НОВИНИ
ДОКУМЕНТИ
:: начало :: търсене в сайта :: морски вестник :: библиотека :: морски колекции :: спомени :: за нас :: коментар
МОРЯКЪТ И ЗАНАЯТИТЕ
„Това и аз мога да го направя”, казваше Черното Гоче, докато завистливо гледахме красиви предмети по витрините на Запад. Гочето не можеше да изработи нещата от витрините, неговите „реплики” щяха да са нескопосани и смешни, но той умееше толкова много неща, че ние му позволявахме не само да се заканва, а и да се пробва. Той правеше нелош сладолед, прекрасни солени, веяни и сушени риби, препарираше животни, плетеше, шиеше, струговаше, шепинговаше, заваряваше, отливаше, отпиваше, изковаваше, зидаше, мажеше, боядисваше, месеше хляб, готвеше манджи, печеше кафе и фъстъци, ремонтираше всякаква битова и корабна машинария. Той можеше всичко. По неговия си начин. Единствен негов неуспех бяха неколкократните му опити да приготви чипс. Ние щяхме да му признаем и този занаят, но Гочето бе имал глупостта да се хване на бас с капитана, а той не призна, наистина нелепо изглеждащите картофени резенки, за чипс. Екипажът изяде резултатите от картофения експеримент, но продължи да си купува марков чипс от супера.
Черното Гоче е роден двадесет години преди мен в беден варненски квартал. Баща му е Кума Лиса - моторист на малки кораби. Вуйчо му Алкапонето бил рулеви на кораба „Варна”, който е потопен край Севастопол по време на войната. Рулевият заминава с кораба на дъното. За такива като Гочето най-добрия начин за оцеляване бил да стане чирак и да учи занаят. Когато навършва десет години, той отива при Митьо Раев, собственик на магазин за бои, рамки и остъкляване и пита: „Чичо, чирак търсиш ли?” За една година малкият се научава да мете, да чисти, да слага рамки, а накрая и остъклява по домовете. Плащат му 20 лева на седмица (един хляб е пет лева).
През следващите години Гочето чиракува при варненските коларожелезари бай Филип, бай Апостол и бай Симеон Провадийския. Последният рисува по каруците си Райна Княгиня с байрак и свети Георги как убива змея. Така малкият чирак разбира, че занаятчията може да бъде и артист.
Последният майстор на Гочето е бай Симеон Търновски - най-добрият калайджия в града. Симеон е турчин и се е казвал Хюсеин, но се преименувал с личното разрешение на цар Борис Трети. Черният малчуган
„Това и аз мога да го направя”, казваше Черното Гоче, докато завистливо гледахме красиви предмети по витрините на Запад. Гочето не можеше да изработи нещата от витрините, неговите „реплики” щяха да са нескопосани и смешни, но той умееше толкова много неща, че ние му позволявахме не само да се заканва, а и да се пробва. Той правеше нелош сладолед, прекрасни солени, веяни и сушени риби, препарираше животни, плетеше, шиеше, струговаше, шепинговаше, заваряваше, отливаше, отпиваше, изковаваше, зидаше, мажеше, боядисваше, месеше хляб, готвеше манджи, печеше кафе и фъстъци, ремонтираше всякаква битова и корабна машинария. Той можеше всичко. По неговия си начин. Единствен негов неуспех бяха неколкократните му опити да приготви чипс. Ние щяхме да му признаем и този занаят, но Гочето бе имал глупостта да се хване на бас с капитана, а той не призна, наистина нелепо изглеждащите картофени резенки, за чипс. Екипажът изяде резултатите от картофения експеримент, но продължи да си купува марков чипс от супера.
Черното Гоче е роден двадесет години преди мен в беден варненски квартал. Баща му е Кума Лиса - моторист на малки кораби. Вуйчо му Алкапонето бил рулеви на кораба „Варна”, който е потопен край Севастопол по време на войната. Рулевият заминава с кораба на дъното. За такива като Гочето най-добрия начин за оцеляване бил да стане чирак и да учи занаят. Когато навършва десет години, той отива при Митьо Раев, собственик на магазин за бои, рамки и остъкляване и пита: „Чичо, чирак търсиш ли?” За една година малкият се научава да мете, да чисти, да слага рамки, а накрая и остъклява по домовете. Плащат му 20 лева на седмица (един хляб е пет лева).
