НОВИНИ
ДОКУМЕНТИ
:: начало :: търсене в сайта :: морски вестник :: библиотека :: морски колекции :: спомени :: за нас :: коментар
КОЙ КАКВО ЩЕ ПИЕ …
(Из „Моряшки лакърдии”)
… в приемния салон сме, камериерът току що ни е сервирал следобедно кафе... цигара
… корабът лекичко заклаща, игриво бризът издухва салфетка в канижела, слънчев лъч рисува нещо си по махагона… и един от нас подхваща… „...“ Бат Фильо е старши камериер… от новите, бивш радист… когато спътниковите връзки в средата на 90-те иззеха морзовия ключ с точките и тиретата от ръцете на радистите, в БМФ-то им предложиха алтернативна работа на корабите, по избор да плават като рулеви, палубни моряци или камериери … през нощта Бат Фильо е посрещал пилота на мостика, правил му е кафе, сандвичи, будувал е… е, ударил е едно-две за блясък в очите и за бодрост, така де, с кафето… вече сме на кея, контролата, десетина човека насядали около дългата маса със зелено сукно, бърборят и крякат един през друг, бразилска контрола, шарена и шумна като папагалите от близката джунгла… корава компания… влиза Бат Фильо с плавната походка на пантера в приемния салон, поздравява учтиво и пита всичките подред „Кой какво ще пие”…излиза и влиза насреща в кухненското пентри поръчката да изпълнява
… да, ама тия бая народ са, помни ли се толкова нещо, „с една лъжичка захар… с две лъжички… фанта, манта… сода…”, да не е професионален сервитьор, радист е, макар и бивш… влиза Бат Фильо пак в салона, пули се, премижа и припомня желанията „Вие бяхте кафе с една лъжичка захар… вие сода…”… когато на третия път отваря лекичко летящата врата и се вторачва в клиентите си, да доизясни някои детайли от поръчката им капитанът тихичко му казва „Бат Фильо, айде стига толкова, слизай долу да сервираш на екипажа и изпрати готвача тука”… хо-хо… празни чаши за кафе, какви ли не истории
чували са… празни чаши за кафе… слънчев лъч рисува нещо си по махагона, корабът лекичко заклаща…
22 ноември, 2015-та
Варна,
… прашен, топъл, ураганен ден,
всички есенни листа на купчини събрани са… от вятъра…
Иван АДАМОВ
( … и тука номерацията на страницата е малко странна,
… защо… защо…
ами защото е написана дълго след официалното издаване,
в третото издание ще ги оправяме наред,
давайте сега така…)
(Из „Моряшки лакърдии”)
… в приемния салон сме, камериерът току що ни е сервирал следобедно кафе... цигара
… корабът лекичко заклаща, игриво бризът издухва салфетка в канижела, слънчев лъч рисува нещо си по махагона… и един от нас подхваща… „...“ Бат Фильо е старши камериер… от новите, бивш радист… когато спътниковите връзки в средата на 90-те иззеха морзовия ключ с точките и тиретата от ръцете на радистите, в БМФ-то им предложиха алтернативна работа на корабите, по избор да плават като рулеви, палубни моряци или камериери … през нощта Бат Фильо е посрещал пилота на мостика, правил му е кафе, сандвичи, будувал е… е, ударил е едно-две за блясък в очите и за бодрост, така де, с кафето… вече сме на кея, контролата, десетина човека насядали около дългата маса със зелено сукно, бърборят и крякат един през друг, бразилска контрола, шарена и шумна като папагалите от близката джунгла… корава компания… влиза Бат Фильо с плавната походка на пантера в приемния салон, поздравява учтиво и пита всичките подред „Кой какво ще пие”…излиза и влиза насреща в кухненското пентри поръчката да изпълнява
… да, ама тия бая народ са, помни ли се толкова нещо, „с една лъжичка захар… с две лъжички… фанта, манта… сода…”, да не е професионален сервитьор, радист е, макар и бивш… влиза Бат Фильо пак в салона, пули се, премижа и припомня желанията „Вие бяхте кафе с една лъжичка захар… вие сода…”… когато на третия път отваря лекичко летящата врата и се вторачва в клиентите си, да доизясни някои детайли от поръчката им капитанът тихичко му казва „Бат Фильо, айде стига толкова, слизай долу да сервираш на екипажа и изпрати готвача тука”… хо-хо… празни чаши за кафе, какви ли не истории
чували са… празни чаши за кафе… слънчев лъч рисува нещо си по махагона, корабът лекичко заклаща…
22 ноември, 2015-та
Варна,
… прашен, топъл, ураганен ден,
всички есенни листа на купчини събрани са… от вятъра…
Иван АДАМОВ
( … и тука номерацията на страницата е малко странна,
… защо… защо…
ами защото е написана дълго след официалното издаване,
в третото издание ще ги оправяме наред,
давайте сега така…)
През 1987 г. по корабите на Параходство БМФ (в случая - на „Иван Загубански“) радистите си бяха радисти, ...
... а камериерите си бяха камериери.