НОВИНИ
ДОКУМЕНТИ
:: начало :: търсене в сайта :: морски вестник :: библиотека :: морски колекции :: спомени :: за нас :: коментар
КАРТОГРАФСКО ДАРЕНИЕ ЗА БЪЛГАРСКИЯ ПАРЛАМЕНТ
В Народното събрание беше закрита изложбата „Българската картография през Международната година на картата“. Изложбата бе заключителна проява от участието на страната ни в световна кампания на ООН, в която родната картография спечели заслужена висока оценка.
По този повод от името на българската картографска общност проф. Теменужка Бандрова, председател на Българската картографска асоциация (БКА), отправи специално благодарствено писмо до българския парламент и обяви даряването на европейска карта на Странджа планина на всички български депутати. Картата е издадена с логото на ООН за Международната година на картата и е знаково послание за новата роля на геопространствената информация в трансграничните процеси.
Дарението е от името на БКА и Югоизточното държавно предприятие - Сливен с ръководител инж. Пейчо Върбанов. Картата е изработена от ГЕОПАН - Бургас и КартГео - Троян с широка обществена подкрепа. Тя се приема в професионалните среди като постижение в представянето на културния и природния потенциал на гранична територия на Европейския съюз.
Проф. дбн Димитър ПЕЕВ от Българската академия на науките коментира новата карта на Странджа
„Пред Вас имате новата карта на Странджа планина. Няма да се изненадате ако Ви кажа, че държите в ръцете си една поетична и удивително богата база данни, дело на високо професионален екип.
Но да погледнем фактите: избраният мащаб (1:110 000) дава възможност да бъде представена изключително разнообразна графична информация. Легендата съдържа 69 индикативни знака. При необходимия интерпретативен капацитет може да се „проникне“ не само в географията на планината. Би могло да се проследят редица исторически елементи (например Еркесията - Старобългарски отбранителен вал; множество култови места - манастири, църкви, параклиси). Посочените надморски височини са свързани с вертикалната зоналност на горите, а мрежата от трите вида пътища,(дори и черни такива), туристическите маршрути, дават представа за дистанции и достъпност до живописни скали, кътовете за отдих, археологически обекти, водопади, минерални извори, и разбира се до всички населени места. От коректно въведените местни названия с чудесно българско звучене се вижда, колко точно местните хора са избрали тези имена - Калето, Пчелин рай, Ходжата, Батак чешма, Тетера баир, Високата чука и много други. Пълна е палитрата на Странджанската топонимия.
Отбелязани са границите на ПП „Странджа“, резервати, защитени местности и други природозащитни обекти. Голяма част от туристическите маршрути могат да бъдат разглеждани като екопътеки, а в Странджа има какво да се види. Специалистите ще Ви кажат, че това е един реликтен терциерен рефугиум - в превод, това е остатък от терциерна растителност, преживяла до наши дни - тук в Странджа. Такива зони в Европа се броят на пръсти.
Пътешествието по картата продължава на другата страна на картния лист. А там - изобилие от добре поднесена фотоинформация - за общини, селища, туристически комплекси, горски стопанства, фрагменти от новопостроени пътища, водопади и емблематичната „Лъвска глава“. Фотосите са с чудесно качество - от въздух, от близо, от непосредствена близост (макро) те носят настроение и впечатляващ детайл. Един букет от цветове и факти, пряко свързани с демонстрирания обект.
На човек му остава само да чете, да гледа и … да се радва? И ако реши да посети Странджа - и има тази карта във ръка, няма да се загуби! Това не е съвсем обикновена карта. Тя е номинирана за Международната година на картата (2015-2016 г.), публикувана чрез Бьлгарската картографска асоциация. Това признание говори достатъчно за качествата на картата.
С богатата автентична информация, сполучливата цветова гама, ясно видимите картни знаци, качеството на снимковия материал, и не на последно място многото данни от най-разнообразен характер, превръщат тази карта в една поетична база данни за Странджа планина - любима и неповторима”.
