НОВИНИ
ДОКУМЕНТИ
:: начало :: търсене в сайта :: морски вестник :: библиотека :: морски колекции :: спомени :: за нас :: коментар
СТАРИТЕ МОРЯЦИ
Синът на Къки бе на три (години).
- Я кажи сега, какъв е чичо Славчо?
Малкият ми хвърляше кос поглед отдолу и казваше.
- Стар.
- А ти какъв си?
- Нов...
Прилагателното в заглавието не е за възраст, а за мъдрост. Дребният би ме разбрал веднага. От друга страна повестта на Жоржи Амаду, със същото заглавие, твърде фриволно тълкува темата за старите моряци. Мога да ползвам синоним - морските вълци. Тук е неизбежна асоциацията с героя на Джек Лондон - груб и прост моряк.
През 1956-а БМФ се сдобива с танкерчето „Белослав”, 300-тонно корито и „сестричката” му „Тюленово”. Екипажите на двете корабчета са в постоянна надпревара кой пръв да вземе гориво и да изпълни плана. „Тюленово” е с нитован корпус, а „Белослав” - със заваръчен, което е повод за законна гордост у белославци. Капитан на „Белослав” е Георги Тусчиев - Помпела. Механици - Ключара и Стамбола, мотористи - Черното Гоче и Благой Пияния, рулеви - Петър Ходжата и Владо Камбура.
Помпела е петдесетгодишен, куц и е учил във френски колеж.
Един ден „Белослав” трябва да даде гориво на френски кораб. Швартоват се, скачват шланга и почват бункеровката. През цялото време екипажът повтаря: „Айде бе, Помпел, що не им говориш”. Капитанът мълчи. Свършва бункера и французите заминават.
Помпела се обръща към моряците.
- Гоче, ти френски знаеш ли?
- Не.
- Благойчо, а ти?
Същият отговор. И така - никой от екипажа не знае езика.
- Добре - обобщава Помпела, - да кажем, че говоря с французите. Нали после ще отидете да кажете, че правя шпионаж...
Не съм плавал на един кораб с Помпела. Но съм го правил с Фоса, Корсара, Кольо Пича, Иван Цвейн, Иван Чорлев, Кольо Дързев, Мишо Трифонов, Хр. Христов, Кирил Петрович, Сакъза, Борката Якимов, Иван Ненчев, Любо Михайлов, Усмивката, Коцето Боксьора, Кезо, Зъбата, Золума, Лудия Павка, Владо Бижуто, Чочо, Асен Абаджиев, Андрей Жеков, Любо Димчев, Юри Жовтан, Стамен Захариев, Бъчито, Румен Георгиев, Миро Насалевски, Петър Колев, Андрей Иванчев, Иван Говедото, Ники Марчев, Евгени Панайотов, Ганата, Буги, Наско Мустака, Дели Андон, Капитан Джери, Бай Даньо, Попето, Гочето, Колката, Боги Плашеев, Панчо Грънчаров, Наско Шиваров ... Е, плавал съм и с Недю Марчев, Илия Монев, Митю Узунов и Станчо Кюфтето...
Както се пее в онази песен: „С един плаваш да запомниш, с друг - да забравиш”.
От старите моряци научаваш някои прости неща: Не свириш с уста, не плюеш зад борд, не говориш за времето, не обсъждаш кога ще пристигнем, първият ход винаги е преден и ходиш с развързани обувки. Това последното ми се струваше прекалено, но днес моряшките обувки имат хитро приспособление и с едно леко дръпване връзките се освобождават.
Георги Стоянов бе по-известен като Черното Гоче. Корабите бяха целия му живот. Отначало - чистач, после - моторист и накрая - машинен боцман. Имаше такава длъжност по нашите кораби. Ето как Гочето описваше задълженията си като боцман: „Уча четвъртия механик, помагам на Третия, върша цялата работа на Втория, правя кафето на Шефа в 10:00 и 15:00 и режа салатата в 11:30 и 17:30”.
