НОВИНИ
ДОКУМЕНТИ
:: начало :: търсене в сайта :: морски вестник :: библиотека :: морски колекции :: спомени :: за нас :: коментар
ХЛЕБАР СУПЕР ГЕРОЙ, ПЛАВАЛ НА ТРАУЛЕРИТЕ ОТ „ОКЕАНСКИ
РИБОЛОВ“
Помни ли го някой в Бургас?
Имах бегло познанство със съветски майор, випускник на факултета по специална пропаганда на Военния институт за изучаване на чужди езици. По това време служеше в Афганистан, в „ограничения контингент“ на Съветската армия и беше задочник в академията, в която и аз се потях над пустата военна наука.
Преди няколко дни в интервю уважаваният от мен вицеадмирал Пламен Манушев направил разликата между съветската и американската академии, които е завършил. Като слушател в едната два пъти превземал Дания, а в другата го учели как да съветва по военните въпроси политическото ръководство. Някои от слушателите в моята академика се учеха как да съветват командирите, като влязат в Дания, да не я осерат.
Този майор имаше на китела си внушителна плочка с орденски знаци и аз го подпитах, за какво и как. С неподражаема самоирония той ми разказа следната история:
Служел като офицер по „спец пропагандата“ в Н-ското съединение. Основната им задача е работа с местното население, каквото и да значи това. По правилника за награждаване на „афганците“ с правителствени награди имало табел за героичните прояви и приноси. За това и това - такава награда. За неутрализирането на банда „духове“ се давал орден „Червена звезда“. За още една банда - още един орден. За трета банда наградата е орден „Червено знаме“ и т.н. За един командир на рота десантчици неутрализирането би означавало да размажат лошите по скалите на кървави парцали. Спец пропагандистът обаче, познавач на тукашния език и нрави, трябва да се свърже, да убеди, и да подпише от името на командването договор с местния Баш, че повече така няма да правят, стига да им се даде това и това.
Между снабдителната база и батальонния опорен пункт е прокаран временен тръбопровод, един цол поцинкована тръба, по която тече нафта - за БТР-ите, за агрегатите, за отопление, за кухнята и т. н. Местните хора, от три планински села, свързани кръвно помежду си, преди войната са се снабдявали с това богатство на пазара, но сега той е умрял. Тръбопроводът обаче си стои и колко му е да се подкопае, да стрелят в упор и да подложат отдолу бидоните. Като ги напълнят, ще си ходят, а нафтата да си тече. Ето ти тебе банда. Като се опитат да ги сплашат - стрелят и то „на месо“.
Отива при тях спец пропагандистът и на майчиния им език, хъката-мъката“, „защо така бе, хора, не можете ли да си поискате, вместо да се стреляме“? Те си искат, той обещава и пише, връща се в щаба, оформя го във вид на договор, подписват го и ето ти една банда неутрализирана. Който не вярва - вижте как в Сирия сума населени пунктове се присъединяваха към мирните споразумения.
На планинците нафта, а на майора - орден „Червена звезда“. После още
РИБОЛОВ“
Помни ли го някой в Бургас?
Имах бегло познанство със съветски майор, випускник на факултета по специална пропаганда на Военния институт за изучаване на чужди езици. По това време служеше в Афганистан, в „ограничения контингент“ на Съветската армия и беше задочник в академията, в която и аз се потях над пустата военна наука.
Преди няколко дни в интервю уважаваният от мен вицеадмирал Пламен Манушев направил разликата между съветската и американската академии, които е завършил. Като слушател в едната два пъти превземал Дания, а в другата го учели как да съветва по военните въпроси политическото ръководство. Някои от слушателите в моята академика се учеха как да съветват командирите, като влязат в Дания, да не я осерат.
Този майор имаше на китела си внушителна плочка с орденски знаци и аз го подпитах, за какво и как. С неподражаема самоирония той ми разказа следната история:
Служел като офицер по „спец пропагандата“ в Н-ското съединение. Основната им задача е работа с местното население, каквото и да значи това. По правилника за награждаване на „афганците“ с правителствени награди имало табел за героичните прояви и приноси. За това и това - такава награда. За неутрализирането на банда „духове“ се давал орден „Червена звезда“. За още една банда - още един орден. За трета банда наградата е орден „Червено знаме“ и т.н. За един командир на рота десантчици неутрализирането би означавало да размажат лошите по скалите на кървави парцали. Спец пропагандистът обаче, познавач на тукашния език и нрави, трябва да се свърже, да убеди, и да подпише от името на командването договор с местния Баш, че повече така няма да правят, стига да им се даде това и това.
