НОВИНИ
ДОКУМЕНТИ
:: начало :: търсене в сайта :: морски вестник :: библиотека :: морски колекции :: спомени :: за нас :: коментар
МОРЯКЪТ И ГЛУПОСТТА
Парният кораб „Родопи” се запали. Този път не от кухнята, както най-често се случваше, а от котлите. Екипажът затвори достъпа на въздух към машината и се събра на палубата. Металът под краката ни започна да се стопля, а после и да се издува. Тогава се обади главният механик: „Спокойно, аз зная кога ще гръмне котела“...
На такива сестра ми Надка им викаше „шашльо шашави”. Моят приятел Сашо Арапчев пък наричаше един от моряците „глупако глупави”.
Момчето бе младо, симпатично и съвсем не глупаво. Минаха години. Това момче си направило на кораба револвер (нали ви казах, че не бе глупаво) и трябвало да го прекара през митницата, затова оръжието било скрито в гащите. После нещо се объркало и момчето се простреляло в слабините. Сашо Арапчев надали е пророк, но най-малкото, е наблюдателен човек, защото тогава бе старпом и всеки ден работеше с въпросния моряк.
Една рота в Морското си бе създала свой индекс за глупост на името на техен съвипускник. Вечер в класните стаи се пушеше, играеха се карти и табла, все забранени неща, затова заключвахме вратата. За да отворим на онзи, който иска да влезе, трябваше да чуем паролата. Нашата бе „Хасан Втори, крал на Мароко”... иди, че се сетИ!
В едно от класните отделения на гореспоменатата рота, някой почукал на вратата. Пъргавият умник изтичва и пита „кой?” Отвън отговарят „свой” и „умникът” отваря вратата на... проверяващия офицер. Нововъведената единица обаче се оказа неизползваема, тъй като средностатистическият курсант притежаваше коефицент на глупост една хилядна или стотна по сравнение с тази на „кой - свой” и бе трудно да се ползва за всеобща мерна единица.
Много по-приложима бе единицата, която измисли все същият Сашо Арабчев на м/к „Васил Друмев”. Сашо навиваше на молив няколко сантиметра тенол (много мека тел) и така получената пружина даваше на всеки срещнат с молба да я разтегли. После Арабчев внимателно измерваше с линийка дължината на разтегления тенол и многозначително се усмихваше. Разтеглячът винаги питаше каква е тази пружина и отговорът бе - ГЛУПОМЕР...
Eдно от най-глупавите събития в световното корабоплаване е потъването на екскурзионното корабче „Генерал Слокъм” през 1904 г., при което се удавят повече от хиляда пътника, предимно деца.
Корабчето било претоварено, но не от глупост, а от алчност. В затворена каюта, против всякакви правила, се съхранявали запалителни материали, които се запалили.
Пожарният шланг не сработил - бил заглушен, за да се предотврати теч. Извадили заглушката, но тогава се спукал шлангът, защото от години никой не го бил поглеждал или проверявал.
Спасителните лодки били толкова здраво завързани, че никой не успял да ги освободи. Спасителните жилетки пък били заковани за стените, за да не ги крадат пасажерите...
То и те нямало да помогнат много, тъй като някакъв тарикат вместо с корк, ги напълнил със стърготини...
Един втори механик от нашия флот безуспешно се мъчил цял ден да демонтира аварирала дюза от главата на корабен двигател. Накрая решил да припали двигателя и налягането в цилиндъра да изкара запеклата дюза от леглото й. Тъй като гайките на дюзата били вече отдадени, той я вързал с хвъргало, а свободния  край омотал здраво около ръката си. Друг механик стартирал двигателя, дюзата полетяла към светлика, а с нея...
