НОВИНИ
ДОКУМЕНТИ
:: начало :: търсене в сайта :: морски вестник :: библиотека :: морски колекции :: спомени :: за нас :: коментар
БАВНО БЪРЗАЙ! (СЛУЧКА ПРЕДИ ПОЛОВИН ВЕК - СЕПТЕМВРИ 1967 Г.)
Бавно бързай! - това ми е основен принцип при работа под водата. С други думи - обмисляй всичко и тогава започвай. Ето какво ми се случи веднъж, когато наруших този си принцип. VІІІ-то Републиканско първенство по подводен спорт през 1967 г. се проведе на 17, 18 и 19 септември в Балчик. Това позволи на отбора на варненския Морски клуб да се подготви по-добре и да не губим ден в пътуване. Стартирахме в упражнението „Подводно плуване с изменение на курса по ориентири”, т. нар.„слалом”. Подводният плувец трябва да „прихване” пет ориентира (вехи), като се движи с компас и лаг. Водата на старта, близо до брега, беше мътна, но плувайки навътре попаднах на по-бистри води. Първият ориентир намерих веднага (използвахме за случая термина „на боц”). Втората веха я подминах и добре, че се усетих, върнах се малко назад и я намерих. Изчистих брояча на лага и набирах курса към трета веха, когато с периферното си зрение забелязах, че следващия след мен състезател приближава вехата.
„Бързай! - помислих си - че този сега ще се залепи за мене” и тръгнах, без да съм направил неколкократна проверка на данните от планшета и курса, по който ще плувам. Изминал бях 100 бройки по лага (около 33 метра - пропелерът на лага ми беше изработен от плексиглас и ъгълът на атака не можеше да се променя), когато при сравнение на курса от планшета и компаса установявам, че плувам с 10 градуса грешка мористо - вместо на 265 градуса аз плувах на 255 градуса. „Какво да направя? - разсъждавах - Да изчислявам някаква поправка? Няма време. Да се върна на верния курс с 20 градуса надясно и плуване още 100 бройки по лага и тогава да „легна” на заветния курс 265. Това е вариант, но аз съм плувал по хипотенузата и не зная дължината на прилежащия катет”.
Стори ми се нещо не съвсем определено и моментално реших втори вариант: „Да се върна обратно към втора веха”. Речено - сторено. Завъртях се на 180 градуса, дори не нулирах брояча на лага, а се стараех да плувам максимално точно и да изплувам още 100 бройки. Когато пристигнах, без да търся втора веха се обърнах отново, взех правилния курс 265 градуса, изчистих брояча и тръгнах. На брега станала сензация. По радиоуредбата треньорът на националния отбор Алфонс Димитров коментирал: „Състезателят се връща обратно. Невиждано и нечувано! Явно е взел погрешен курс. Какво ще направи?“
Бързах. Заради грешката си трябваше да плувам още 66 метра. Намерих трета веха „на боц”. Въодушевен бях, че съм се справил успешно. На брега Алфонс сипел суперлативи по радиоуредбата. По начало подводното ориентиране не е атрактивен спорт, но ако един вещ специалист коментира, може да заинтригова публиката. Четвъртият ориентир (веха) също откривам „на боц” и много внимателно се насочвам към финала - пета веха, която отново беше в плиткото. Това е най-дългото разстояние в упражнението и точността е решаваща. Свършват ми бройките на лага. Спирам и започвам да се оглеждам. В същото време започвам да „цедя” последните глътки въздух от апарата. Нямах повече въздух! „Няма да се удавя заради тази пета веха, я” - помислих си и тръгнах да изплувам. „О, боже!”- вехата бе на една ръка разстояние пред мен. Трябваше ми въздух за още едно вдишване. Въжето й имаше слабина и тя беше полегнала към брега, а не вертикална. Пернах я с яд, но на повърхността. Обърнах се по гръб (апаратът ме поддържаше), за да се раздишам. Излязох на брега, а там ме посрещнаха съотборниците ми и всички свободни състезатели, съдии, треньорът на националния отбор.
Бавно бързай! - това ми е основен принцип при работа под водата. С други думи - обмисляй всичко и тогава започвай. Ето какво ми се случи веднъж, когато наруших този си принцип. VІІІ-то Републиканско първенство по подводен спорт през 1967 г. се проведе на 17, 18 и 19 септември в Балчик. Това позволи на отбора на варненския Морски клуб да се подготви по-добре и да не губим ден в пътуване. Стартирахме в упражнението „Подводно плуване с изменение на курса по ориентири”, т. нар.„слалом”. Подводният плувец трябва да „прихване” пет ориентира (вехи), като се движи с компас и лаг. Водата на старта, близо до брега, беше мътна, но плувайки навътре попаднах на по-бистри води. Първият ориентир намерих веднага (използвахме за случая термина „на боц”). Втората веха я подминах и добре, че се усетих, върнах се малко назад и я намерих. Изчистих брояча на лага и набирах курса към трета веха, когато с периферното си зрение забелязах, че следващия след мен състезател приближава вехата.
