НОВИНИ
ДОКУМЕНТИ
:: начало :: търсене в сайта :: морски вестник :: библиотека :: морски колекции :: спомени :: за нас :: коментар
ДНЕС СРЕЩНАХ НА ПАЗАРА КАПИТАН К.Д. ...
(Писмо до брат ми)
... днес срещнах на пазара капитан К.Д., спомняш ли си го, беше младши офицер при баща ни в Балчик през 60-те, слънчеви години... после в Морското, когато аз бях там, бе вече капитан І ранг ... сега, поостарял, но не и сбабиджосан, нали знаеш познава се по погледа... та, сетих се за една история, случила ми се през есента на далечната 1975-та...
бяхме трети курс, спокойна, златна есен, варненска… навън, зад оградата, листата спокойно пожълтяваха и падаха, когато си поискат, или когато пожелае вятърът, морето синьо, кротко есенно море... беше събота, някои излизаха в отпуск, обръснати и румени,
стегнати в чисти униформи, с бели ръкавици, бързащи да изметат се зад портала, а други като нас, малка групичка нещастници, определени за караул, накачулени с оръжия, каски,
сумки, противогази, се отправяше в обратната посока, към „пич-буруна”, знаеш го, една полянка на възвишението, близо да оградата... разтоварихме снаряженията и се излегнахме на тревата, на припек, кеф, лафче... запалихме по цигара и зазяпахме мадамите зад оградата, а те кокетно отминаваха, кикотейки се... някои задрямаха, знаеш братът-курсант винаги заспиваше, щом му се отдадеше случай...
(Писмо до брат ми)
... днес срещнах на пазара капитан К.Д., спомняш ли си го, беше младши офицер при баща ни в Балчик през 60-те, слънчеви години... после в Морското, когато аз бях там, бе вече капитан І ранг ... сега, поостарял, но не и сбабиджосан, нали знаеш познава се по погледа... та, сетих се за една история, случила ми се през есента на далечната 1975-та...
бяхме трети курс, спокойна, златна есен, варненска… навън, зад оградата, листата спокойно пожълтяваха и падаха, когато си поискат, или когато пожелае вятърът, морето синьо, кротко есенно море... беше събота, някои излизаха в отпуск, обръснати и румени,
стегнати в чисти униформи, с бели ръкавици, бързащи да изметат се зад портала, а други като нас, малка групичка нещастници, определени за караул, накачулени с оръжия, каски,
сумки, противогази, се отправяше в обратната посока, към „пич-буруна”, знаеш го, една полянка на възвишението, близо да оградата... разтоварихме снаряженията и се излегнахме на тревата, на припек, кеф, лафче... запалихме по цигара и зазяпахме мадамите зад оградата, а те кокетно отминаваха, кикотейки се... някои задрямаха, знаеш братът-курсант винаги заспиваше, щом му се отдадеше случай...
Спящи курсанти... Най-вероятно снимката е направена през междучасие в понеделник или след нощен поход в неделя срещу понеделник ...
Още един спящ курсант - авторът Иван АДАМОВ, на поход, някъде между „Харамията“ и Приселци, в първата си книга той е публикувал същата снимка като под нея е поставил текст: „Авторът сънува уволнение“...
спомних си един от нас, заспал на лекции бе, но на няколко реда зад последните, беше легнал на спокойствие, така де, похъркваше, то не бе масово кашляне и кихане, белким го разбудим...
„ХАЙДЕ,
стана четири и половина!” - извика някой... кога стана време за развод... награбихме оръжията и на бегом пред централния вход за развод на караула, инструктаж така да се каже, на езика на цивилните, както би пояснил Швейк в бирарията на гарата ...
та, строихме се, дежурен офицер капитан І ранг К.Д. ... разредихме се през един, минава дежурният офицер покрай всеки, преглежда му оръжието, разпитва го, потяга ремъци...
ето, през един от мене е, наближава...и „О, УЖАС!” - светва ми, „...няма ми го противогаза...”, забравил съм го на слънчевия „...маменцето му и пич-бурун...”, си мисля трескаво,” ...от тука директно в ареста ... без колан...” ... застава К.Д. пред мене, гледа ме,
познава ме... говори нещо, обикаля ме, преглежда, аз стоя като обречен... така и не разбрах дали е забелязал, че бях без противогаз, не знам, не че има някакво особено значение...
просто една малка есенна историйка от Морското...
Варна,
2010 г.
Иван АДАМОВ
„ХАЙДЕ,
стана четири и половина!” - извика някой... кога стана време за развод... награбихме оръжията и на бегом пред централния вход за развод на караула, инструктаж така да се каже, на езика на цивилните, както би пояснил Швейк в бирарията на гарата ...
та, строихме се, дежурен офицер капитан І ранг К.Д. ... разредихме се през един, минава дежурният офицер покрай всеки, преглежда му оръжието, разпитва го, потяга ремъци...
ето, през един от мене е, наближава...и „О, УЖАС!” - светва ми, „...няма ми го противогаза...”, забравил съм го на слънчевия „...маменцето му и пич-бурун...”, си мисля трескаво,” ...от тука директно в ареста ... без колан...” ... застава К.Д. пред мене, гледа ме,
познава ме... говори нещо, обикаля ме, преглежда, аз стоя като обречен... така и не разбрах дали е забелязал, че бях без противогаз, не знам, не че има някакво особено значение...
просто една малка есенна историйка от Морското...
Варна,
2010 г.
Иван АДАМОВ