НОВИНИ
ДОКУМЕНТИ
:: начало :: търсене в сайта :: морски вестник :: библиотека :: морски колекции :: спомени :: за нас :: коментар
ИЗ „МОРЯШКИ ЛАКЪРДИИ”...
(Същия ден, малко по-късно на крилото на мостика)
Продължение от: 22 април 2017 г. Из „Моряшки
лакърдии”: На кърмата…
... „Шефе, ако я чуя тая история с акулата още веднъж, сигурно няма да мога го понеса… това е третият кораб, на който се появява още един очевидец на опънатото въже с акулата… до сега един главен механик и един машинен боцман са се опитвали да ми пробутат опашатата случка”, реди капитанът … на крилото сме, на левия борд, слънцето лекичко препича и ветрецът не ни развява буйните перчеми не за нещо друго, а просто защото ги нямаме…
„А-ааа, ето го и старши камериерът… и шефът е тука, старпомът е на вахта, е-ее сега корабът ще фръкне…”, продължава да ги реди мастерът…
„Старпом, обръща се капитанът към вахтения офицер, как е бакалията в каргоплана?”… „Бомба е, кептън, отвръща високият върлинест мъж, маслините ще ги натоварим в първи твиндек, 300 бурета, все ще се
(Същия ден, малко по-късно на крилото на мостика)
Продължение от: 22 април 2017 г. Из „Моряшки
лакърдии”: На кърмата…
... „Шефе, ако я чуя тая история с акулата още веднъж, сигурно няма да мога го понеса… това е третият кораб, на който се появява още един очевидец на опънатото въже с акулата… до сега един главен механик и един машинен боцман са се опитвали да ми пробутат опашатата случка”, реди капитанът … на крилото сме, на левия борд, слънцето лекичко препича и ветрецът не ни развява буйните перчеми не за нещо друго, а просто защото ги нямаме…
„А-ааа, ето го и старши камериерът… и шефът е тука, старпомът е на вахта, е-ее сега корабът ще фръкне…”, продължава да ги реди мастерът…
„Старпом, обръща се капитанът към вахтения офицер, как е бакалията в каргоплана?”… „Бомба е, кептън, отвръща високият върлинест мъж, маслините ще ги натоварим в първи твиндек, 300 бурета, все ще се
Карикатурата е от архива на нашия предшественик сп. „Морски свят” (1986 - 1992 г.), а нейният автор Николай М. ГЕОРГИЕВ, сега е главен механик.
сместят някак си!”… „Като каза маслини, та нещо ми застърга… о-оо, то наближило време за вечеря…”…
„А на „България”, подкарах и аз, за да не остана по назад, ядяхме пилета без трътки, да, цяла една година „без” ... готвачът ги изрязваше внимателно, препичаше ги в тавичка и заедно с капитана си пиеха аперитива с препечените трътки, поръсени с лимонов сок... екстра мезе, както коментираха познавачите... добър готвач бе, морски... правеше много хубав „Кебап по моряшки”, някой ден, като слезем, само се обадете да ви го приготвя...”, завърших, поглеждайки огладнелите наоколо моряци…
„Мравчо, какъв ли майсторлък ни е приготвил майсторът за тая вечер?”… „Екстра, кептън! Акула пане с картофена салатка!”, отвръща бодро камериерът… някаква лека сянка сякаш премина по лицето на капитана…
„Ооо, като казахте акула, та се сетих, започва с трескав поглед старпомът, бяхме с „Капитан Петко Войвода” в Червено море…”, „Ооо, боже! Ааа, нееее! ... А бе, старпом, ти следобед не беше ли на кърмата!... А бе, не я ли уловихте пустата му акула с акула!”, простена многострадалният ни лидер… старпомът пули се, върти очи, не вдява, а ние всички се заливаме в смях… Ха-ха … Хо-хо-хо… мостика огласяме, корабът и той приглася ни,
леко се заклаща, та чак запенва си носа…
Иван АДАМОВ
„А на „България”, подкарах и аз, за да не остана по назад, ядяхме пилета без трътки, да, цяла една година „без” ... готвачът ги изрязваше внимателно, препичаше ги в тавичка и заедно с капитана си пиеха аперитива с препечените трътки, поръсени с лимонов сок... екстра мезе, както коментираха познавачите... добър готвач бе, морски... правеше много хубав „Кебап по моряшки”, някой ден, като слезем, само се обадете да ви го приготвя...”, завърших, поглеждайки огладнелите наоколо моряци…
„Мравчо, какъв ли майсторлък ни е приготвил майсторът за тая вечер?”… „Екстра, кептън! Акула пане с картофена салатка!”, отвръща бодро камериерът… някаква лека сянка сякаш премина по лицето на капитана…
„Ооо, като казахте акула, та се сетих, започва с трескав поглед старпомът, бяхме с „Капитан Петко Войвода” в Червено море…”, „Ооо, боже! Ааа, нееее! ... А бе, старпом, ти следобед не беше ли на кърмата!... А бе, не я ли уловихте пустата му акула с акула!”, простена многострадалният ни лидер… старпомът пули се, върти очи, не вдява, а ние всички се заливаме в смях… Ха-ха … Хо-хо-хо… мостика огласяме, корабът и той приглася ни,
леко се заклаща, та чак запенва си носа…
Иван АДАМОВ