НОВИНИ
ДОКУМЕНТИ
:: начало :: търсене в сайта :: морски вестник :: библиотека :: морски колекции :: спомени :: за нас :: коментар
МОРСКА СЛЕДА В НАЧАЛОТО НА АВИАЦИОННАТА МЕТЕОРОЛОГИЯ
В литературата по история на метеорологията в България е възприета версията, че първата авиационна метеорологична станция в страната е основана през 1922 г. и първият й началник е Никола Станчев Негенцов (1888-1943 г.) [1], [2], [3]. Тук представям слабо известни и неизвестни досега в българската историческа литература сведения за авиационната метеорология в страната ДО 1922 г.
Още през 1923 г. историкът на авиацията Асен Юрданов (А. Ю. Попов) съобщава, че Георги Ст. Георгиев „През 1910 е произвеждал систематични анемометрични измервания на скоростта на вятъра с помощта на гигантски кутиевидни хвърчила, които наблюдения са го навели на мисълта за безмоторното летене със свободно пуснати в атмосферата хвърчила […] През време на Всемирната война бил преподавател в Аеропланното училище - Божурище по предметите: теория на летенето, история на авиацията, въздухоплавателна метеорология и аерофотография” (подч., И.А) [4, с. 327]. Обучението на първия випуск на това училище започва края на октомври 1915 г. и завършва през юни 1916 г. [5, с. 84], [6]. От биографични сведения за Г. Ст. Георгиев е известно, че той постъпва в Аеропланното училище края на 1915 г., тук „създава и програма, с която да може чрез 6-месечни курсове да се обучават авиатори-летци и авиатори-наблюдатели” [9, с. 19]. Логично е да се приеме, че след като той е авторът на учебната програма, именно по негова инициатива в програмата е включен предметът „въздухоплавателна метеорология”, който се преподава от Г. Ст. Георгиев. Известно е и това, че през 1917 г. той е вече помощник-началник на Аеропланното училище [10, с. 468]. ...
Пълния текст на статията на инж. Иван Алексиев (в PDF-формат) можете да прочетете тук.
В литературата по история на метеорологията в България е възприета версията, че първата авиационна метеорологична станция в страната е основана през 1922 г. и първият й началник е Никола Станчев Негенцов (1888-1943 г.) [1], [2], [3]. Тук представям слабо известни и неизвестни досега в българската историческа литература сведения за авиационната метеорология в страната ДО 1922 г.
Още през 1923 г. историкът на авиацията Асен Юрданов (А. Ю. Попов) съобщава, че Георги Ст. Георгиев „През 1910 е произвеждал систематични анемометрични измервания на скоростта на вятъра с помощта на гигантски кутиевидни хвърчила, които наблюдения са го навели на мисълта за безмоторното летене със свободно пуснати в атмосферата хвърчила […] През време на Всемирната война бил преподавател в Аеропланното училище - Божурище по предметите: теория на летенето, история на авиацията, въздухоплавателна метеорология и аерофотография” (подч., И.А) [4, с. 327]. Обучението на първия випуск на това училище започва края на октомври 1915 г. и завършва през юни 1916 г. [5, с. 84], [6]. От биографични сведения за Г. Ст. Георгиев е известно, че той постъпва в Аеропланното училище края на 1915 г., тук „създава и програма, с която да може чрез 6-месечни курсове да се обучават авиатори-летци и авиатори-наблюдатели” [9, с. 19]. Логично е да се приеме, че след като той е авторът на учебната програма, именно по негова инициатива в програмата е включен предметът „въздухоплавателна метеорология”, който се преподава от Г. Ст. Георгиев. Известно е и това, че през 1917 г. той е вече помощник-началник на Аеропланното училище [10, с. 468]. ...
Пълния текст на статията на инж. Иван Алексиев (в PDF-формат) можете да прочетете тук.