През следващите години Гочето чиракува при варненските коларожелезари бай Филип, бай Апостол и бай Симеон Провадийския. Последният рисува по каруците си Райна Княгиня с байрак и свети Георги как убива змея. Така малкият чирак разбира, че занаятчията може да бъде и артист.
Последният майстор на Гочето е бай Симеон Търновски - най-добрият калайджия в града. Симеон е турчин и се е казвал Хюсеин, но се преименувал с личното разрешение на цар Борис Трети. Черният малчуган
Сполучлив макет на торпеденосеца „Дръзки”, изработен от Михаил Аврамов.
Плетене на макраме на борда на м/к „Верила“, 1987 г.
Морските сувенири, изработени от моряка Михаил Аврамов, бяха показани на изложба във Военноморския музей през 2014 г. (25 юни 2014 г. С изложба и с дарения Военноморският музей посреща Международния ден на моряка). Още за него в „Морски вестник“: 24 януари 2013 г. Моделите на рулеви машини – новите морски сувенири на Михаил Аврамов
Чеканка, изработена от моряк - жител на варненския квартал „Аспарухово“.
задава безброй въпроси за калайдисването и кърпенето на съдове, а Бай Симеон подробно и търпеливо му отговаря, като щедро споделя тайните на занаята си.
В по-нататъшната си кариера Черното Гоче е спасител на плажа, рибар и горд собственик на най-красивите водни колела (собственоръчно направени) край морето. През 1952-а той успешно завършва и курсове за багери, булдозери и скрапери, като се сдобива със сертификат. С този документ го вземат за чистач по корабите, после се явява на изпит за моторист, а когато бяхме заедно на моторните кораби „Вола”, „Оборище” и „Ловеч”, той вече бе машинен боцман - неуморим бачкер, шегаджия и любимец на екипажа.
Разказах всичко това в знак на уважение и признателност към стотиците невероятни занаятчии, с които плавах по корабите. Те участваха в корабния живот преди всичко с ръцете си и често оставаха незабелязани, защото вече бе попреминало времето на работническата класа и на мода бяха дошли технократите, ораторите и бюрократите. Няма я вече и прекрасната корабна длъжност „машинен боцман”, този символ на човешката сръчност и универсалност. Появиха се фитерите - единият може само да заварява, другият - да стругова, а третият - да разглобява и сглобява. Та тези неща ги можеше всеки моторист и механик по мое време, а машинният боцман можеше още да ремонтира корабните часовници, очилата на шефа и кафемелачката на капитана. Митьо Факира бе машинен боцман от Бургас и на младини сигурно е бил сръчен майстор, но артритът бе изкривил и обезобразил пръстите му по ужасен начин, а екипажът му измисли този ироничен прякор.
С трима факири съм плавал по корабите - рулеви, моторист и втори механик. Първият бе истински професионалист - носеше си приспособления и инструментариум за доста сложни фокуси и направо вземаше акъла на проверяващи, контроли и гости.
Вторият бе работил като асистент на добър илюзионист в нощен бар. Номерата му бяха с по-малко приспособления, но доста ефектни. Третият бе сърбинът Стипе от м/к „Астрон”. Той оперираше с кибрити и монети. Ние непрекъснато се стараехме да разгадаем механиката на фокусите, понякога успявахме, пък и той ни разкриваше някои от тайните си. Веднъж Стипе предложи да напусне салета, а ние да си изберем произволен предмет и да го скрием на избрано от нас място. След като го извикаме, той щял да открие кой е предмета и къде е скрит. Да, бе! Звучеше невероятно! Направихме всичко както той каза, а един моряк стоя с него в канижела, да не вземе да наднича отнякъде. После Стипе влезе, повъртя се из салета и откри и мястото, и предмета! Останахме като гръмнати. Сърбинът не повтори фокуса и категорично отказа да разкрие тайната. Чак като си тръгвах от кораба, той се доближи до мен и на ухо ми сподели как е станал номера. Часове преди сеанса Стипе се разбрал с камериера от Гана по какъв начин с поглед и мимика да му се съобщи мястото и предмета. Верицата му мангалска! Обект на най много шеги и закачки бяха „агроморяците”. По време на рейс те не спираха да се хвалят с отглеждане на какви ли не плодове и зеленчуци, развъждане на полезни домашни животни, ашладисване, торене и модерни селскостопански практики. Никой от тези пишман селяни не донесе на кораба домат, краставица или някакъв плод. На кораба се носеха преди всичко мезета във вид на туршии, лютеници и лютиви подправки, очевидно приготвяни не от моряците, а от тяхните семейства.
