НОВИНИ
ДОКУМЕНТИ
:: начало :: търсене в сайта :: морски вестник :: библиотека :: морски колекции :: спомени :: за нас :: коментар
ПОДРЕДЕНИТЕ СВЕТЛИНИ НА ФАРА НА ГАЛАТА
Трябва да съм бил на две години и половина или три. От февруари 1945 г. живеехме във Вилата на баба ми, майката на майка ми Юлия (дядо ми Спиро бил починал), а тя - вилата, беше под шосето, единственото асфалтирано шосе тогава, до двореца Евксиноград. Южният край на лозето и градината, пред вилата, граничеше с флотската брегова батарея на Почивка. Електричество във вилата още нямахме и си светехме с газени лампи. От светлината им стаята ставаше сцена на театър на сенките. Зимно време игрива светлина идваше и пламъка зад слюденото прозорче на печката за дърва и въглища горно горене.
Първото нещо, което съм запаметил, са светлините на фара на нос Галата. Те периодично - три пъти едно след друго осветяваха детската ни стая. Светлинните лъчи влизаха през пердетата и стъклата на прозорците, преминаваха през стаята, пъдейки като с метла мрака. Това за няколко секунди (15 s) - после отново тъмнина. Влизат подредените светлини още веднъж и още веднъж. Уж всичко утихва, но само за малко и феерията на светлините се повтаря и потретя отново и отново през цялата нощ. На въпросът ми какво е това, моите сестри отговаряха „Това е шушумигата!”.
По-късно, когато започнах да се занимавам с корабомоделизъм, гребане, ветроходство, бях в доброволен екипаж на учебен катер, леководолазно дело в Окръжния Морски клуб на ДОСО, осъзнах че определението „шушумига” освен за светлинния лъч на фара, съдържа и определение на друг ефект - звуковият, който също се набиваше в детските ни глави. Тревожните звуци „тууут...тууут ...тууут” на ревуна (наутофона) на фара, подавани при мъгла и още по-чудатите звуци „мууу... мууу...” на („морската майка”) северния буй пред бреговата батарея на Почивка, чиято пневматична сирена се задействаше при вълнение.
...
Няколко мои фенове, които се чели „Уроци по дързост” (ИК „Морски свят”, Варна, 2007 г.) са ме питали приблизително по един и същ начин: „Браво бе! Как се сети да пишеш за светлините на фара? И в нашите прозорци влизаха лъчите му. Помня ги...”
Траян ТРАЯНОВ
Трябва да съм бил на две години и половина или три. От февруари 1945 г. живеехме във Вилата на баба ми, майката на майка ми Юлия (дядо ми Спиро бил починал), а тя - вилата, беше под шосето, единственото асфалтирано шосе тогава, до двореца Евксиноград. Южният край на лозето и градината, пред вилата, граничеше с флотската брегова батарея на Почивка. Електричество във вилата още нямахме и си светехме с газени лампи. От светлината им стаята ставаше сцена на театър на сенките. Зимно време игрива светлина идваше и пламъка зад слюденото прозорче на печката за дърва и въглища горно горене.
Първото нещо, което съм запаметил, са светлините на фара на нос Галата. Те периодично - три пъти едно след друго осветяваха детската ни стая. Светлинните лъчи влизаха през пердетата и стъклата на прозорците, преминаваха през стаята, пъдейки като с метла мрака. Това за няколко секунди (15 s) - после отново тъмнина. Влизат подредените светлини още веднъж и още веднъж. Уж всичко утихва, но само за малко и феерията на светлините се повтаря и потретя отново и отново през цялата нощ. На въпросът ми какво е това, моите сестри отговаряха „Това е шушумигата!”.
По-късно, когато започнах да се занимавам с корабомоделизъм, гребане, ветроходство, бях в доброволен екипаж на учебен катер, леководолазно дело в Окръжния Морски клуб на ДОСО, осъзнах че определението „шушумига” освен за светлинния лъч на фара, съдържа и определение на друг ефект - звуковият, който също се набиваше в детските ни глави. Тревожните звуци „тууут...тууут ...тууут” на ревуна (наутофона) на фара, подавани при мъгла и още по-чудатите звуци „мууу... мууу...” на („морската майка”) северния буй пред бреговата батарея на Почивка, чиято пневматична сирена се задействаше при вълнение.
...
Няколко мои фенове, които се чели „Уроци по дързост” (ИК „Морски свят”, Варна, 2007 г.) са ме питали приблизително по един и същ начин: „Браво бе! Как се сети да пишеш за светлините на фара? И в нашите прозорци влизаха лъчите му. Помня ги...”
Траян ТРАЯНОВ
През 20-те и 30-те години на ХХ век разходките до Фар Галата са били сред любимите забавления на варненци.
Старата оптика на Фар Галата е излъчвала тези подредени светлини, за които пише Траян Траянов. Съхранява се в Хидрографската служба на ВМС.
