НОВИНИ
ДОКУМЕНТИ
:: начало :: търсене в сайта :: морски вестник :: библиотека :: морски колекции :: спомени :: за нас :: коментар
МАЛКО ИЗВЕСТНА МОРСКА КНИГА ОТ ПРЕДИ 65 ГОДИНИ
Заглавието й е: Планиране на материално техническото снабдяване в морския транспорт
Книгата е превод от руски. Авторът е Г. Б. Зеневич. Повече библиографски данни за оригинала в българското издание няма. Преводът е направен от К. Цачев (морски офицер от запаса), а редактор е С. Симеонов (вероятно самият тогавашен началник на Управление „Воден транспорт”, което е издател на книгата през 1951 г. Книжното тяло се състои от 43 страници (с титулната страница - 44) и е отпечатано на циклостил (титулната страница - на висок печат). Форматът е А-4.
Книгата е буквален превод от руски и преводачът, както и редакторът нямат никакви бележки с оглед на някаква специфика, която трябва евентуално да отчита българския читател. В предговора на автора се посочва, че: „Настоящата брошура има за цел да подпомогне командните кадри от морския флот в запознаването им с основите на планирането на материално-техническото снабдяване”. Вероятно такава е и целта и на българското издание. Екземплярът, с който „Морски вестник” разполага, е принадлежал на капитан далечно плаване Димитър Свещаров и ни бе предоставен от неговия син Пламен, за което му благодарим. Това, че книгата е запазена в архива на един млад по това време морски капитан, е още един аргумент в полза на посочената цел на изданието.
Доколко е било полезно изданието на командните кадри от тогавашния български морски търговски флот и изобщо в българското морско стопанство, е трудно да се прецени. Фактът, че изданието е ведомствено, без каквито и да са библиографски координати (данни за печатницата, за тиража на книгата и др.) може би показва, че издателите са бързали и не са се съобразявали и с тогавашните изисквания за книгоиздаване. Вероятно са имали причини да бързат. През 1950 г. България показва интензивен ръст в участието си в международния стокообмен. Докато през довоенната 1939 г. износът е бил 544 000 тона, а вносът - 389 000 тона, то през 1950 г. тези показатели съответно са 919 000 тона и 794 000 тона. А това означава сериозно натоварване и на мощностите на морския ни флот, което пък е и предпоставка за неговото разрастване. Командните му кадри трябва да се учат „в движение” и един от начините за това е самоподготовката със съответната специализирана литература, част от която е и представено тук издание.
Атанас ПАНАЙОТОВ
Заглавието й е: Планиране на материално техническото снабдяване в морския транспорт
Книгата е превод от руски. Авторът е Г. Б. Зеневич. Повече библиографски данни за оригинала в българското издание няма. Преводът е направен от К. Цачев (морски офицер от запаса), а редактор е С. Симеонов (вероятно самият тогавашен началник на Управление „Воден транспорт”, което е издател на книгата през 1951 г. Книжното тяло се състои от 43 страници (с титулната страница - 44) и е отпечатано на циклостил (титулната страница - на висок печат). Форматът е А-4.
Книгата е буквален превод от руски и преводачът, както и редакторът нямат никакви бележки с оглед на някаква специфика, която трябва евентуално да отчита българския читател. В предговора на автора се посочва, че: „Настоящата брошура има за цел да подпомогне командните кадри от морския флот в запознаването им с основите на планирането на материално-техническото снабдяване”. Вероятно такава е и целта и на българското издание. Екземплярът, с който „Морски вестник” разполага, е принадлежал на капитан далечно плаване Димитър Свещаров и ни бе предоставен от неговия син Пламен, за което му благодарим. Това, че книгата е запазена в архива на един млад по това време морски капитан, е още един аргумент в полза на посочената цел на изданието.
Доколко е било полезно изданието на командните кадри от тогавашния български морски търговски флот и изобщо в българското морско стопанство, е трудно да се прецени. Фактът, че изданието е ведомствено, без каквито и да са библиографски координати (данни за печатницата, за тиража на книгата и др.) може би показва, че издателите са бързали и не са се съобразявали и с тогавашните изисквания за книгоиздаване. Вероятно са имали причини да бързат. През 1950 г. България показва интензивен ръст в участието си в международния стокообмен. Докато през довоенната 1939 г. износът е бил 544 000 тона, а вносът - 389 000 тона, то през 1950 г. тези показатели съответно са 919 000 тона и 794 000 тона. А това означава сериозно натоварване и на мощностите на морския ни флот, което пък е и предпоставка за неговото разрастване. Командните му кадри трябва да се учат „в движение” и един от начините за това е самоподготовката със съответната специализирана литература, част от която е и представено тук издание.
Атанас ПАНАЙОТОВ