Между снабдителната база и батальонния опорен пункт е прокаран временен тръбопровод, един цол поцинкована тръба, по която тече нафта - за БТР-ите, за агрегатите, за отопление, за кухнята и т. н. Местните хора, от три планински села, свързани кръвно помежду си, преди войната са се снабдявали с това богатство на пазара, но сега той е умрял. Тръбопроводът обаче си стои и колко му е да се подкопае, да стрелят в упор и да подложат отдолу бидоните. Като ги напълнят, ще си ходят, а нафтата да си тече. Ето ти тебе банда. Като се опитат да ги сплашат - стрелят и то „на месо“.
Отива при тях спец пропагандистът и на майчиния им език, хъката-мъката“, „защо така бе, хора, не можете ли да си поискате, вместо да се стреляме“? Те си искат, той обещава и пише, връща се в щаба, оформя го във вид на договор, подписват го и ето ти една банда неутрализирана. Който не вярва - вижте как в Сирия сума населени пунктове се присъединяваха към мирните споразумения.
На планинците нафта, а на майора - орден „Червена звезда“. После още
една, след третата - „Червено знаме“. След четвъртия договор комдивът му връчил грамота, „Благодарност“. Заедно със саркастичното „Няма да те кичим като Леонид Брежнев я“!
На снимките, които виждате, е българинът Панайот Стойков от с. Момина църква, по професия хлебар. Тази с униформата е правена няколко години след Втората световна война. Върху пуловер е облякъл куртка на парашутист, от легендарната парашутна дружина на майор Ноев, и шапката е оригинална.
След известното сражение при Стражин всички парашутисти са наградени с ордени и войнишки кръстове за храброст. Преди „втората фаза“ на войната една част са демобилизирани, други разпределени по полковете на Първа българска армия, като бойци за специални операции. Той бил разпределен в 24-ти пехотен черноморски полк, специалитетът му бил преминаване линията на фронта, и залавяне на „език“. Само за месец преминава р. Драва единадесет пъти. С всеки нов „език“ - кръст за храброст, до края на войната ги докарал до седем, виждате ги окачени върху куртката му. За месечния си ударен труд е награден и със съветския орден „Червена звезда“.
За този човек в близките години след войната е писано и разказвано. Генерал Стойчев го е обявил за „Герой на Първа българска армия“. На втората снимка е в зряла възраст. До втората половина на 60-те години е работил като технолог в хлебозавода в Бургас, а след това осем години е плавал, вероятно като хлебар, на корабите на Океански риболов. Умира през м. декември 1974 г. в Ротердам. Погребан е в Бургас. Минали са години, но не чак толкова много, вероятно има хора, които го познават от „моряшкия“ му период. Ако някой има да сподели нещо, моля ви, отзовете се!
Янчо, трам тарарам
На снимките, които виждате, е българинът Панайот Стойков от с. Момина църква, по професия хлебар. Тази с униформата е правена няколко години след Втората световна война. Върху пуловер е облякъл куртка на парашутист, от легендарната парашутна дружина на майор Ноев, и шапката е оригинална.
След известното сражение при Стражин всички парашутисти са наградени с ордени и войнишки кръстове за храброст. Преди „втората фаза“ на войната една част са демобилизирани, други разпределени по полковете на Първа българска армия, като бойци за специални операции. Той бил разпределен в 24-ти пехотен черноморски полк, специалитетът му бил преминаване линията на фронта, и залавяне на „език“. Само за месец преминава р. Драва единадесет пъти. С всеки нов „език“ - кръст за храброст, до края на войната ги докарал до седем, виждате ги окачени върху куртката му. За месечния си ударен труд е награден и със съветския орден „Червена звезда“.
За този човек в близките години след войната е писано и разказвано. Генерал Стойчев го е обявил за „Герой на Първа българска армия“. На втората снимка е в зряла възраст. До втората половина на 60-те години е работил като технолог в хлебозавода в Бургас, а след това осем години е плавал, вероятно като хлебар, на корабите на Океански риболов. Умира през м. декември 1974 г. в Ротердам. Погребан е в Бургас. Минали са години, но не чак толкова много, вероятно има хора, които го познават от „моряшкия“ му период. Ако някой има да сподели нещо, моля ви, отзовете се!
Янчо, трам тарарам