На м/к „Руен” един машинен боцман редовно носеше на борда туршия от шушан. Никой от нас не бе виждал и чувал за шушан, но туршията бе прекрасно мезе за водка и ракия. При това боцманът сам приготвяше тази благина, защото надали някоя жена ще седне да прави туршия, която става само за мезе.
Преди няколко дни срещнах на улицата моя стар приятел капитан Димов. Той ми се похвали, че вече живее на село и започна възторжено да описва природните красоти, на които ежедневно се наслаждава. После извади красива жълта круша и ми я даде.
- Доживях да видя моряк, който произвежда селскостопанска продукция - реших да похваля новоизлюпения селянин.
- Не позна! Един съсед ми даде две круши, като ме видя да паля колата за Варна. Не трябвало да се тръгва на такъв дълъг път (20 километра!) без храна...
Какво ли не майсторят моряците в свободното си време. От изработване на музикални инструменти и гоблени, та до дърворезба и чеканка.
Когато времето бе лошо и не можеше да се работи по палубите, моряците се отдаваха на типичните морски занаяти: макраме, правене на матове, заплитане на въжета, плетене на мрежи. Стари корабни въжета имаше в изобилие, а от бракувани парчета метал в машината се изработваха пепелници, ножове, машинки за мелене на кафе и морски сувенири. Металът се патинираше, оксидираше и боядисваше, комбинираше се с цветно макраме и морски възли - истински произведения на изкуството.
Емо бе рулеви на м/к „Вежен”, изключително талантлив и добър моряк. Той ползваше същите отпадъци от корабната дейност, но добавяше стари обувки, цветни парцали, ефектни машинарии и придаваше на създаваните инсталации стил и моряшки хумор.
Сейкото бе огняр на корабите, плаващи в Черно море. От прякора му личи, че той не бе прост часовникар, защото вече поправяше и най-новите модели автоматични и електронни часовници.
Аз и до днес ползвам две пазарски мрежи, изплетени от ученика на Черното Гоче - мотористът Наско Бузата, на м/к „Вола” още през 1975-а. Продавачът на близкия плод-зеленчук, при всяко посещение при него, искрено ми завижда за трикольорния „визаж” на мрежите и сполучливо избрания размер на „гьоза” (окото).
През 30-те години на миналия век художниците и аниматорите, произвеждащи рисуваните филмчета на Холивуд, решили да се обединят в прфсъюз. Синдикалистите се видяли в чудо към кой съюз да ги причислят.
Накрая ги записали в задругата на бояджиите и тапетаджиите...
ДНЕС МОРЯШКИЯТ ПРОФСЪЮЗ ОФИЦИАЛНО Е ЧЛЕН НА ЗАДРУГАТА НА СВОБОДНИТЕ ПРОФЕСИИ!
Сл. ПЕШКОВ - моряк
В по-нататъшната си кариера Черното Гоче е спасител на плажа, рибар и горд собственик на най-красивите водни колела (собственоръчно направени) край морето. През 1952-а той успешно завършва и курсове за багери, булдозери и скрапери, като се сдобива със сертификат. С този документ го вземат за чистач по корабите, после се явява на изпит за моторист, а когато бяхме заедно на моторните кораби „Вола”, „Оборище” и „Ловеч”, той вече бе машинен боцман - неуморим бачкер, шегаджия и любимец на екипажа.
Разказах всичко това в знак на уважение и признателност към стотиците невероятни занаятчии, с които плавах по корабите. Те участваха в корабния живот преди всичко с ръцете си и често оставаха незабелязани, защото вече бе попреминало времето на работническата класа и на мода бяха дошли технократите, ораторите и бюрократите. Няма я вече и прекрасната корабна длъжност „машинен боцман”, този символ на човешката сръчност и универсалност. Появиха се фитерите - единият може само да заварява, другият - да стругова, а третият - да разглобява и сглобява. Та тези неща ги можеше всеки моторист и механик по мое време, а машинният боцман можеше още да ремонтира корабните часовници, очилата на шефа и кафемелачката на капитана. Митьо Факира бе машинен боцман от Бургас и на младини сигурно е бил сръчен майстор, но артритът бе изкривил и обезобразил пръстите му по ужасен начин, а екипажът му измисли този ироничен прякор.
С трима факири съм плавал по корабите - рулеви, моторист и втори механик. Първият бе истински професионалист - носеше си приспособления и инструментариум за доста сложни фокуси и направо вземаше акъла на проверяващи, контроли и гости.
