НОВИНИ
ДОКУМЕНТИ
:: начало :: търсене в сайта :: морски вестник :: библиотека :: морски колекции :: спомени :: за нас :: коментар
СМЯНА В БУРГАС ...
... смяна в Бургас... преди години, когато флотът бе голям, доста от корабите ни акостираха в този южен град с топли летни вечери... тука още малко и щях да напиша „и небе, обсипано с едри влюбени звезди”, но звездите нещо ми дойдоха в повече, та нека да са „и весели улични лампи”, а? ... става, нали?... добре… та, освен усмихнатите улични лампи имаше и горещи къси и дебели кебапчета, студена бира и весел народ, град, наричан от хората си в разговор и Бургаш... „...аа, Гошо Паламуда ли... не, не е от Созопол, той е Бургашка бройка...” можеше да се чуе на лафче в „Оперативна Бургас”, изпълнена с аромата на вносни цигари и вечното кафе, влизащи и излизащи питащи моряци, кибици, чакащи рейдовата лодка... танкери, карго, въглищари, пълно бе с български кораби... от БМФ-то всеки ден от понеделник до петък до Бургас и обратно пътуваше служебен автобус, а понякога, ако имаше много тарапана пускаха и втори ...
освен със служебния, братът моряк можеше да ползва и морско придвижване, с „Комета” ... пътуванията на моряците нагоре-надолу по дестинацията „Варна-Бургас” бяха много колоритни, изпъстрени с майтапи и шеги, чанти и кашони, овързани със солации... братът моряк винаги мъкнеше нещо обемно със себе си, отваряше с крак вратите, изнасяше
от кораба неща, които му се полагаха за рейса и от които се е лишавал само и само да има за вкъщи, „за хайванчетата”, както с топлота казваше в митницата, а обратно носеше туршии и шишенца с „домашняк”, рядко ще се види някой само с „хюмнетка” или вестник в задния си джоб... често се засичаха в „Кометата” и отдавна несрещали се „братя по оръжие” от някой кораб, потънали в разговор и слизането в единия или другия град да се отложи и така цял ден по Швейковски напред-назад в „Кометата”, на бира, на кърмата... а случваше се, пристигаш си във Варна и веднага, хайде на обратно... спомням си прибирам се веднъж, някъде около осем вечерта да е било и „хоп”, наложи се да тръгвам почти веднага за Бургас... обаждам се на брат ми, нали си го спомняте, със зюйдвестката, в смисъл преди ходеше със зюйдвестка, сега не, та обаждам му се и чест му прави, веднага запали колата, бежов италиански Фиат
... смяна в Бургас... преди години, когато флотът бе голям, доста от корабите ни акостираха в този южен град с топли летни вечери... тука още малко и щях да напиша „и небе, обсипано с едри влюбени звезди”, но звездите нещо ми дойдоха в повече, та нека да са „и весели улични лампи”, а? ... става, нали?... добре… та, освен усмихнатите улични лампи имаше и горещи къси и дебели кебапчета, студена бира и весел народ, град, наричан от хората си в разговор и Бургаш... „...аа, Гошо Паламуда ли... не, не е от Созопол, той е Бургашка бройка...” можеше да се чуе на лафче в „Оперативна Бургас”, изпълнена с аромата на вносни цигари и вечното кафе, влизащи и излизащи питащи моряци, кибици, чакащи рейдовата лодка... танкери, карго, въглищари, пълно бе с български кораби... от БМФ-то всеки ден от понеделник до петък до Бургас и обратно пътуваше служебен автобус, а понякога, ако имаше много тарапана пускаха и втори ...
освен със служебния, братът моряк можеше да ползва и морско придвижване, с „Комета” ... пътуванията на моряците нагоре-надолу по дестинацията „Варна-Бургас” бяха много колоритни, изпъстрени с майтапи и шеги, чанти и кашони, овързани със солации... братът моряк винаги мъкнеше нещо обемно със себе си, отваряше с крак вратите, изнасяше
от кораба неща, които му се полагаха за рейса и от които се е лишавал само и само да има за вкъщи, „за хайванчетата”, както с топлота казваше в митницата, а обратно носеше туршии и шишенца с „домашняк”, рядко ще се види някой само с „хюмнетка” или вестник в задния си джоб... често се засичаха в „Кометата” и отдавна несрещали се „братя по оръжие” от някой кораб, потънали в разговор и слизането в единия или другия град да се отложи и така цял ден по Швейковски напред-назад в „Кометата”, на бира, на кърмата... а случваше се, пристигаш си във Варна и веднага, хайде на обратно... спомням си прибирам се веднъж, някъде около осем вечерта да е било и „хоп”, наложи се да тръгвам почти веднага за Бургас... обаждам се на брат ми, нали си го спомняте, със зюйдвестката, в смисъл преди ходеше със зюйдвестка, сега не, та обаждам му се и чест му прави, веднага запали колата, бежов италиански Фиат
Пристанище Варна-изток 1979 г., късната есен. Пристигналата от Бургас „Комета“ отново ще поеме на юг, но чак на пролет. А до тогава - на стапел! Щат не щат, моряците си хващат служебния автобус от Варна до Бургас и обратно.
Пристанище Бургас, 1972 г. Снимка за спомен пред рейдовата лодка „Акула“, преди да поеме към корабите на котва в Бургаския залив.
Пристанище Бургас, 1988 г. Моторният кораб „Перущица“ заема централното място в кадъра. Пристанищният катер „Тритон“ е включен за цвят.
Пристанище Варна-изток 1976 г. Пристигналата от Бургас „Комета“ след малко отново ще поеме на юг.
Пристанище Бургас, 1972 г. Рейдовите лодки на Параходство БМФ „Акула“ и „Тюлен“ очакват моряците, които ще сменят екипажи на корабите на рейда.
124 и дойде, с жена си Светла, но без зюйдвестка и в една много тежка и гъста мъгла ме хвърли някъде след полунощ пред пристанището в Бургас...
имаше и големи „забивки” на смените, особено на корабите на рейда... там винаги можеше да се видят ръмжащи моряци по леерите питащи с треперещи гласчета „... абе, оня плашипу*а*ник Гошо нямаше ли го в автобуса”… ах, само да ми падне, ще ми стане само на...”, „оня” беше сменникът му, който с идването си започваше да му ломоти неразбираеми и откровени измишльотини как бил закъснял защото леля му... и сега си спомням опуленото и неможещо веднага да проумее какво му се говори насреща лице на моряка, получаващ указания от сменника си, обръснат и напарфюмиран, с вечните кашони в краката, готвещ се за слизане по трапа „...ако не дойда в петък, чакай ме във вторник...”...
Иван АДАМОВ
Варна
2011 г.
имаше и големи „забивки” на смените, особено на корабите на рейда... там винаги можеше да се видят ръмжащи моряци по леерите питащи с треперещи гласчета „... абе, оня плашипу*а*ник Гошо нямаше ли го в автобуса”… ах, само да ми падне, ще ми стане само на...”, „оня” беше сменникът му, който с идването си започваше да му ломоти неразбираеми и откровени измишльотини как бил закъснял защото леля му... и сега си спомням опуленото и неможещо веднага да проумее какво му се говори насреща лице на моряка, получаващ указания от сменника си, обръснат и напарфюмиран, с вечните кашони в краката, готвещ се за слизане по трапа „...ако не дойда в петък, чакай ме във вторник...”...
Иван АДАМОВ
Варна
2011 г.