„Бързай! - помислих си - че този сега ще се залепи за мене” и тръгнах, без да съм направил неколкократна проверка на данните от планшета и курса, по който ще плувам. Изминал бях 100 бройки по лага (около 33 метра - пропелерът на лага ми беше изработен от плексиглас и ъгълът на атака не можеше да се променя), когато при сравнение на курса от планшета и компаса установявам, че плувам с 10 градуса грешка мористо - вместо на 265 градуса аз плувах на 255 градуса. „Какво да направя? - разсъждавах - Да изчислявам някаква поправка? Няма време. Да се върна на верния курс с 20 градуса надясно и плуване още 100 бройки по лага и тогава да „легна” на заветния курс 265. Това е вариант, но аз съм плувал по хипотенузата и не зная дължината на прилежащия катет”.
Стори ми се нещо не съвсем определено и моментално реших втори вариант: „Да се върна обратно към втора веха”. Речено - сторено. Завъртях се на 180 градуса, дори не нулирах брояча на лага, а се стараех да плувам максимално точно и да изплувам още 100 бройки. Когато пристигнах, без да търся втора веха се обърнах отново, взех правилния курс 265 градуса, изчистих брояча и тръгнах. На брега станала сензация. По радиоуредбата треньорът на националния отбор Алфонс Димитров коментирал: „Състезателят се връща обратно. Невиждано и нечувано! Явно е взел погрешен курс. Какво ще направи?“
Бързах. Заради грешката си трябваше да плувам още 66 метра. Намерих трета веха „на боц”. Въодушевен бях, че съм се справил успешно. На брега Алфонс сипел суперлативи по радиоуредбата. По начало подводното ориентиране не е атрактивен спорт, но ако един вещ специалист коментира, може да заинтригова публиката. Четвъртият ориентир (веха) също откривам „на боц” и много внимателно се насочвам към финала - пета веха, която отново беше в плиткото. Това е най-дългото разстояние в упражнението и точността е решаваща. Свършват ми бройките на лага. Спирам и започвам да се оглеждам. В същото време започвам да „цедя” последните глътки въздух от апарата. Нямах повече въздух! „Няма да се удавя заради тази пета веха, я” - помислих си и тръгнах да изплувам. „О, боже!”- вехата бе на една ръка разстояние пред мен. Трябваше ми въздух за още едно вдишване. Въжето й имаше слабина и тя беше полегнала към брега, а не вертикална. Пернах я с яд, но на повърхността. Обърнах се по гръб (апаратът ме поддържаше), за да се раздишам. Излязох на брега, а там ме посрещнаха съотборниците ми и всички свободни състезатели, съдии, треньорът на националния отбор.
Лагокомпасната установка, с която плувах (изработена изцяло от плексиглас).
Снимка на автора от този период. Архив на „Морски вестник“.
Принципна схема на упражнението „Подводно плуване с изменение на курса по ориентири” по Правилника за състезания по подводен спорт на Световната конфедерация по подводна дейност” (CMAS).
Награждаване на шампионите на VІІІ-то Републиканско първенство по подводен спорт 1967 г. - шампион Георги Милчев МК София, вицешампион Траян Траянов и трети - Георги Дърмонаров (Морски клуб Бургас).
По-късно, от протоколите установих, че състезателят, чийто силует ме накара да побързам на втора веха, не е можал да я намери. След мене само Георги Милчев от Морски клуб София успя да завърши с пет вехи и стана шампион за 1967 г., а заради „бързането” аз останах втори в слалома и втори в крайното класиране. Представянето на варненци беше впечетляващо - Драгомир Рачев беше четвърти, а Иван Герасимов - десети. Това допринесе отборът на Морския клуб Варна (мъже) да стане шампион за 1967 г.
След време при „проиграване” в мащаб 1:100 на първия вариант (да плувам с поправка 20 градуса надясно още 33 метра и тогава да продължа по верния курс) и изчисляване на прилежащия и срещулежащия катет със синус и косинус от 10 градуса, установих, че грешката в разстоянията (заради големината на срещулежащия ъгъл) би била по-малка от 2 метра, т.е. в рамките на видимостта под водата. Метрите на брояча на лага щяха да ми дойдат по-рано и трябваше да търся вехата напред по курса и при условие, че плувах точно - вариантът никак не беше лош.
Доц. д-р инж. Траян ТРАЯНОВ
Илюстрациите са от архива на автора
След време при „проиграване” в мащаб 1:100 на първия вариант (да плувам с поправка 20 градуса надясно още 33 метра и тогава да продължа по верния курс) и изчисляване на прилежащия и срещулежащия катет със синус и косинус от 10 градуса, установих, че грешката в разстоянията (заради големината на срещулежащия ъгъл) би била по-малка от 2 метра, т.е. в рамките на видимостта под водата. Метрите на брояча на лага щяха да ми дойдат по-рано и трябваше да търся вехата напред по курса и при условие, че плувах точно - вариантът никак не беше лош.
Доц. д-р инж. Траян ТРАЯНОВ
Илюстрациите са от архива на автора