Вторият бе работил като асистент на добър илюзионист в нощен бар. Номерата му бяха с по-малко приспособления, но доста ефектни. Третият бе сърбинът Стипе от м/к „Астрон”. Той оперираше с кибрити и монети. Ние непрекъснато се стараехме да разгадаем механиката на фокусите, понякога успявахме, пък и той ни разкриваше някои от тайните си. Веднъж Стипе предложи да напусне салета, а ние да си изберем произволен предмет и да го скрием на избрано от нас място. След като го извикаме, той щял да открие кой е предмета и къде е скрит. Да, бе! Звучеше невероятно! Направихме всичко както той каза, а един моряк стоя с него в канижела, да не вземе да наднича отнякъде. После Стипе влезе, повъртя се из салета и откри и мястото, и предмета! Останахме като гръмнати. Сърбинът не повтори фокуса и категорично отказа да разкрие тайната. Чак като си тръгвах от кораба, той се доближи до мен и на ухо ми сподели как е станал номера. Часове преди сеанса Стипе се разбрал с камериера от Гана по какъв начин с поглед и мимика да му се съобщи мястото и предмета. Верицата му мангалска! Обект на най много шеги и закачки бяха „агроморяците”. По време на рейс те не спираха да се хвалят с отглеждане на какви ли не плодове и зеленчуци, развъждане на полезни домашни животни, ашладисване, торене и модерни селскостопански практики. Никой от тези пишман селяни не донесе на кораба домат, краставица или някакъв плод. На кораба се носеха преди всичко мезета във вид на туршии, лютеници и лютиви подправки, очевидно приготвяни не от моряците, а от тяхните семейства.
На м/к „Руен” един машинен боцман редовно носеше на борда туршия от шушан. Никой от нас не бе виждал и чувал за шушан, но туршията бе прекрасно мезе за водка и ракия. При това боцманът сам приготвяше тази благина, защото надали някоя жена ще седне да прави туршия, която става само за мезе.
Преди няколко дни срещнах на улицата моя стар приятел капитан Димов. Той ми се похвали, че вече живее на село и започна възторжено да описва природните красоти, на които ежедневно се наслаждава. После извади красива жълта круша и ми я даде.
- Доживях да видя моряк, който произвежда селскостопанска продукция - реших да похваля новоизлюпения селянин.
- Не позна! Един съсед ми даде две круши, като ме видя да паля колата за Варна. Не трябвало да се тръгва на такъв дълъг път (20 километра!) без храна...
Какво ли не майсторят моряците в свободното си време. От изработване на музикални инструменти и гоблени, та до дърворезба и чеканка.
Когато времето бе лошо и не можеше да се работи по палубите, моряците се отдаваха на типичните морски занаяти: макраме, правене на матове, заплитане на въжета, плетене на мрежи. Стари корабни въжета имаше в изобилие, а от бракувани парчета метал в машината се изработваха пепелници, ножове, машинки за мелене на кафе и морски сувенири. Металът се патинираше, оксидираше и боядисваше, комбинираше се с цветно макраме и морски възли - истински произведения на изкуството.
Емо бе рулеви на м/к „Вежен”, изключително талантлив и добър моряк. Той ползваше същите отпадъци от корабната дейност, но добавяше стари обувки, цветни парцали, ефектни машинарии и придаваше на създаваните инсталации стил и моряшки хумор.
Сейкото бе огняр на корабите, плаващи в Черно море. От прякора му личи, че той не бе прост часовникар, защото вече поправяше и най-новите модели автоматични и електронни часовници.
Аз и до днес ползвам две пазарски мрежи, изплетени от ученика на Черното Гоче - мотористът Наско Бузата, на м/к „Вола” още през 1975-а. Продавачът на близкия плод-зеленчук, при всяко посещение при него, искрено ми завижда за трикольорния „визаж” на мрежите и сполучливо избрания размер на „гьоза” (окото).
През 30-те години на миналия век художниците и аниматорите, произвеждащи рисуваните филмчета на Холивуд, решили да се обединят в прфсъюз. Синдикалистите се видяли в чудо към кой съюз да ги причислят.
Накрая ги записали в задругата на бояджиите и тапетаджиите...
ДНЕС МОРЯШКИЯТ ПРОФСЪЮЗ ОФИЦИАЛНО Е ЧЛЕН НА ЗАДРУГАТА НА СВОБОДНИТЕ ПРОФЕСИИ!
Сл. ПЕШКОВ - моряк