НОВИНИ
ДОКУМЕНТИ
:: начало :: търсене в сайта :: морски вестник :: библиотека :: морски колекции :: спомени :: за нас :: коментар
МЕТАФИЗИКА НА СПАСИТЕЛНИЯ ДУХ (ЧЕТИВО ЗА
ХРАБРОСТТА НА БЪЛГАРИНА)
Награди за офицерите и подофицерите от Флота на НВ за „бойни отличия и заслуги във войната“ (1915 - 1918 г.)
Наистина ли се гордеем, че сме българи, потомци на жилаво и храбро племе? Затова ли се съгласихме на най-високите етажи във властта да се настанят хора, обявили се за спасители и патриоти? Бутилката за духове, в която днес е закътана храбростта на българина, пречупва образа, гледаме я и не знаем истина ли е, или фарс. Но като знаем, че я има, не ни плашат демографски катастрофи и хибридни заплахи, няма шест-пет.
-Трам тара-рам, трам тара-рам - маршируват на 6-ти май по жълтите павета войници в новички униформи, точ в точ като за празник.
То един празник, ама колкото - толкова. След Балканските войни българите са победени, но мисълта за нови битки и реванш не ги е напуснала. С края на Първата световна и поредната национална катастрофа покрусата във войската е повсеместна. Не става въпрос за шепа генерали и полковници, а за въоръжения народ, милион изстрадали войните в окопите и техните близки, понесли лишения и страдания в тила. Клаузите на наложения на България мирен договор са тежки, изчезват флотът и авиацията, армията е на
ХРАБРОСТТА НА БЪЛГАРИНА)
Награди за офицерите и подофицерите от Флота на НВ за „бойни отличия и заслуги във войната“ (1915 - 1918 г.)
Наистина ли се гордеем, че сме българи, потомци на жилаво и храбро племе? Затова ли се съгласихме на най-високите етажи във властта да се настанят хора, обявили се за спасители и патриоти? Бутилката за духове, в която днес е закътана храбростта на българина, пречупва образа, гледаме я и не знаем истина ли е, или фарс. Но като знаем, че я има, не ни плашат демографски катастрофи и хибридни заплахи, няма шест-пет.
-Трам тара-рам, трам тара-рам - маршируват на 6-ти май по жълтите павета войници в новички униформи, точ в точ като за празник.
То един празник, ама колкото - толкова. След Балканските войни българите са победени, но мисълта за нови битки и реванш не ги е напуснала. С края на Първата световна и поредната национална катастрофа покрусата във войската е повсеместна. Не става въпрос за шепа генерали и полковници, а за въоръжения народ, милион изстрадали войните в окопите и техните близки, понесли лишения и страдания в тила. Клаузите на наложения на България мирен договор са тежки, изчезват флотът и авиацията, армията е на
ръба на оцеляването, а тежките репарации, наложени от победителите, стопяват средствата за нейното финансиране.
Наградната система на Царството, инструмент за стимулиране по заслуги за всички слоеве на населението, е истинско откровение. Под егидата на младия цар Борис Трети са предприети стъпки за достойно изпращане в запаса на офицерите, изнесли на плещите си военните тегоби. Казват, че през Средновековието лорд Едикойси, като свършил парите да плаща на рицарите си, измислил медала. Окачвал им по една тенекийка, съпроводена с топли думи и те се гордеели. Нашият цар, освен че бил свършил парите, трябвало да изпроводи по домовете им хиляди кадрови офицери и запасни чинове, които водени от съзнанието за дълг пред Отечеството, от години упражнявали войната като своя професия. Всеки от тях бил в правото си да получи подобаваща оценка за приноса във военното усилие. Публикуваният наскоро архив показва, че от 10 000 награждавания на офицери с ордени за техните заслуги през Първата световна война, над 90 % са въз основа на заповеди по Министерството на войната от 1921 г. (№ № 355, 46…). Имало и обструкции, Орденският съвет се е произнасял за неправомерни награждания, потърпевши се обръщали към Орденската комисия, и тя е приемала, или отхвърляла жалбите - също като сега…
Пълния текст на статията на Янчо БАКАЛОВ (в PDF-формат) можете да прочетете тук.
Наградната система на Царството, инструмент за стимулиране по заслуги за всички слоеве на населението, е истинско откровение. Под егидата на младия цар Борис Трети са предприети стъпки за достойно изпращане в запаса на офицерите, изнесли на плещите си военните тегоби. Казват, че през Средновековието лорд Едикойси, като свършил парите да плаща на рицарите си, измислил медала. Окачвал им по една тенекийка, съпроводена с топли думи и те се гордеели. Нашият цар, освен че бил свършил парите, трябвало да изпроводи по домовете им хиляди кадрови офицери и запасни чинове, които водени от съзнанието за дълг пред Отечеството, от години упражнявали войната като своя професия. Всеки от тях бил в правото си да получи подобаваща оценка за приноса във военното усилие. Публикуваният наскоро архив показва, че от 10 000 награждавания на офицери с ордени за техните заслуги през Първата световна война, над 90 % са въз основа на заповеди по Министерството на войната от 1921 г. (№ № 355, 46…). Имало и обструкции, Орденският съвет се е произнасял за неправомерни награждания, потърпевши се обръщали към Орденската комисия, и тя е приемала, или отхвърляла жалбите - също като сега…
Пълния текст на статията на Янчо БАКАЛОВ (в PDF-формат) можете да прочетете тук.