, Герова чука, Лозята, Белия камък, Пирамидата, Анатемата и др.
След подписания на 1 март 1941 г. договор за присъединяване на България към хитлеро-фашисткия пакт и нахлуването на немската армия на 22 юни с.г. в Съветски съюз, са предприети енергични мерки за завършване на отбранителната линия „Цар Борис III”. В същото време, под командването на подполковник Канев, командир на Граничния сектор в град Малко Търново, е миниран „Вълчановият” мост над Резовска река, който свързва България и Турция по посока към Малък Самоков и Виза (дн. в Турция), с оглед при необходимост да бъде взривен. През м. май 1941 г. при силни гръмотевици, светкавици и дъжд пада мълния, която възпламенява с искра взрива и разрушава наполовина моста откъм българска страна.
През пролетта на 1942 г. Цар Борис III официално посещава с. Звездец, Малкотърновска околия, за да се запознае с напълно завършената отбранителна линия. Придружават го неговият брат принц Кирил, тогавашният министър на войната и Любомир Лулчев, който е с бяло шалче на врата - символ на принадлежността му към „бялото братство” на Дъновистите. С тях има и други лица - предимно военни.
Най-тържествено са посрещнати на „Хорището” - селския площад, разположен между къщите на Желязко К. Маджаров, Тодор Барантиев, Вълчо Василев и дворното място на Никола Карчев. Посрещачи са околийският управител Христо Маринов, кметът на Звездецка община Сава Манолов, свещеникът Евтим Попов, директорът на училището Коцо Петров, директорът на Трудовата горско-производителна кооперация „Зора” Христо Ст. Шопов, цялото население, учителите и учениците. Сред посрещачите е и командирът на полка в с. Звездец - Дуганов. На всички прави впечатление, че сред възторжените посрещачи има известни комунисти и ремсисти, които се отнасят с уважение към Царя, а някои от тях, като Христо Шопов, се ръкуват с него. На площада пред посрещачите, Цар Борис III произнася кратко, съдържателно и високопатриотично слово. Прави впечатление, че никъде в речта не споменава Германия и присъединяването на България към хитлеро-фашисткия пакт или войната срещу Съветския съюз. Не пропуска да отбележи, че Добруджа, Западните покрайнини, Македония, Западна и Източна Тракия са вековни български земи, за които българският народ и войска са проляли много кръв и те трябва да се върнат на България. Това е посрещнато много добре от българите бежанци, настанени и оземлени в с. Звездец, дошли тук през 1913 г. след изгонването от родните им села Паспалово, Дерекьой и др. в Източна Тракия (дн. в Турция), организирано от турските власти.
Оттук Цар Борис III, заедно с придружаващите го лица и заедно с представителите на официалната местна власт се отправят към църквата. По пътя към нея Цар Борис III се насочва да влезе в къщата на дядо Стоян Черявков (сега в нея живее Костадин Самсоров), където на двора бабата на дядо Стоян багри домашен шаек в черно. Лулчев го хваща за ръката и го отклонява, тъй като смята, че багренето в черно е лоша поличба. Влизат в къщата на Тодор Иванов Съраолов-Великин, който е уведомен от командира на полка в селото, че при посещението си в с. Звездец Царят ще иска да се види с него. Царят много добре се познава със Съраолов - служили са в една войскова част (Тодор Иванов Съраолов-Великин е роден 10.01.1892 г. в с. Звездец и почива на 06.06.1970 г.). Къщата му е двуетажна, но паянтова.
Знаейки предварително за посещението, бабата на Съраолов - Велика, слага да вари боб. Тя посреща Царя пред къщата с пшеничен, печен в подница хляб и сол в дървена солница. Царят отчупва от хляба, потапя хапката в солта, хапва и казва: „Да е Велика и България, както Вас”, пожелава й здраве и дълголетие. Велика кани Царя да влезе и разгледа къщата. Той приема с удоволствие и влиза заедно с Лулчев. Вътре Царят се ръкува с Тодор, леко го прегръща и разпитва за живота му. Тодор предлага да седнат на трикраките столчета край ниската кръгла софра и да опитат фасула му. И Царят, и Лулчев сядат и хапват от фасула и домашния топъл хляб. (Баба Велика е родена на 5.02.1893 г. в с. Кръгчел, дн. Драчево, Средецко. Имала едно дете - дъщеря).
След като похапват - от глинена паница, с дървени кленови лъжици - боб, сварен на огъня в гърне, с лютива чушка и късове солена домашна сланина, гостите благодарят на гостоприемните хазяи. Сбогуват се и напускат дома, като Царят дава на Великин 500 лв. и му заръчва: „Ако имаш от нещо нужда - обаждай се!”
