НОВИНИ
ДОКУМЕНТИ
:: начало :: търсене в сайта :: морски вестник :: библиотека :: морски колекции :: спомени :: за нас :: коментар
МОРЯКЪТ И ПОЛИТИКАТА
Седемдесетте години на миналия век. Български кораб стои на рейд пред западноевропейско пристанище. Екипажът е на вечеря, някой е пуснал телевизора и там показват музикални клипове - всичко е шарено, ритмично и много секси. Тогава в салета се извисява гласът на първия помощник капитан по политическата част:
- Клатят се устоите на капиталистическата система, другари!
- И на коча се клатят, д-д-другарю първи помощник, но не падат...
Репликата е на старши помощника Стоян Добрев - Странджата.Тази култова реплика се оказа по-силна, а и по-вярна от всички политически партийни учебни години, които се провеждаха на нашите кораби по онова време.
Надали някой моряк помнеше решенията на партийните пленуми и конгреси, но всички знаеха за думите на Стоян и за чинията с изпражнения, сервирана на помполита на м/к „Бузлуджа“. Легендата приписваше последното геройство на моя съвипускник Тошо Ласков, но той категорично ми е отказвал да коментира достоверността на този слух. Странджата дори не съм го питал, защото той така си приказваше. С него и до ден днешен сме съмишленици не само за рокендрола, но и за „загниващият“ капитализъм.
Политиката в „онзи“ смисъл сигурно е била много важна на брега, но на кораба трудно би могла да измести теми като
Седемдесетте години на миналия век. Български кораб стои на рейд пред западноевропейско пристанище. Екипажът е на вечеря, някой е пуснал телевизора и там показват музикални клипове - всичко е шарено, ритмично и много секси. Тогава в салета се извисява гласът на първия помощник капитан по политическата част:
- Клатят се устоите на капиталистическата система, другари!
- И на коча се клатят, д-д-другарю първи помощник, но не падат...
Репликата е на старши помощника Стоян Добрев - Странджата.Тази култова реплика се оказа по-силна, а и по-вярна от всички политически партийни учебни години, които се провеждаха на нашите кораби по онова време.
Надали някой моряк помнеше решенията на партийните пленуми и конгреси, но всички знаеха за думите на Стоян и за чинията с изпражнения, сервирана на помполита на м/к „Бузлуджа“. Легендата приписваше последното геройство на моя съвипускник Тошо Ласков, но той категорично ми е отказвал да коментира достоверността на този слух. Странджата дори не съм го питал, защото той така си приказваше. С него и до ден днешен сме съмишленици не само за рокендрола, но и за „загниващият“ капитализъм.
Политиката в „онзи“ смисъл сигурно е била много важна на брега, но на кораба трудно би могла да измести теми като
Награждаването на отличилите се моряци ставаше в подходяща политическа обстановка.
Снимката е направена на борда на м/к „Сопот“ през 1975 г.
Снимката е направена на борда на м/к „Сопот“ през 1975 г.
Тържествата на борда, когато корабът бе на брега, също бяха посилвани със средствата на нагледната агитация (в случая - с лозунги). Снимката е направена на борда на м/к „Околчица“ през 1980 г.
К.д.п. Стоян Добрев - Странджата, снимката е направена на 2 декември 2014 г. и е от личния архив на автора.
оцеляването, заплащането, дали ще ни тарашат в Бургас или какво е сготвил готвачът за вечеря.
Когато дойдЕ демокрацията, ние, моряците разбрахме, че политика не е само онова, което приказват помполитите, а и отношението на чорбаджиите към човешкия живот, към природата и към изплащането на възнагражденията. Корабоплавателните компании дори имаха слогани. Англичаните - ние сме екип, италианците - ние сме приятели, а българите - ние не търсим виновни. Да, бе!
