НОВИНИ
ДОКУМЕНТИ
:: начало :: търсене в сайта :: морски вестник :: библиотека :: морски колекции :: спомени :: за нас :: коментар
„ДЪЛГОТО УХО”… (ИЛИ ОЩЕ НЕЩО ЗА РАДИОАПАРАТУРАТА И ЗА РАДИОПЕРАТОРИТЕ НА КОРАБИТЕ)
Необходимо въведение от редакцията:
Публикацията 18 юни 2017 г. За радиоапаратурата на корабите „Рожен“ и „Вежен“ през 80-те години на ХХ век предизвика интерес сред читателите на „Морски вестник“ и ние помолихме нейния автор - инж. Стефан ДИМИТРОВ да ни „дешифрира“ още една снимка - тя е направена отново през 1985 г. и отново на борда на „Рожен“, но радиооператорът е друг, а се вижда и още интересна радиоапаратура. Според инж. ДИМИТРОВ на снимката се вижда, че радиооператорът работи с друга прочута и много използвана станция. Това е морски УКВ радиотелефон „Marconi Argonaut“: „Той, освен корабен, имаше и брегови вариант. Във Варна радио имаше две бройки. Корабният е масово производство. Бреговият - само за брегови радиостанции, по поръчка. Разликата между двата е, че двучестотните (дуплексните) канали имат взаимно разменени предавателни и приемни честоти. Иначе симплексните (едночестотни) като 6, 13, 16 и т.н. естествено са еднакви и за двата. Много стабилни, удобни и надеждни утройства. Всичко е английско производство“.
Като продължение на темата публикуваме и един от кратките спомени на главния механик инж. Иван АДАМОВ. Изрично подчертаваме, че радиооператорът на снимката няма нищо общо с описваните в „Дългото ухо“ герои.
„Морски вестник“ ще продължи темата, имате думата, уважаеми читатели!
* * *
... информацията е голяма работа… навремето нямаше клетъчни телефони, спътникови връзки и тем подобни, на борда беше само радистът с корабната радиостанция и транзисторите на моряците… е, да не забравяме, че и екипажите тогава бяха пълни с чешити, „снасящи” какво ли не… така научавахме новините от света, с прилепнало на пращящото транзисторче ухо, то не бяха антени и жици от филистрините, не бе чудо …
на някои ушите им ставаха дълги, дълги … обикновено радистите бяха пълен пас за личната и служебна информация, но все таки имаха авери из кораба и тия авери отваряха бутилчица, правеха кафенце и с мазни гласчета все подпитваха ли, подпитваха
… капитанът току напомняше на радиста: „.. и, Маркони, нито дума на екипажа!”…
„Естествено, кептън, трап съм!” - бодро отвръщаше наместникът на дяда Морз… както е естествено, така след някой и друг ден половината екипаж ходеше из кораба с влажни погледи, подмятайки загадъчни слова, от сто мили им личеше, че знаят нещо важно, ама не, керпеден са, уж мълчат, а другите, непосветените, дето нищичко не знаят, гледат ококорени и попиват всякаква лъжа снесена им на кърмата … беше време рай за изпечените творци на измишльотини… „…Преди малко говорих с Марконито, каза, че…” - бе уводът на опашатите им лъжи… така или иначе служебните тайни, като това за къде пътуваме, какво ще товарим, колко ще стоим, увеличават ли валутата и други, плъзваха из кораба и капитанът в края на краищата правеше общокорабно събрание и ни даваше човекът разяснения
… единствената ни връзка с дома пък бяха радиограмите … имаше грами и весели и тъжни, от съпруги и от приятелки, от двете заедно, но поотделно пускани, от родата и от близки… „Купи ми половин кило червен мохер… синя тревира на точки… пет броя от ония белгийските червила… Гошо пак получи двойка… откраднаха виното от лозето… Пенка и Митко се ожениха… купи газова печка за мама… ” и т.н. и т.н….