Синът на Къки бе на три (години).
- Я кажи сега, какъв е чичо Славчо?
Малкият ми хвърляше кос поглед отдолу и казваше.
- Стар.
- А ти какъв си?
- Нов...
Прилагателното в заглавието не е за възраст, а за мъдрост. Дребният би ме разбрал веднага. От друга страна повестта на Жоржи Амаду, със същото заглавие, твърде фриволно тълкува темата за старите моряци. Мога да ползвам синоним - морските вълци. Тук е неизбежна асоциацията с героя на Джек Лондон - груб и прост моряк.
През 1956-а БМФ се сдобива с танкерчето „Белослав”, 300-тонно корито и „сестричката” му „Тюленово”. Екипажите на двете корабчета са в постоянна надпревара кой пръв да вземе гориво и да изпълни плана. „Тюленово” е с нитован корпус, а „Белослав” - със заваръчен, което е повод за законна гордост у белославци. Капитан на „Белослав” е Георги Тусчиев - Помпела. Механици - Ключара и Стамбола, мотористи - Черното Гоче и Благой Пияния, рулеви - Петър Ходжата и Владо Камбура.
Помпела е петдесетгодишен, куц и е учил във френски колеж.
Един ден „Белослав” трябва да даде гориво на френски кораб. Швартоват се, скачват шланга и почват бункеровката. През цялото време екипажът повтаря: „Айде бе, Помпел, що не им говориш”. Капитанът мълчи. Свършва бункера и французите заминават.
Помпела се обръща към моряците.
- Гоче, ти френски знаеш ли?
- Не.
- Благойчо, а ти?
Същият отговор. И така - никой от екипажа не знае езика.
- Добре - обобщава Помпела, - да кажем, че говоря с французите. Нали после ще отидете да кажете, че правя шпионаж...
Не съм плавал на един кораб с Помпела. Но съм го правил с Фоса, Корсара, Кольо Пича, Иван Цвейн, Иван Чорлев, Кольо Дързев, Мишо Трифонов, Хр. Христов, Кирил Петрович, Сакъза, Борката Якимов, Иван Ненчев, Любо Михайлов, Усмивката, Коцето Боксьора, Кезо, Зъбата, Золума, Лудия Павка, Владо Бижуто, Чочо, Асен Абаджиев, Андрей Жеков, Любо Димчев, Юри Жовтан, Стамен Захариев, Бъчито, Румен Георгиев, Миро Насалевски, Петър Колев, Андрей Иванчев, Иван Говедото, Ники Марчев, Евгени Панайотов, Ганата, Буги, Наско Мустака, Дели Андон, Капитан Джери, Бай Даньо, Попето, Гочето, Колката, Боги Плашеев, Панчо Грънчаров, Наско Шиваров ... Е, плавал съм и с Недю Марчев, Илия Монев, Митю Узунов и Станчо Кюфтето...
Както се пее в онази песен: „С един плаваш да запомниш, с друг - да забравиш”.
От старите моряци научаваш някои прости неща: Не свириш с уста, не плюеш зад борд, не говориш за времето, не обсъждаш кога ще пристигнем, първият ход винаги е преден и ходиш с развързани обувки. Това последното ми се струваше прекалено, но днес моряшките обувки имат хитро приспособление и с едно леко дръпване връзките се освобождават.
Георги Стоянов бе по-известен като Черното Гоче. Корабите бяха целия му живот. Отначало - чистач, после - моторист и накрая - машинен боцман. Имаше такава длъжност по нашите кораби. Ето как Гочето описваше задълженията си като боцман: „Уча четвъртия механик, помагам на Третия, върша цялата работа на Втория, правя кафето на Шефа в 10:00 и 15:00 и режа салатата в 11:30 и 17:30”.
Строителството на танкера „Тюленово”. Снимката е от Частично постъпление 547 на Държавен архив - Варна.