Всички моряци на м/к „Портинари“ бяха българи и това ни даваше право да общуваме на майчиния език. Италианците трябваше да проведат изпит по новия кодекс за защита на корабите и пристанищата. Спазарих се с изпитващия аз да превеждам и въпросите, и отговорите. Моряците предупредих да отговарят „каквото си искат“, защото аз ще превеждам „каквото трябва“. Всичко вървеше гладко, докато един фитер не реши да отговаря „по съвест“ и каза, че трябва да сме защитени и от крадци. Италианецът скочи уплашено и се развика:
-Демокрация ли, каква демокрация...
Така и не успях да убедя този човек във фонетичното сходство на „демОкраси“ и „крадци“. Той вече ни бе причислил към Червените бригади, взривовете на гарата в Болоня и със сигурност, към атентата срещу Папата...
През 1966 г. в СССР бе създаден филмът „Кавказка пленница“ по време на сложна вътрешнополитическа атмосфера.Тъкмо Хрушчов бе отстранен с обвинението, че не отчита обективните обстоятелства, а опорният слоган срещу него бе „икономически волунтаризъм“.
Във филма Мкртчян се договаря с трима бандити да отвлекат племенницата му срещу някакво възнаграждение.
Пръв протестира Вицин:
„Вие поставяте нереални планове...“
Тогава другият бандит, Никулин, решава да блесне с ерудиция и казва:
„Това е волунтаризъм“.
Настава тишина. Ясно е, че нито бандитите, нито грузинецът знаят значението на тази дума. Ето как продължава сцената.
Мкртчян:
„Моля да не се псува в моя дом“.
Никулин (уплашено):
„Че какво толкова казах?“
Тогава Мкртчян се доближава и шепне нещо в ухото на Никулин. Последният блещи очи и ужасЕн прикрива устата си с ръка...
Бекет и Йонеско ряпа да ядат. Абсурдна бе не само политиката, но и целият ни живот.
През лятото на 1991-а с м/к „Кейп Бретън“ пресичахме океана - дълъг и скучен преход. Само капитан Ники Марчев и Пасака - старпом, ни разсмиваха по време на храна. Вторият механик и бивш помполит Вуйчо Ваньо никога не се усмихваше, мълчеше и не участваше във веселите постановки и шинлици. Един ден той и Пасака дойдоха видимо почерпени на обяд. Усмивката не слезе от лицето на Вуйчо Ваньо и на другия ден. На третия ден вторият механик донесе бутилка уиски на вечеря и загадъчно се усмихваше, докато я изпихме. Тогава Ники Марчев си призна, че от скъпия си яхтен радиоприемник „Сони“ е узнал, че в Москва е извършен пуч и „нашите“ отново са на власт. Той споделил това с Пасака, а старпомът веднага съобщил на другаря си по вахта - Вуйчо Ваньо...
Пиршествата продължиха десетина дни. Днес зная, че пучът не изкара и три дни. Сигурен съм, че Марчев и Пасака са знаели за края на преврата, но нарочно не са ни информирали. И не толкова заради уискито, а защото Вуйчо Ваньо изглеждаше наистина щастлив...
Мижаво, да не кажа никакво, е участието на търговските моряци в политическия живот на България. Няма да коментирам участието на завършилите Морско училище и на военните моряци, защото споменът за тяхното присъствие в политиката, не ме изпълва с гордост.
Един механик от БеМеФе бе депутат в първото демократично народно събрание. Бях му младши командир в Морското, а после се засичахме и по корабите. Винаги съм се срамувал, че го познавам.
А ако трябва с едно изречение да опиша участието на моряците в политиката по мое време, то ще е:
ГОРЕ - ДОЛУ БеКаПе.
Сл. ПЕШКОВ - моряк
Когато дойдЕ демокрацията, ние, моряците разбрахме, че политика не е само онова, което приказват помполитите, а и отношението на чорбаджиите към човешкия живот, към природата и към изплащането на възнагражденията. Корабоплавателните компании дори имаха слогани. Англичаните - ние сме екип, италианците - ние сме приятели, а българите - ние не търсим виновни. Да, бе!
