НОВИНИ
ДОКУМЕНТИ
:: начало :: търсене в сайта :: морски вестник :: библиотека :: морски колекции :: спомени :: за нас :: коментар
Ретро-фото:
ФЛОТСКИТЕ ОРКЕСТРАНТИ ОТ ВРЕМЕТО, КОГАТО ЗАДУХА ВЯТЪРЪТ НА ПРОМЯНАТА
През миналия месец представих на читателите на „Морски вестник”: 24 октомври 2016 г. Военният моряк - темата на бр. 9 на списание „Морски свят” от 1990 г. Тогава, през 1990 г., тази тема бе експлоатирана по различен начин, но в крайна сметка придоби позитивен нюанс. Да, когато задуха вятърът на промяната мнозина дървени философи придобиха смелост и почнаха да ръсят на всеослушание какви ли не идеи. Дискусии имаше и вътре във Флота. И един от флотските началници на публично място се изказа: „Какво трябва да съкратя - един екипаж на ракетен катери или Флотския оркестър?” ... Добре, че се намериха разумни хора, които му обясниха, че говори за несъпоставими величини и че трябва да търси начин да запази и едното, и другото. Дълго време след смъртта на този началник (светла му памет!) във Флота ликвидираха всички ракетни катери. Безвъзвратно. Но оркестърът оцеля. И вече никой повече не постави въпроса за съществуването му.
На фона на постоянните спорове и в тогавашната редакция на списание „Морски свят” темата за военния моряк роди идеята да разкажем за Представителния духов оркестър на Военноморските сили. Но да поканим някой специалист в тази област, за да направи обективна преценка на това, което той прави. Така или иначе обаче такъв не намерихме. В архива на изданието останаха много цветни диапозитиви, част от които неотдавна открих и с удоволствие споделям с читателите на „Морски вестник”.
Никога не съм криел симпатиите си към флотските оркестранти. Писал съм много пъти за тях с убеждението, че те заслужават добрите думи. Виждал съм как посрещат и изпращат техните изпълнения в продължение на няколко десетилетия. Затова за мен те не са някакво си там обикновено флотско формирование, а доказала своето място и роля флотска културна институция. Затова се опитах да направя един кратък исторически очерк за тях. Така се получи публикацията „Флотска културна институция прославя страната ни в Европа (120 години от създаването на Представителния духов оркестър на ВМС)” в „10 книги за Варна - Варна`2003” (Варна, 2004 г., с. 37 - 43)
Надявам се, че сегашният флотски маестро капитан ІІІ ранг Мирослав Трифонов ще напише пълната история на оркестъра, който е бил повече от 130 години част от визитната картичка на военния ни флот не само у нас, но и в много европейски държави - от края на ХІХ век до наши дни. А варненци отдавна са ги възприели като част от културния живот на морската ни столица с техните концерти на открито и на закрито, с техния изключително богат репертоар от класика, джаз, фолклор и разбира се - военни маршове.
Разглеждам диапозитивите и откривам, че освен отделни оркестранти, на тях са запечатани и двама диригенти. Единият - капитан І ранг Ангел Кършанов (светла му памет!) бе колоритна личност, който имаше интересно чувство за хумор. Спомням си неговата мъдрост: „Хубавият живот не омръзва”. ... Другият: капитан ІІ ранг Димитър Димитров (Джимито, Маестрото, Моцарта) посвети целия си живот на музиката и на флота. Бе последователно диригент на духовия оркестър на Техникума по корабостроене и корабоплаване, на оркестъра на Военноморското училище, на Представителния духов оркестър на ВМС. И сега води вокална група от пенсионери от военния и от търговския флот...
Атанас ПАНАЙОТОВ
ФЛОТСКИТЕ ОРКЕСТРАНТИ ОТ ВРЕМЕТО, КОГАТО ЗАДУХА ВЯТЪРЪТ НА ПРОМЯНАТА
През миналия месец представих на читателите на „Морски вестник”: 24 октомври 2016 г. Военният моряк - темата на бр. 9 на списание „Морски свят” от 1990 г. Тогава, през 1990 г., тази тема бе експлоатирана по различен начин, но в крайна сметка придоби позитивен нюанс. Да, когато задуха вятърът на промяната мнозина дървени философи придобиха смелост и почнаха да ръсят на всеослушание какви ли не идеи. Дискусии имаше и вътре във Флота. И един от флотските началници на публично място се изказа: „Какво трябва да съкратя - един екипаж на ракетен катери или Флотския оркестър?” ... Добре, че се намериха разумни хора, които му обясниха, че говори за несъпоставими величини и че трябва да търси начин да запази и едното, и другото. Дълго време след смъртта на този началник (светла му памет!) във Флота ликвидираха всички ракетни катери. Безвъзвратно. Но оркестърът оцеля. И вече никой повече не постави въпроса за съществуването му.
На фона на постоянните спорове и в тогавашната редакция на списание „Морски свят” темата за военния моряк роди идеята да разкажем за Представителния духов оркестър на Военноморските сили. Но да поканим някой специалист в тази област, за да направи обективна преценка на това, което той прави. Така или иначе обаче такъв не намерихме. В архива на изданието останаха много цветни диапозитиви, част от които неотдавна открих и с удоволствие споделям с читателите на „Морски вестник”.
Никога не съм криел симпатиите си към флотските оркестранти. Писал съм много пъти за тях с убеждението, че те заслужават добрите думи. Виждал съм как посрещат и изпращат техните изпълнения в продължение на няколко десетилетия. Затова за мен те не са някакво си там обикновено флотско формирование, а доказала своето място и роля флотска културна институция. Затова се опитах да направя един кратък исторически очерк за тях. Така се получи публикацията „Флотска културна институция прославя страната ни в Европа (120 години от създаването на Представителния духов оркестър на ВМС)” в „10 книги за Варна - Варна`2003” (Варна, 2004 г., с. 37 - 43)
Надявам се, че сегашният флотски маестро капитан ІІІ ранг Мирослав Трифонов ще напише пълната история на оркестъра, който е бил повече от 130 години част от визитната картичка на военния ни флот не само у нас, но и в много европейски държави - от края на ХІХ век до наши дни. А варненци отдавна са ги възприели като част от културния живот на морската ни столица с техните концерти на открито и на закрито, с техния изключително богат репертоар от класика, джаз, фолклор и разбира се - военни маршове.
Разглеждам диапозитивите и откривам, че освен отделни оркестранти, на тях са запечатани и двама диригенти. Единият - капитан І ранг Ангел Кършанов (светла му памет!) бе колоритна личност, който имаше интересно чувство за хумор. Спомням си неговата мъдрост: „Хубавият живот не омръзва”. ... Другият: капитан ІІ ранг Димитър Димитров (Джимито, Маестрото, Моцарта) посвети целия си живот на музиката и на флота. Бе последователно диригент на духовия оркестър на Техникума по корабостроене и корабоплаване, на оркестъра на Военноморското училище, на Представителния духов оркестър на ВМС. И сега води вокална група от пенсионери от военния и от търговския флот...
Атанас ПАНАЙОТОВ