Моряци от „Оборище” ловят октоподи, докато корабът им е на рейд, 1971 г. Снимката е от Фонд 75 на Държавен архив - Варна.
Част от екипажа на „Стефан Караджа” с капитан Стефан Чамурджиев, 1973 г.
Свидетелство за обиколка на земното кълбо с моторния кораб „Бачо Киро”, издадено от капитан далечно плаване Петър В. Петров - Звона, на самия себе си, 1970 г.
Не кръв, а сол течеше във вените на Черното Гоче. По време на последния му рейс преди пенсионирането бе необичайно тих и тъжен. Каза ми, че се чувства като Лили Иванова в момента, в който си изгуби гласа.
С Петър Звона бяхме на няколко кораба. Бе от т.н. „кара” капитани и доста по-възрастен от мен. На един въглевоз получихме радиограма: „До Капитана и Главния механик. Вземете спешни мерки по обезопасяване Унилок и докладвайте.” По обяд Звона попита защо още не съм написал отговора. Казах му, че в машината Унилок няма. Каракапитан - какво да го правиш. Сигурно на мостика имат някаква конвенция или кодекс на име Унилок. Посъветвах го да прегледа бумагите си и да отговори на Параходството. След час пак дойде - нямало при него Унилок. Другарю капитан, аз имам Марпол, имам Солас, знам и Уницеф какво е, но Унилок го чувам за пръв път.
На вечеря Петър Василев Петров - Звона ми предложи компромис. Пращаме радиограма: „Взехме и изпълнихме всички мерки по обезопасяване Унилок. Капитан - Петров, главен механик - Пешков”.
На закуска Звона с усмивка ми рече: „Сигурен съм, че на палубата нямаме Унилок.” Да, бе.
След десетина години случайно разбрах, че Унилок е универсален локомотив. В целия ни флот е имало само два такива - на двата ферибота. Защо нашият радист е приел това съобщение е друга тема, но Звона тогава беше прав. Не за това, че на палубата няма Унилок, а че трябва да отговорим. Щом началството казва, че има Унилок, значи има. Обезопасяваш го и докладваш.
По време на друг рейс със Звона, пак с въглищар, руснаците докараха ковчег. Някакъв български електрик се почувствал зле, откарали го в болница и там умрял. Ние трябваше да доставим мъртвия на близките му в Бургас. Кранистът качи ковчега на палубата, моряците го укрепиха. На контролата агента поиска документ, че сме получили мъртвия. Старпома хукна към компютъра, но Звона грубо го спря. Бележката да се напише на ръка. Сега пък руснакът не бе съгласен. Напечатан трябвало да бъде документът. Помощниците на Капитана бяха все млади момчета - нацупиха се. В моята кабина имаше стара пишеща машина. Натраках набързо текста и корабът отплава. Попитах Звона защо бе цялата разправия. Ето отговорът: „Компютърът помни и не трябва да вкарваме смъртта в него. Така тя ще остане завинаги там, а това не е добре за екипажа.”
Такива бяха моите „стари моряци”. Ще ги помня винаги, така както Гочето помнеше Помпела, а Звона - Бай Даньо. С последния бях плавал на „Гоце Делчев”. Бе благ и с добро сърце, но голям кутсуз. Говореше бързо и трудно му разбирах, но рейса бе дълъг и след много повторения успях да разшифровам скоропоговорките му. Така разбрах трите думи, които той всеки ден казваше на екипажа - „всичките сте фукари”. И как иначе - щом сме на най-скапаното родно корито, че и линията не струваше.
Звона бил млад помощник и Бай Даньо нещо му нареждал в любимия си рап стил. Да, да, успявал от време на време да смутолеви младежът. „Да, да, ама не тръгваш”, изкрещял накрая Бай Даньо.
Това бяха моите „стари моряци”. Списъкът на „вашите” сигурно не е същия. А в нечии списъци може да сме попаднали и вие, и аз. Един млад механик сподели, че съществува „черен” списък с главни механици. Младите си го споделят в Интернет. Звона щеше да каже, че Интернет помни. Предлагам ви да споделим спомените за „старите моряци”. Компютърът ще ги запомни. Дано и ние ги помним.
