НОВИНИ
ДОКУМЕНТИ
:: начало :: търсене в сайта :: морски вестник :: библиотека :: морски колекции :: спомени :: за нас :: коментар
ДЪРЖЕВИТЕ
Според речник на диалектните български думи (https://protobulgarians.com/) някога у нашенско „държеви“ са наричали управниците, първенците, а според хората от региона около р. Искър „държава“ е недвижим имот, земя с къща. Знайно е, че средновековните български царе са носели в дясната ръка скиптър, символ на власт, а в лявата „държава“, по-близо до сърцето. В Иван-Александровото четверевангелие владетелят държи свитък, може би законник или дарствена грамота, или свещеното писание… Други „държеви“ са държали до сърцето торбичка с пръст, символиката е очевидна.
Криво го мери, право го режи, щом е държава, дали от злато или е шепа родна земя, трябва да се уважава. А последният ни цар в късния си републикански период беше възкликнал всенародно „Вервайте ми!“. На царя си ако не верваме, тогава на кого?
Нагази ме един спомен, за това как едно време хората верваха повече на пустата държава, отколкото...
Моя милост е млад офицер, с дечица, що-годе заплата и харчове. Наумих си да изтегля заем от „Държавна спестовна каса“. Който е забравил, хем държавна и спестовна, хем единствената институция, предоставяща кредити на гражданите. А за да ти броят някое кайме на заем, искат уверения, служебни бележки и най-важното, поръчители. Първият поръчител ще намаже въжето пръв, ако кредитополучателят нещо… Кой ще е този - помолих се на вечния главен редактор на „Морски вестник“, бате Наско, и той не ми отказа. Тогава ставахме поръчители под мост и над мост, и не си спомням да е имало проблеми. Подписа се Наско където трябва, усвоих си заема и си го плащам.
По едно време ме пратиха да нося вода в София. Вземам си надлежно финансовите документи от старата служба и още на другия ден ги представям в новата. Там е записан и кредитът, колко, на какви вноски, кога изтича и най-важното, на коя сметка да се превеждат вноските. Получавам си първата заплатка от новото място и проверявам за вноската - отчислена е, няма геле.
На края на втория месец от Варна ми звъни колега, (предупреден съм да не го издавам), напомня ми да си оправя финансовите бакии, защото не е редно. Аз го уверявам, че като „честен, храбър, дисциплиниран и бдителен воин“, както сме се клели, преводи към държавата ДСК правя редовно.
На другия месец, пак по телефона, чувам от него същата блага вест:
Според речник на диалектните български думи (https://protobulgarians.com/) някога у нашенско „държеви“ са наричали управниците, първенците, а според хората от региона около р. Искър „държава“ е недвижим имот, земя с къща. Знайно е, че средновековните български царе са носели в дясната ръка скиптър, символ на власт, а в лявата „държава“, по-близо до сърцето. В Иван-Александровото четверевангелие владетелят държи свитък, може би законник или дарствена грамота, или свещеното писание… Други „държеви“ са държали до сърцето торбичка с пръст, символиката е очевидна.
Криво го мери, право го режи, щом е държава, дали от злато или е шепа родна земя, трябва да се уважава. А последният ни цар в късния си републикански период беше възкликнал всенародно „Вервайте ми!“. На царя си ако не верваме, тогава на кого?
Нагази ме един спомен, за това как едно време хората верваха повече на пустата държава, отколкото...
Моя милост е млад офицер, с дечица, що-годе заплата и харчове. Наумих си да изтегля заем от „Държавна спестовна каса“. Който е забравил, хем държавна и спестовна, хем единствената институция, предоставяща кредити на гражданите. А за да ти броят някое кайме на заем, искат уверения, служебни бележки и най-важното, поръчители. Първият поръчител ще намаже въжето пръв, ако кредитополучателят нещо… Кой ще е този - помолих се на вечния главен редактор на „Морски вестник“, бате Наско, и той не ми отказа. Тогава ставахме поръчители под мост и над мост, и не си спомням да е имало проблеми. Подписа се Наско където трябва, усвоих си заема и си го плащам.
По едно време ме пратиха да нося вода в София. Вземам си надлежно финансовите документи от старата служба и още на другия ден ги представям в новата. Там е записан и кредитът, колко, на какви вноски, кога изтича и най-важното, на коя сметка да се превеждат вноските. Получавам си първата заплатка от новото място и проверявам за вноската - отчислена е, няма геле.