на един от „малките японци” имахме рулеви, служил във ВМФ като радист …та същият този рулеви се научи да кибичи под отворения филистрин на радиостанцията, да надава ухо на пюиканията от радиорубката и да „снася” в салета и на кърмата служебно инфо… капитанът гледа радиста намръщено „А бе, аз нали ти казах да мълчиш!”… „Думичка не съм казал, кептън, честен кръст!”, пули се радистът…
„Дългото ухо” му викахме на рулевия, не забравил точките и тиретата от службата си на военните кораби…
21-ви ноември, 2015-та
Варна,
… топла есен, прашна, няма дъжд …
(… тука страницата малко се пообърка с номерацията,
ама сега давайте така, в третото издание всичките ще ги оправяме…)
Иван АДАМОВ
Необходимо въведение от редакцията:
Публикацията 18 юни 2017 г. За радиоапаратурата на корабите „Рожен“ и „Вежен“ през 80-те години на ХХ век предизвика интерес сред читателите на „Морски вестник“ и ние помолихме нейния автор - инж. Стефан ДИМИТРОВ да ни „дешифрира“ още една снимка - тя е направена отново през 1985 г. и отново на борда на „Рожен“, но радиооператорът е друг, а се вижда и още интересна радиоапаратура. Според инж. ДИМИТРОВ на снимката се вижда, че радиооператорът работи с друга прочута и много използвана станция. Това е морски УКВ радиотелефон „Marconi Argonaut“: „Той, освен корабен, имаше и брегови вариант. Във Варна радио имаше две бройки. Корабният е масово производство. Бреговият - само за брегови радиостанции, по поръчка. Разликата между двата е, че двучестотните (дуплексните) канали имат взаимно разменени предавателни и приемни честоти. Иначе симплексните (едночестотни) като 6, 13, 16 и т.н. естествено са еднакви и за двата. Много стабилни, удобни и надеждни утройства. Всичко е английско производство“.
Като продължение на темата публикуваме и един от кратките спомени на главния механик инж. Иван АДАМОВ. Изрично подчертаваме, че радиооператорът на снимката няма нищо общо с описваните в „Дългото ухо“ герои.
„Морски вестник“ ще продължи темата, имате думата, уважаеми читатели!
* * *
... информацията е голяма работа… навремето нямаше клетъчни телефони, спътникови връзки и тем подобни, на борда беше само радистът с корабната радиостанция и транзисторите на моряците… е, да не забравяме, че и екипажите тогава бяха пълни с чешити, „снасящи” какво ли не… така научавахме новините от света, с прилепнало на пращящото транзисторче ухо, то не бяха антени и жици от филистрините, не бе чудо …
на някои ушите им ставаха дълги, дълги … обикновено радистите бяха пълен пас за личната и служебна информация, но все таки имаха авери из кораба и тия авери отваряха бутилчица, правеха кафенце и с мазни гласчета все подпитваха ли, подпитваха
… капитанът току напомняше на радиста: „.. и, Маркони, нито дума на екипажа!”…
„Естествено, кептън, трап съм!” - бодро отвръщаше наместникът на дяда Морз… както е естествено, така след някой и друг ден половината екипаж ходеше из кораба с влажни погледи, подмятайки загадъчни слова, от сто мили им личеше, че знаят нещо важно, ама не, керпеден са, уж мълчат, а другите, непосветените, дето нищичко не знаят, гледат ококорени и попиват всякаква лъжа снесена им на кърмата … беше време рай за изпечените творци на измишльотини… „…Преди малко говорих с Марконито, каза, че…” - бе уводът на опашатите им лъжи… така или иначе служебните тайни, като това за къде пътуваме, какво ще товарим, колко ще стоим, увеличават ли валутата и други, плъзваха из кораба и капитанът в края на краищата правеше общокорабно събрание и ни даваше човекът разяснения
… единствената ни връзка с дома пък бяха радиограмите … имаше грами и весели и тъжни, от съпруги и от приятелки, от двете заедно, но поотделно пускани, от родата и от близки… „Купи ми половин кило червен мохер… синя тревира на точки… пет броя от ония белгийските червила… Гошо пак получи двойка… откраднаха виното от лозето… Пенка и Митко се ожениха… купи газова печка за мама… ” и т.н. и т.н….
на един от „малките японци” имахме рулеви, служил във ВМФ като радист …та същият този рулеви се научи да кибичи под отворения филистрин на радиостанцията, да надава ухо на пюиканията от радиорубката и да „снася” в салета и на кърмата служебно инфо… капитанът гледа радиста намръщено „А бе, аз нали ти казах да мълчиш!”… „Думичка не съм казал, кептън, честен кръст!”, пули се радистът…
„Дългото ухо” му викахме на рулевия, не забравил точките и тиретата от службата си на военните кораби…
21-ви ноември, 2015-та
Варна,
… топла есен, прашна, няма дъжд …
(… тука страницата малко се пообърка с номерацията,
ама сега давайте така, в третото издание всичките ще ги оправяме…)
Иван АДАМОВ
