НОВИНИ
ДОКУМЕНТИ
:: начало :: търсене в сайта :: морски вестник :: библиотека :: морски колекции :: спомени :: за нас :: коментар
ОЩЕ ЗА ПОДВИГА И САМОЖЕРТВАТА НА КАПИТАН-ЛЕЙТЕНАНТ
КИРИЛ МИНКОВ (1888-1916)
През тази година се навършиха 100 години от подвига и саможертвата на капитан-лейтенант Кирил Минков и на загиналите под негово командване осем моряци-миньори. „Морски вестник” запозна читателите си с този забележителен български морски офицер с поредица от публикации:
29 април 2013 г. 125 г. от рождението на капитан-лейтенант Кирил Минков - флотски герой от две войни.
22 септември 2016 г. С военни почести ще бъде отбелязана 100-год. от гибелта на капитан-лейтенант К. Минков
23 септември 2016 г. Реквием за капитан-лейтенант Кирил Минков и загиналите с него моряци
24 септември 2016 г. Капитан-лейтенант Кирил Минков (1888 - 1916 г.) в спомените на своя брат Атанас
26 септември 2016 г. Кои са моряците-миньори, загинали под командването на капитан-лейтенант К. Минков?
С настоящата публикация не слагаме край на темата, а само я допълваме. По-пълна картина за последния ден на капитан-лейтенант Кирил Минков и на загиналите редом с него миночистачи намираме в документалния разказ „Миночистачи - посветен на мичман І ранг Кирил Минков, командир на Минната рота, за подвига му на 26.9.1916 г. в Батовския залив” на Петко Пеев, публикуван в книгата „Разкази, посветени на хероите-моряци от Флота на Негово Величество” (Пеев, П. Разкази, посветени на хероите-моряци от Флота на Негово Величество. В: Нашите херои, г. ІІ, книга 8, Библиотека „Прослава”, С., 1939 г. с. 100 - 108). Авторът посочва състава на тралната партия, командвана от смелия офицер и изпратена да прочисти от
КИРИЛ МИНКОВ (1888-1916)
През тази година се навършиха 100 години от подвига и саможертвата на капитан-лейтенант Кирил Минков и на загиналите под негово командване осем моряци-миньори. „Морски вестник” запозна читателите си с този забележителен български морски офицер с поредица от публикации:
29 април 2013 г. 125 г. от рождението на капитан-лейтенант Кирил Минков - флотски герой от две войни.
22 септември 2016 г. С военни почести ще бъде отбелязана 100-год. от гибелта на капитан-лейтенант К. Минков
23 септември 2016 г. Реквием за капитан-лейтенант Кирил Минков и загиналите с него моряци
24 септември 2016 г. Капитан-лейтенант Кирил Минков (1888 - 1916 г.) в спомените на своя брат Атанас
26 септември 2016 г. Кои са моряците-миньори, загинали под командването на капитан-лейтенант К. Минков?
С настоящата публикация не слагаме край на темата, а само я допълваме. По-пълна картина за последния ден на капитан-лейтенант Кирил Минков и на загиналите редом с него миночистачи намираме в документалния разказ „Миночистачи - посветен на мичман І ранг Кирил Минков, командир на Минната рота, за подвига му на 26.9.1916 г. в Батовския залив” на Петко Пеев, публикуван в книгата „Разкази, посветени на хероите-моряци от Флота на Негово Величество” (Пеев, П. Разкази, посветени на хероите-моряци от Флота на Негово Величество. В: Нашите херои, г. ІІ, книга 8, Библиотека „Прослава”, С., 1939 г. с. 100 - 108). Авторът посочва състава на тралната партия, командвана от смелия офицер и изпратена да прочисти от
Снимка на капитан-лейтенант Кирил Минков, която може да бъде датирана към 1915 г. Тя е дарена на Военноморския музей от родственицата на К. Минков Йоланда Емилова Минкова от гр. Видин на 3.09.1971 г.
Скица на плаването на отряда торпедоносци „Шумни”, „Строги” и „Смели” на 11 септември 1916 г. Мястото на потъването на „Шумни” след взривяването му на руска мина е близо до мястото на гибелта на капитан-лейтенант Кирил Минков и осемте моряци-миньори. Скицата е публикувана в: Цицелков, Т. Нашите моряци, С., Печатница на Военно-книгоиздателския фонд, 1942 г.
Пеев, П. Разкази, посветени на хероите-моряци от Флота на Негово Величество. В: Нашите херои, г. ІІ, книга 8, Библиотека „Прослава”, С., 1939 г., корицата на изданието (сканирано ксерокопие).
неприятелски мини северен проход на отбранителното минно заграждение на Варненския залив:
„И малката миночистачна флотилия се изниза в строй върволица (дн. килватер - Ат. П.). ... Начело вървеше моторната лодка на мичман Минков, която се намираше под знака на числото тринадесет (12 моряци и техният командир - Ат. П.), последвана от катера „Раковски” с шест моряци, катера „Бургас” с десет моряци, катера „Калиакра” с девет моряци и най-сетне две гребни лодки с по осем моряци”.