ДА, ДА, АМА НЕ ТРЪГВАТЕ...
Сл. ПЕШКОВ - моряк
С Петър Звона бяхме на няколко кораба. Бе от т.н. „кара” капитани и доста по-възрастен от мен. На един въглевоз получихме радиограма: „До Капитана и Главния механик. Вземете спешни мерки по обезопасяване Унилок и докладвайте.” По обяд Звона попита защо още не съм написал отговора. Казах му, че в машината Унилок няма. Каракапитан - какво да го правиш. Сигурно на мостика имат някаква конвенция или кодекс на име Унилок. Посъветвах го да прегледа бумагите си и да отговори на Параходството. След час пак дойде - нямало при него Унилок. Другарю капитан, аз имам Марпол, имам Солас, знам и Уницеф какво е, но Унилок го чувам за пръв път.
На вечеря Петър Василев Петров - Звона ми предложи компромис. Пращаме радиограма: „Взехме и изпълнихме всички мерки по обезопасяване Унилок. Капитан - Петров, главен механик - Пешков”.
На закуска Звона с усмивка ми рече: „Сигурен съм, че на палубата нямаме Унилок.” Да, бе.
След десетина години случайно разбрах, че Унилок е универсален локомотив. В целия ни флот е имало само два такива - на двата ферибота. Защо нашият радист е приел това съобщение е друга тема, но Звона тогава беше прав. Не за това, че на палубата няма Унилок, а че трябва да отговорим. Щом началството казва, че има Унилок, значи има. Обезопасяваш го и докладваш.
По време на друг рейс със Звона, пак с въглищар, руснаците докараха ковчег. Някакъв български електрик се почувствал зле, откарали го в болница и там умрял. Ние трябваше да доставим мъртвия на близките му в Бургас. Кранистът качи ковчега на палубата, моряците го укрепиха. На контролата агента поиска документ, че сме получили мъртвия. Старпома хукна към компютъра, но Звона грубо го спря. Бележката да се напише на ръка. Сега пък руснакът не бе съгласен. Напечатан трябвало да бъде документът. Помощниците на Капитана бяха все млади момчета - нацупиха се. В моята кабина имаше стара пишеща машина. Натраках набързо текста и корабът отплава. Попитах Звона защо бе цялата разправия. Ето отговорът: „Компютърът помни и не трябва да вкарваме смъртта в него. Така тя ще остане завинаги там, а това не е добре за екипажа.”
Такива бяха моите „стари моряци”. Ще ги помня винаги, така както Гочето помнеше Помпела, а Звона - Бай Даньо. С последния бях плавал на „Гоце Делчев”. Бе благ и с добро сърце, но голям кутсуз. Говореше бързо и трудно му разбирах, но рейса бе дълъг и след много повторения успях да разшифровам скоропоговорките му. Така разбрах трите думи, които той всеки ден казваше на екипажа - „всичките сте фукари”. И как иначе - щом сме на най-скапаното родно корито, че и линията не струваше.
Звона бил млад помощник и Бай Даньо нещо му нареждал в любимия си рап стил. Да, да, успявал от време на време да смутолеви младежът. „Да, да, ама не тръгваш”, изкрещял накрая Бай Даньо.
Това бяха моите „стари моряци”. Списъкът на „вашите” сигурно не е същия. А в нечии списъци може да сме попаднали и вие, и аз. Един млад механик сподели, че съществува „черен” списък с главни механици. Младите си го споделят в Интернет. Звона щеше да каже, че Интернет помни. Предлагам ви да споделим спомените за „старите моряци”. Компютърът ще ги запомни. Дано и ние ги помним.
ДА, ДА, АМА НЕ ТРЪГВАТЕ...
Сл. ПЕШКОВ - моряк