На края на втория месец от Варна ми звъни колега, (предупреден съм да не го издавам), напомня ми да си оправя финансовите бакии, защото не е редно. Аз го уверявам, че като „честен, храбър, дисциплиниран и бдителен воин“, както сме се клели, преводи към държавата ДСК правя редовно.
На другия месец, пак по телефона, чувам от него същата блага вест:
- Янчо, ти кога смяташ да си оправиш бакиите, тука Наско започнали да го притискат от ДСК-то като твой поръчител. На Станю жена му (трети наш колега - бел. авт.) работи точно в този отдел, но няма как да те крие повече, да знаеш….
На третия месец:
- Янчо, вече не знам какво да кажа...
Ясно е, няма да ми поверват баш на мен, уж „честен и храбър“, щом съм си наумил да си правя бъзик с държавата.
Траквам токове пред софийското началство за два дни отпуск, вземам от финансова служба копия на преводните бележки и бегом на гарата. Оттам - направо в Аспарухово, където се помещаваше прословутият кредитен отдел на ДСК-то. Нареждам се пред жената на Станю, тя ме пита едно друго, колкото да не е без хич, отваря едно далечно чекмедже и, о чудо, преводите от непостижимата София си лежат там, непипнати таман три месеца.
Каква Държава си имахме едно време, а брат ми! И ДСК-то беше държавно, и БДЖ-то, и БГА „Балкан“, и БКП-то, и БЗНС-то, и „Мототехника“, „Респром“ „Балкантурист“, ТЕЦ „Марица-изток“… Не е като днешния бардак, тогава където и да отидеш, хем с парите си, пак те правят на маймуна, ама ти е едно драго - нали всичко си беше наше!
ЯНЧО, трам тарарам
P.S.
Който е минал едно време през войската, помни на какъв гърч се подлагаха новобранците. Един от солдафонските тъпизми беше да отговориш правилно на сакралния въпрос „Ти старото ебаваш ли го?“ Ако отговорът е „да“ - жална ти майка. Ако кажеш „не“ - „охо-о-о, не ебаваш старото!?“ - и пак гърч.
Видяхте ли колко много екс-генерали са в листите за парламентарните избори? Всичките от запаса и резерва, нали така, защото сме гражданско общество. Докато козируват по големите щабове, никой не ги бръсне. В гражданското общество генералите ги ебават чак когато станат „свадбени“. Макар че едно време царете ни били генерали, а Фердинанд даже се мислел за фелдмаршал. Всичко това напук на Русията, техният Николай Втори се кипрел само като полковник, Путин и той, от КГБ-то, а нашият - резервен генерал, при това „самолетен“!
На третия месец:
- Янчо, вече не знам какво да кажа...
Ясно е, няма да ми поверват баш на мен, уж „честен и храбър“, щом съм си наумил да си правя бъзик с държавата.
Траквам токове пред софийското началство за два дни отпуск, вземам от финансова служба копия на преводните бележки и бегом на гарата. Оттам - направо в Аспарухово, където се помещаваше прословутият кредитен отдел на ДСК-то. Нареждам се пред жената на Станю, тя ме пита едно друго, колкото да не е без хич, отваря едно далечно чекмедже и, о чудо, преводите от непостижимата София си лежат там, непипнати таман три месеца.
Каква Държава си имахме едно време, а брат ми! И ДСК-то беше държавно, и БДЖ-то, и БГА „Балкан“, и БКП-то, и БЗНС-то, и „Мототехника“, „Респром“ „Балкантурист“, ТЕЦ „Марица-изток“… Не е като днешния бардак, тогава където и да отидеш, хем с парите си, пак те правят на маймуна, ама ти е едно драго - нали всичко си беше наше!
ЯНЧО, трам тарарам
P.S.
Който е минал едно време през войската, помни на какъв гърч се подлагаха новобранците. Един от солдафонските тъпизми беше да отговориш правилно на сакралния въпрос „Ти старото ебаваш ли го?“ Ако отговорът е „да“ - жална ти майка. Ако кажеш „не“ - „охо-о-о, не ебаваш старото!?“ - и пак гърч.
Видяхте ли колко много екс-генерали са в листите за парламентарните избори? Всичките от запаса и резерва, нали така, защото сме гражданско общество. Докато козируват по големите щабове, никой не ги бръсне. В гражданското общество генералите ги ебават чак когато станат „свадбени“. Макар че едно време царете ни били генерали, а Фердинанд даже се мислел за фелдмаршал. Всичко това напук на Русията, техният Николай Втори се кипрел само като полковник, Путин и той, от КГБ-то, а нашият - резервен генерал, при това „самолетен“!