Петко Пеев посочва и причината за гибелта на моряците миночистачи:
„Забелязаната плаваща мина е вече обезвредена и корабникът Джеферов се упътва със своята лодка да вземе условната веха, за да отбележи очистеното място. Септемврийското слънце се е издигнало високо над главите. Мичман Кирил Минков се готви да продължи издирването на другите мини. И преди да остане отново начело на тралната партия, моторната лодка обира миночистачните си прибори, без да забележи някой, че там отдавна ги дебне друга една мина. Едно случайно докосване с приборите и един огромен огнен език се издигна от водата. Страшен взрив, последван от още един, разтърсиха цялата околност. На мястото, където беше моторната лодка, се издигаше гъст чер облак, който стигаше до небето. По него се изкачиха душите на мичман Кирил Минков и но още шест български миночистачи, за да показват от селенията небесни на младите български моряци, че въпреки всичко пътят на дълга е бил единственият техен път”.
Три години след като излиза цитираната по-горе книга на Петко Пеев, Военно-книгоиздателският фонд отпечатва книгата на капитан ІІ ранг Тодор Цицелков „Нашите моряци” (Цицелков, Т. Нашите моряци, С., Печатница на Военно-книгоиздателския фонд, 1942 г., с. 80 - 85). В нея намира място и документалният разказ „Миночистачи”, също посветен на капитан-лейтенант Кирил Минков и останалите загинали моряци-миночистачи. В него авторът потвърждава състава на тралната партия и картината на гибелта на моряците и техния командир:
„Изведнъж два силни взрива, непосредствено един подир друг, разтърсват околността. На мястото, където бе моторната лодка, се издига грамадна тъмна маса от вода и гъст черен дим, из който хвърчат твърди предмети, хора и части от човешки тела. За миг всички наоколо застават като вкаменени. Водачната лодка и целият екипаж са вдигнати във въздуха от неприятелската мина, взривила се под самата лодка”.
Според капитан ІІ ранг Т. Цицелков всички оцелели след взривовете моряци се втурват да спасяват всички, които са изхвърлени в морето: „Успяват да извадят от водата 6 души, всички тежко ранени. Двама от тях още из пътя намериха своя вечен покой”. Още един важен факт посочва авторът на документалния разказ „Миночистачи”: Около 15 дни след случката, на скалистия бряг при н. Калиакра бе изхвърлен трупът на един от жертвите, а южно от Созопол, морето изхвърли още един. - Като самотни стражи стоят техните гробове там и сочат на идните поколения пътя към родните предели”. Уви, идните поколения забравят за моряците - герои и местата на техните гробове в наши дни са неизвестни.
Атанас ПАНАЙОТОВ
доктор по история
„И малката миночистачна флотилия се изниза в строй върволица (дн. килватер - Ат. П.). ... Начело вървеше моторната лодка на мичман Минков, която се намираше под знака на числото тринадесет (12 моряци и техният командир - Ат. П.), последвана от катера „Раковски” с шест моряци, катера „Бургас” с десет моряци, катера „Калиакра” с девет моряци и най-сетне две гребни лодки с по осем моряци”.
Петко Пеев посочва и причината за гибелта на моряците миночистачи:
„Забелязаната плаваща мина е вече обезвредена и корабникът Джеферов се упътва със своята лодка да вземе условната веха, за да отбележи очистеното място. Септемврийското слънце се е издигнало високо над главите. Мичман Кирил Минков се готви да продължи издирването на другите мини. И преди да остане отново начело на тралната партия, моторната лодка обира миночистачните си прибори, без да забележи някой, че там отдавна ги дебне друга една мина. Едно случайно докосване с приборите и един огромен огнен език се издигна от водата. Страшен взрив, последван от още един, разтърсиха цялата околност. На мястото, където беше моторната лодка, се издигаше гъст чер облак, който стигаше до небето. По него се изкачиха душите на мичман Кирил Минков и но още шест български миночистачи, за да показват от селенията небесни на младите български моряци, че въпреки всичко пътят на дълга е бил единственият техен път”.
Три години след като излиза цитираната по-горе книга на Петко Пеев, Военно-книгоиздателският фонд отпечатва книгата на капитан ІІ ранг Тодор Цицелков „Нашите моряци” (Цицелков, Т. Нашите моряци, С., Печатница на Военно-книгоиздателския фонд, 1942 г., с. 80 - 85). В нея намира място и документалният разказ „Миночистачи”, също посветен на капитан-лейтенант Кирил Минков и останалите загинали моряци-миночистачи. В него авторът потвърждава състава на тралната партия и картината на гибелта на моряците и техния командир:
„Изведнъж два силни взрива, непосредствено един подир друг, разтърсват околността. На мястото, където бе моторната лодка, се издига грамадна тъмна маса от вода и гъст черен дим, из който хвърчат твърди предмети, хора и части от човешки тела. За миг всички наоколо застават като вкаменени. Водачната лодка и целият екипаж са вдигнати във въздуха от неприятелската мина, взривила се под самата лодка”.
Според капитан ІІ ранг Т. Цицелков всички оцелели след взривовете моряци се втурват да спасяват всички, които са изхвърлени в морето: „Успяват да извадят от водата 6 души, всички тежко ранени. Двама от тях още из пътя намериха своя вечен покой”. Още един важен факт посочва авторът на документалния разказ „Миночистачи”: Около 15 дни след случката, на скалистия бряг при н. Калиакра бе изхвърлен трупът на един от жертвите, а южно от Созопол, морето изхвърли още един. - Като самотни стражи стоят техните гробове там и сочат на идните поколения пътя към родните предели”. Уви, идните поколения забравят за моряците - герои и местата на техните гробове в наши дни са неизвестни.
Атанас ПАНАЙОТОВ
доктор по история