НОВИНИ
ДОКУМЕНТИ
:: начало :: търсене в сайта :: морски вестник :: библиотека :: морски колекции :: спомени :: за нас :: коментар
ПЛАВАЛА ЛИ Е СУЛТАНСКАТА ЯХТА „СУЛТАНИЕ” ОТ СОФИЯ ДО ЦАРИГРАД ПРЕЗ 1896 Г.?
Не бързайте да се подсмихвате, защото все още добре ми е известно, че както през 1896 г., така и понастоящем от София до Истанбул няма плавателен канал. Въпросът обаче е съвсем основателен, защото понастоящем дигиталната библиотека „НАБИС репозиториум” предлага снимка с надпис „Пристигането на Фердинанд І в Истанбул на борда на кораба „Султание”. Март, 1896 г.” Снимката е част от неизвестния в морскоисторическата литература „фотоалбум с корабите, посрещнали княз Фердинанд в Истанбул”. Той се съхранява в Държавна агенция „Архиви” и е логично да допусна, че въпросният загадъчен надпис е подготвен от архивен специалист. Каква е обаче историята на това събитие?
В началото на 1896 г. започва процес на подобряване на дипломатическите отношения между България и Русия. Една от първите стъпки в това направление е пътуването на княз Фердинанд I до Санкт Петербург. На 13 март с.г. от Цариград за Одрин отпътуват султански пратеници и българският дипломатически агент Петър Димитров, за да посрещнат там българския княз, а същия ден за граничната станция при Мустафа паша (днес Свиленград) заминава една турска дружина да отдаде военните почести на високия гост [1]. Същата нощ от София за Одрин със специален влак отпътува княз Фердинанд I [2] и е посрещнат в Цариград на 14 март [3]. На следващия ден столичният вестник „Свобода” съобщава по данни от чуждия печат, че „княза щял да пътува от Цариград за Одеса с турския параход „Султание”, на който турското знаме щяло да се развява над князовото. Князът бил искал да отиде с български параход, но султанът не се съгласил на това му желание” [4]. Пребиваването на Фердинанд I в Цариград се удължава необичайно много и на 30 март „Свобода” потвърждава причината за това: „руската дипломация стана назначава няколко дати за приеманието на княза в Русия, но всичките тези дати бяха отлагани, защото нейните условия не се приемаха, види се, от Н. Ц. Височество” [5]. В тази твърде деликатна дипломатическа ситуация българският княз се радва обаче на турското гостоприемство и на 1 април султанът дори го назначава за маршал.
Най-после, на 2 април следобед, княз Фердинад I се качва със свитата си на султанската колесна яхта „Султание” и отплава за Одеса. До входа на Босфора яхтата е изпратена от турския параход „Измир” и нашия „България”, натоварен с българската колония в Цариград. ...
Иван АЛЕКСИЕВ
Пълния текст на статията на инж. Иван АЛЕКСИЕВ (в PDF-формат) можете да прочетете тук.
Не бързайте да се подсмихвате, защото все още добре ми е известно, че както през 1896 г., така и понастоящем от София до Истанбул няма плавателен канал. Въпросът обаче е съвсем основателен, защото понастоящем дигиталната библиотека „НАБИС репозиториум” предлага снимка с надпис „Пристигането на Фердинанд І в Истанбул на борда на кораба „Султание”. Март, 1896 г.” Снимката е част от неизвестния в морскоисторическата литература „фотоалбум с корабите, посрещнали княз Фердинанд в Истанбул”. Той се съхранява в Държавна агенция „Архиви” и е логично да допусна, че въпросният загадъчен надпис е подготвен от архивен специалист. Каква е обаче историята на това събитие?
В началото на 1896 г. започва процес на подобряване на дипломатическите отношения между България и Русия. Една от първите стъпки в това направление е пътуването на княз Фердинанд I до Санкт Петербург. На 13 март с.г. от Цариград за Одрин отпътуват султански пратеници и българският дипломатически агент Петър Димитров, за да посрещнат там българския княз, а същия ден за граничната станция при Мустафа паша (днес Свиленград) заминава една турска дружина да отдаде военните почести на високия гост [1]. Същата нощ от София за Одрин със специален влак отпътува княз Фердинанд I [2] и е посрещнат в Цариград на 14 март [3]. На следващия ден столичният вестник „Свобода” съобщава по данни от чуждия печат, че „княза щял да пътува от Цариград за Одеса с турския параход „Султание”, на който турското знаме щяло да се развява над князовото. Князът бил искал да отиде с български параход, но султанът не се съгласил на това му желание” [4]. Пребиваването на Фердинанд I в Цариград се удължава необичайно много и на 30 март „Свобода” потвърждава причината за това: „руската дипломация стана назначава няколко дати за приеманието на княза в Русия, но всичките тези дати бяха отлагани, защото нейните условия не се приемаха, види се, от Н. Ц. Височество” [5]. В тази твърде деликатна дипломатическа ситуация българският княз се радва обаче на турското гостоприемство и на 1 април султанът дори го назначава за маршал.
Най-после, на 2 април следобед, княз Фердинад I се качва със свитата си на султанската колесна яхта „Султание” и отплава за Одеса. До входа на Босфора яхтата е изпратена от турския параход „Измир” и нашия „България”, натоварен с българската колония в Цариград. ...
Иван АЛЕКСИЕВ
Пълния текст на статията на инж. Иван АЛЕКСИЕВ (в PDF-формат) можете да прочетете тук.
Княз Фердинад I на борда на султанската яхта „Султание” при изпращането му от Цариград за Одеса, 2 април 1896 г. digilib.nalis.bg