НОВИНИ
ДОКУМЕНТИ
:: начало :: търсене в сайта :: морски вестник :: библиотека :: морски колекции :: спомени :: за нас :: коментар
ДЕВНЕНСКИТЕ ГОНИТЕЛИ НА ВАМПИРИ
В народните вярвания вампирите са зле настроени към човека демони. Те са душите на умрелите, прескочени от нещо или умрели от дълбока старост. Външният вид на вампирите е неопределен. Тялото на погребания остава в гроба, а невидимият вампир се носи из въздуха. Той излиза обикновено нощем, ходи по тавани, по полици, измъчва близките си, гони и язди добитъка, пие кръвта им. Вампирите се боят от светлина, огън и вода, от глогови тръни. Гробът на вампирясал мъртвец се познавал, ако той е хлътнал или има дупка. Вампирът върлувал до 40 дни след смъртта, докато душата е още на земята. Понякога вампирите са могли да бъдат уловени от хора, наречени вампирджии. Те имали способността да ги виждат, прогонват или убиват. Обикновено от убитите вампири оставали само капки кръв.
В годините след Освобождението (1878 г.) център на вампирджиите в провадийския край бил Девня. Едно от главните им занимания било да прогонват вампирите. В своята книга „Пътувания по България“ Константин Иречек пише:
„В селото, наречено Венчан, подобен мор изгонил джададжията, повикан от Девня, като ходил със стара иконка в ръце от двор в двор, докато иконата захванала да треперe в знак, че се е допряла до вампира. Тогава магьосникът се разтърчал след невидимия дух, гонил го от къща в къща, през плетове и огради, докато му паднали поясът и цървулите. Най-после се спрял при гроба, в който бил закопан някой циганин. Селяните се стекли с
В народните вярвания вампирите са зле настроени към човека демони. Те са душите на умрелите, прескочени от нещо или умрели от дълбока старост. Външният вид на вампирите е неопределен. Тялото на погребания остава в гроба, а невидимият вампир се носи из въздуха. Той излиза обикновено нощем, ходи по тавани, по полици, измъчва близките си, гони и язди добитъка, пие кръвта им. Вампирите се боят от светлина, огън и вода, от глогови тръни. Гробът на вампирясал мъртвец се познавал, ако той е хлътнал или има дупка. Вампирът върлувал до 40 дни след смъртта, докато душата е още на земята. Понякога вампирите са могли да бъдат уловени от хора, наречени вампирджии. Те имали способността да ги виждат, прогонват или убиват. Обикновено от убитите вампири оставали само капки кръв.
В годините след Освобождението (1878 г.) център на вампирджиите в провадийския край бил Девня. Едно от главните им занимания било да прогонват вампирите. В своята книга „Пътувания по България“ Константин Иречек пише:
„В селото, наречено Венчан, подобен мор изгонил джададжията, повикан от Девня, като ходил със стара иконка в ръце от двор в двор, докато иконата захванала да треперe в знак, че се е допряла до вампира. Тогава магьосникът се разтърчал след невидимия дух, гонил го от къща в къща, през плетове и огради, докато му паднали поясът и цървулите. Най-после се спрял при гроба, в който бил закопан някой циганин. Селяните се стекли с
Центърът на село Девня.
Константин Иречек.
мотики и лопати, изкопали мъртвеца, чието лице уж било червено като кръв, донесли дърва и тръне, и изгорили тялото. Вампирът уж пищял в огъня; джададжията [от турски джада - магия] стоял с иконата до огъня, за да не избяга злият дух, докато изгоряло тялото. Тогава, казват, и болестта след 15 дни престанала. Хонорарът на магьосника за такава операция възлиза на 5-6 рубли“.
Тези сведения Константин Иречек почерпил от рапорта на варненския окръжен училищен инспектор Милан Радивоев, добър познавач на варненския и провадийския край, изпратени до Министъра на народното просвещение на 12 март 1882 г. (Хр. Вакарелски. Етнография на България. Издателство „Наука и изкуство“, София, 1977, с. 435; К. Иречек. Княжество България. Негова повърхнина, природа, население, духовна култура, управление и новейша история. В две части: Част I. Българска държава. Издание и печат на Хр. Г. Данов, Пловдив, 1899, с. 116-118; Акад. К. Иречек. Пътувания по България. Превод от чешки Стоян Аргиров. Под редакцията на доц. Евлоги Бужашки и проф. Велизар Велков. Издателство Наука и изкуство, София, 1974, с. 926).
Анастас АНГЕЛОВ
Тези сведения Константин Иречек почерпил от рапорта на варненския окръжен училищен инспектор Милан Радивоев, добър познавач на варненския и провадийския край, изпратени до Министъра на народното просвещение на 12 март 1882 г. (Хр. Вакарелски. Етнография на България. Издателство „Наука и изкуство“, София, 1977, с. 435; К. Иречек. Княжество България. Негова повърхнина, природа, население, духовна култура, управление и новейша история. В две части: Част I. Българска държава. Издание и печат на Хр. Г. Данов, Пловдив, 1899, с. 116-118; Акад. К. Иречек. Пътувания по България. Превод от чешки Стоян Аргиров. Под редакцията на доц. Евлоги Бужашки и проф. Велизар Велков. Издателство Наука и изкуство, София, 1974, с. 926).
Анастас АНГЕЛОВ