По пътя за църквата, кметът на общината Сава Манолов разказва на Царя за апостолската дейност на свещеника Георги Стоянов от с. Звездец, посетил над 300 населени места в Източна Тракия, за да повдига духа на българите в борбата им за българска независима християнска църква и български училища. Разказва му и за посещението на апостола Васил Левски през 1871 г., посочвайки къщата на Патокови, където Апостола навремето преспива една нащ. Царят проявява голям интерес към казаното. Препоръчва да се запази къщата, в която Левски е спал и кава: „Звездечани има с какво да се гордеят!”
Когато влиза в църквата, тя за миг се изпълва с хора. В чест на Цар Борис III свещеникът Евтим Попов отслужва молебен, повтаряйки начесто: „Боже Царя ни пази!” След привършване на молебена, Царят, заедно с придружаващите го, се завръщат на площада и оттам тръгват към височината над селото - Селски баир. Тук, до построения железобетонен бункер командирът на полка Дуганов запознава Царя и придружаващите го, с това какво представлява напълно завършената отбранителна линия „Цар Борис III”.
След отпътуването си за София, до края на своя живот Цар Борис III на няколко пъти изпраща колети на Тодор Иванов Съраолов-Великин и поздравителни картички по случай Нова година и за 3-ти март. В един от колетите има голяма снимка на цялото царско семейство, поставена в рамка. По случай официалното посещение на Цар Борис III в с. Звездец, кметът на общината Сава Манолов предлага да се постави на площада паметна плоча, но поради преместването му в Граматиковската община, не успява да осъществи идеята си.
___________
* С тази публикация започваме серия от статии, представящи научния архив на Изследователския център ЕКОПАН
** Всяко публикуване - без съгласието на ЕКОПАН, ще се счита за нарушаване на авторските права
© Запазени всички права - Програмно-координационния център за научни изследвания - ЕКОПАН - гр. Малко Търново.
От военно-стратегически интерес, Цар Борис III неведнъж посещава вътрешна Странджа. Само няколко дни след началото на Втората световна война, Цар Борис III с група офицери от Генералния щаб на Българската войска, посещава при строга секретност Малкотърновска околия. Пътувайки с автомобил „Щайер”, те обхващат всички височини по направлението Кладара (дн. Сливарово) - Маврова нива - Черешата - Магарешки баир - Селски баир над с. Звездец до м. Двата Близнака. На място вземат решение, по цялото протежение на обходения район да се построи отбранителна линия от телени ограждения, железни препятствия, окопи, картечни и оръдейни гнезда, бункери, дотове и др., като линията носи кодовото название „Отбранителна линия Цар Борис III”.
След връщането им в столицата, в с. Звездец е изпратен висш офицер - полковник, който се заема със строителството на отбранителната линия. Поради липса на казарми, войниците и офицерите са разквартирувани по частните къщи, а конете - по дамове на местните жители. На всяка по-значима от стратегическа гледна точка височина са построени железобетонни бункери. Само в землището на с. Звездец такива са построени в местностите Кутльово, Герова чука, Лозята, Белия камък, Пирамидата, Анатемата и др.
След подписания на 1 март 1941 г. договор за присъединяване на България към хитлеро-фашисткия пакт и нахлуването на немската армия на 22 юни с.г. в Съветски съюз, са предприети енергични мерки за завършване на отбранителната линия „Цар Борис III”. В същото време, под командването на подполковник Канев, командир на Граничния сектор в град Малко Търново, е миниран „Вълчановият” мост над Резовска река, който свързва България и Турция по посока към Малък Самоков и Виза (дн. в Турция), с оглед при необходимост да бъде взривен. През м. май 1941 г. при силни гръмотевици, светкавици и дъжд пада мълния, която възпламенява с искра взрива и разрушава наполовина моста откъм българска страна.
През пролетта на 1942 г. Цар Борис III официално посещава с. Звездец, Малкотърновска околия, за да се запознае с напълно завършената отбранителна линия. Придружават го неговият брат принц Кирил, тогавашният министър на войната и Любомир Лулчев, който е с бяло шалче на врата - символ на принадлежността му към „бялото братство” на Дъновистите. С тях има и други лица - предимно военни.
Най-тържествено са посрещнати на „Хорището” - селския площад, разположен между къщите на Желязко К. Маджаров, Тодор Барантиев, Вълчо Василев и дворното място на Никола Карчев. Посрещачи са околийският управител Христо Маринов, кметът на Звездецка община Сава Манолов, свещеникът Евтим Попов, директорът на училището Коцо Петров, директорът на Трудовата горско-производителна кооперация „Зора” Христо Ст. Шопов, цялото население, учителите и учениците. Сред посрещачите е и командирът на полка в с. Звездец - Дуганов. На всички прави впечатление, че сред възторжените посрещачи има известни комунисти и ремсисти, които се отнасят с уважение към Царя, а някои от тях, като Христо Шопов, се ръкуват с него. На площада пред посрещачите, Цар Борис III произнася кратко, съдържателно и високопатриотично слово. Прави впечатление, че никъде в речта не споменава Германия и присъединяването на България към хитлеро-фашисткия пакт или войната срещу Съветския съюз. Не пропуска да отбележи, че Добруджа, Западните покрайнини, Македония, Западна и Източна Тракия са вековни български земи, за които българският народ и войска са проляли много кръв и те трябва да се върнат на България. Това е посрещнато много добре от българите бежанци, настанени и оземлени в с. Звездец, дошли тук през 1913 г. след изгонването от родните им села Паспалово, Дерекьой и др. в Източна Тракия (дн. в Турция), организирано от турските власти.