В Народното събрание беше закрита изложбата „Българската картография през Международната година на картата“. Изложбата бе заключителна проява от участието на страната ни в световна кампания на ООН, в която родната картография спечели заслужена висока оценка.
По този повод от името на българската картографска общност проф. Теменужка Бандрова, председател на Българската картографска асоциация (БКА), отправи специално благодарствено писмо до българския парламент и обяви даряването на европейска карта на Странджа планина на всички български депутати. Картата е издадена с логото на ООН за Международната година на картата и е знаково послание за новата роля на геопространствената информация в трансграничните процеси.
Дарението е от името на БКА и Югоизточното държавно предприятие - Сливен с ръководител инж. Пейчо Върбанов. Картата е изработена от ГЕОПАН - Бургас и КартГео - Троян с широка обществена подкрепа. Тя се приема в професионалните среди като постижение в представянето на културния и природния потенциал на гранична територия на Европейския съюз.
Проф. дбн Димитър ПЕЕВ от Българската академия на науките коментира новата карта на Странджа
„Пред Вас имате новата карта на Странджа планина. Няма да се изненадате ако Ви кажа, че държите в ръцете си една поетична и удивително богата база данни, дело на високо професионален екип.
Но да погледнем фактите: избраният мащаб (1:110 000) дава възможност да бъде представена изключително разнообразна графична информация. Легендата съдържа 69 индикативни знака. При необходимия интерпретативен капацитет може да се „проникне“ не само в географията на планината. Би могло да се проследят редица исторически елементи (например Еркесията - Старобългарски отбранителен вал; множество култови места - манастири, църкви, параклиси). Посочените надморски височини са свързани с вертикалната зоналност на горите, а мрежата от трите вида пътища,(дори и черни такива), туристическите маршрути, дават представа за дистанции и достъпност до живописни скали, кътовете за отдих, археологически обекти, водопади, минерални извори, и разбира се до всички населени места. От коректно въведените местни названия с чудесно българско звучене се вижда, колко точно местните хора са избрали тези имена - Калето, Пчелин рай, Ходжата, Батак чешма, Тетера баир, Високата чука и много други. Пълна е палитрата на Странджанската топонимия.
Отбелязани са границите на ПП „Странджа“, резервати, защитени местности и други природозащитни обекти. Голяма част от туристическите маршрути могат да бъдат разглеждани като екопътеки, а в Странджа има какво да се види. Специалистите ще Ви кажат, че това е един реликтен терциерен рефугиум - в превод, това е остатък от терциерна растителност, преживяла до наши дни - тук в Странджа. Такива зони в Европа се броят на пръсти.
Пътешествието по картата продължава на другата страна на картния лист. А там - изобилие от добре поднесена фотоинформация - за общини, селища, туристически комплекси, горски стопанства, фрагменти от новопостроени пътища, водопади и емблематичната „Лъвска глава“. Фотосите са с чудесно качество - от въздух, от близо, от непосредствена близост (макро) те носят настроение и впечатляващ детайл. Един букет от цветове и факти, пряко свързани с демонстрирания обект.
На човек му остава само да чете, да гледа и … да се радва? И ако реши да посети Странджа - и има тази карта във ръка, няма да се загуби! Това не е съвсем обикновена карта. Тя е номинирана за Международната година на картата (2015-2016 г.), публикувана чрез Бьлгарската картографска асоциация. Това признание говори достатъчно за качествата на картата.
С богатата автентична информация, сполучливата цветова гама, ясно видимите картни знаци, качеството на снимковия материал, и не на последно място многото данни от най-разнообразен характер, превръщат тази карта в една поетична база данни за Странджа планина - любима и неповторима”.
Корица на съвременната карта на Странджа, м. 1:110 000, избрана за дар на българските депутати по повод успешната картографска изложба в Парламента.
Отсечка от картата на Странджа - Крайбрежието на черноморска Странджа, което започва от протока Порос край Бургас и завършва с планините край Босфора, наричан в древността „Тракийския Босфор”.