Всички моряци на м/к „Портинари“ бяха българи и това ни даваше право да общуваме на майчиния език. Италианците трябваше да проведат изпит по новия кодекс за защита на корабите и пристанищата. Спазарих се с изпитващия аз да превеждам и въпросите, и отговорите. Моряците предупредих да отговарят „каквото си искат“, защото аз ще превеждам „каквото трябва“. Всичко вървеше гладко, докато един фитер не реши да отговаря „по съвест“ и каза, че трябва да сме защитени и от крадци. Италианецът скочи уплашено и се развика:
-Демокрация ли, каква демокрация...
Така и не успях да убедя този човек във фонетичното сходство на „демОкраси“ и „крадци“. Той вече ни бе причислил към Червените бригади, взривовете на гарата в Болоня и със сигурност, към атентата срещу Папата...
През 1966 г. в СССР бе създаден филмът „Кавказка пленница“ по време на сложна вътрешнополитическа атмосфера.Тъкмо Хрушчов бе отстранен с обвинението, че не отчита обективните обстоятелства, а опорният слоган срещу него бе „икономически волунтаризъм“.
Във филма Мкртчян се договаря с трима бандити да отвлекат племенницата му срещу някакво възнаграждение.
Пръв протестира Вицин:
„Вие поставяте нереални планове...“
Тогава другият бандит, Никулин, решава да блесне с ерудиция и казва:
„Това е волунтаризъм“.
Настава тишина. Ясно е, че нито бандитите, нито грузинецът знаят значението на тази дума. Ето как продължава сцената.
Мкртчян:
„Моля да не се псува в моя дом“.
Никулин (уплашено):
„Че какво толкова казах?“
Тогава Мкртчян се доближава и шепне нещо в ухото на Никулин. Последният блещи очи и ужасЕн прикрива устата си с ръка...
Бекет и Йонеско ряпа да ядат. Абсурдна бе не само политиката, но и целият ни живот.
През лятото на 1991-а с м/к „Кейп Бретън“ пресичахме океана - дълъг и скучен преход. Само капитан Ники Марчев и Пасака - старпом, ни разсмиваха по време на храна. Вторият механик и бивш помполит Вуйчо Ваньо никога не се усмихваше, мълчеше и не участваше във веселите постановки и шинлици. Един ден той и Пасака дойдоха видимо почерпени на обяд. Усмивката не слезе от лицето на Вуйчо Ваньо и на другия ден. На третия ден вторият механик донесе бутилка уиски на вечеря и загадъчно се усмихваше, докато я изпихме. Тогава Ники Марчев си призна, че от скъпия си яхтен радиоприемник „Сони“ е узнал, че в Москва е извършен пуч и „нашите“ отново са на власт. Той споделил това с Пасака, а старпомът веднага съобщил на другаря си по вахта - Вуйчо Ваньо...
Пиршествата продължиха десетина дни. Днес зная, че пучът не изкара и три дни. Сигурен съм, че Марчев и Пасака са знаели за края на преврата, но нарочно не са ни информирали. И не толкова заради уискито, а защото Вуйчо Ваньо изглеждаше наистина щастлив...
Мижаво, да не кажа никакво, е участието на търговските моряци в политическия живот на България. Няма да коментирам участието на завършилите Морско училище и на военните моряци, защото споменът за тяхното присъствие в политиката, не ме изпълва с гордост.
Един механик от БеМеФе бе депутат в първото демократично народно събрание. Бях му младши командир в Морското, а после се засичахме и по корабите. Винаги съм се срамувал, че го познавам.
А ако трябва с едно изречение да опиша участието на моряците в политиката по мое време, то ще е:
ГОРЕ - ДОЛУ БеКаПе.
Сл. ПЕШКОВ - моряк