Оттук Цар Борис III, заедно с придружаващите го лица и заедно с представителите на официалната местна власт се отправят към църквата. По пътя към нея Цар Борис III се насочва да влезе в къщата на дядо Стоян Черявков (сега в нея живее Костадин Самсоров), където на двора бабата на дядо Стоян багри домашен шаек в черно. Лулчев го хваща за ръката и го отклонява, тъй като смята, че багренето в черно е лоша поличба. Влизат в къщата на Тодор Иванов Съраолов-Великин, който е уведомен от командира на полка в селото, че при посещението си в с. Звездец Царят ще иска да се види с него. Царят много добре се познава със Съраолов - служили са в една войскова част (Тодор Иванов Съраолов-Великин е роден 10.01.1892 г. в с. Звездец и почива на 06.06.1970 г.). Къщата му е двуетажна, но паянтова.
Знаейки предварително за посещението, бабата на Съраолов - Велика, слага да вари боб. Тя посреща Царя пред къщата с пшеничен, печен в подница хляб и сол в дървена солница. Царят отчупва от хляба, потапя хапката в солта, хапва и казва: „Да е Велика и България, както Вас”, пожелава й здраве и дълголетие. Велика кани Царя да влезе и разгледа къщата. Той приема с удоволствие и влиза заедно с Лулчев. Вътре Царят се ръкува с Тодор, леко го прегръща и разпитва за живота му. Тодор предлага да седнат на трикраките столчета край ниската кръгла софра и да опитат фасула му. И Царят, и Лулчев сядат и хапват от фасула и домашния топъл хляб. (Баба Велика е родена на 5.02.1893 г. в с. Кръгчел, дн. Драчево, Средецко. Имала едно дете - дъщеря).
След като похапват - от глинена паница, с дървени кленови лъжици - боб, сварен на огъня в гърне, с лютива чушка и късове солена домашна сланина, гостите благодарят на гостоприемните хазяи. Сбогуват се и напускат дома, като Царят дава на Великин 500 лв. и му заръчва: „Ако имаш от нещо нужда - обаждай се!”
По пътя за църквата, кметът на общината Сава Манолов разказва на Царя за апостолската дейност на свещеника Георги Стоянов от с. Звездец, посетил над 300 населени места в Източна Тракия, за да повдига духа на българите в борбата им за българска независима християнска църква и български училища. Разказва му и за посещението на апостола Васил Левски през 1871 г., посочвайки къщата на Патокови, където Апостола навремето преспива една нащ. Царят проявява голям интерес към казаното. Препоръчва да се запази къщата, в която Левски е спал и кава: „Звездечани има с какво да се гордеят!”
Когато влиза в църквата, тя за миг се изпълва с хора. В чест на Цар Борис III свещеникът Евтим Попов отслужва молебен, повтаряйки начесто: „Боже Царя ни пази!” След привършване на молебена, Царят, заедно с придружаващите го, се завръщат на площада и оттам тръгват към височината над селото - Селски баир. Тук, до построения железобетонен бункер командирът на полка Дуганов запознава Царя и придружаващите го, с това какво представлява напълно завършената отбранителна линия „Цар Борис III”.
След отпътуването си за София, до края на своя живот Цар Борис III на няколко пъти изпраща колети на Тодор Иванов Съраолов-Великин и поздравителни картички по случай Нова година и за 3-ти март. В един от колетите има голяма снимка на цялото царско семейство, поставена в рамка. По случай официалното посещение на Цар Борис III в с. Звездец, кметът на общината Сава Манолов предлага да се постави на площада паметна плоча, но поради преместването му в Граматиковската община, не успява да осъществи идеята си.
___________
* С тази публикация започваме серия от статии, представящи научния архив на Изследователския център ЕКОПАН
** Всяко публикуване - без съгласието на ЕКОПАН, ще се счита за нарушаване на авторските права
© Запазени всички права - Програмно-координационния център за научни изследвания - ЕКОПАН - гр. Малко Търново.
Офицери с камуфлирано планинско оръдие, Звездец, 1941 г., източник: www.lostbulgaria.com