Повечето корабни машини са направени „глупакоустойчиви”, т.е. не е възможно глупаво или случайно действие да застраши сигурността на екипажа. На пултовете за управление винаги има бутони за авариен стоп, но те са покрити с някакъв предпазител, снемането на който дава време за мислене. На м/к „Добруджа” имаше бутон, под който с неизтриваем маркер бе написано „Янково копче”. Този Янко питал няколко пъти за какво е това копче, а после го натиснал. Разбрал веднага предназначението му, защото корабът спрял по никое време...
На големите японци имаше едно копче - превключвател. В едната позиция пишеше „добро море”, в другата - „лошо море”. Попитах колегите в машината какво означава това и те ми казаха, че не знаят, но многократно са превключвапи копчето и нищо не се е случвало. Нещо като глупомерът на Арапчев.
Рейсът на м/к „Оборище” се проточи, бях трети механик и в скуката на „кучешката” вахта, реших да прочета инструкцията за този превключвател. Японците са дребнави, та чак досадни в инструкциите и трябваше подробно да се запозная с контура на Шмит и електрическите вериги, за да разбера,
че копчето


БеГе механикът си знае работата, но за англичаните - на всяка ръчка има предупреждение. „Суатлинкс 9“...
Винтът не е паднал, а е демонтиран за ремонт...
Два жълти, три зелени и 51 червени сигнала!
На „Емона“ копчетата са малко, затова аверите пишат бележки.
На „Пърл Кей“ нямаше много бутони - като за глупави хора...
управлява един граничен регулатор на оборотите, който изключва подаването на гориво при рязкото им увеличаване и отново го включва при нормализирането им. Това обаче се случва само в позицията „лошо море”. Ако си на „добро море” контурът на Шмит ще изключи горивото, но няма да го включи при последвалото спиране на машината. Логиката - при тихо море оборотите биха се повишили само ако е паднал гребният винт! И да го мислиш, пак нема да се сетиш...
Големите японци бяха шест на брой, всеки от тях изкара по трийсетина години и нито веднъж за тези 180 години експлоатация, не им падна гребният винт. Това се случи на малките японци, но те нямаха такова копче. А може и затова да им се е случило...
Нека да споменем и корабните екипажи, които без да четат инструкциите, поради чист мързел и глупост, бяха прозряли тези 180 години безаварийна работа на гребните винтове.
Познанието да натискаме правилния бутон не ни прави по-умни. То означава само, че сме по-квалифицирани в натискането на бутони... И до днес японците са на върха на моята класация за умни и честни корабосъздатели. Там някъде са и шведи, белгийци, норвежци, българи. На м/к „Сакар” механизмите бяха български, руски, гедерейски и полски, но системата за защита и сигнализация бе норвежка. Скандинавците имаха дълга традиция в строежа и усъвършенстването на тези системи и многократно съм им се възхищавал.
На „Сакар” преди маневра започна да се появява светлинен сигнал за неизправност, който не ми позволяваше да стартирам двигателя. Първият път, поради липса на време, просто извадих релето на тази защита и си направих маневрата. Светлинният текст бе на английски и означаваше нещо като „двигателят е спънат”. Проверих всички възможни спънки - нямаше такива. За „спънат” норвежците бяха използвали думата „трип”, чието първо значение е „екскурзия”.
Спомних си прекрасната песен на Битълс „Дей трипъ” с жестокия китарен риф в началото и с безкрайните спорове за какво се пее в песента. Накрая самите музиканти  бяха признали, че в песента не пеят за нищо, а просто се бъзикат със слушателите.
Подобен бе случаят с норвежката защита, но корабоплаването не е шоубизнес и скандинавците имат много да учат от японците...
На американския президент Ричард Никсън му се случваха абсурдни до глупост събития. Ето как неговата пресслужба обясняваше на населението какво се случва:
„Президентът е напълно наясно какво става. Това обаче в никакъв случай не означава, че нещо става.”
Морякът бе много назад в топ листата за глупост по времето на соца. Популярните ролеви модели от онова време ни налагаха твърде простовати герои от действителността, а за щастие корабната палуба бе много далеч от българското ежедневие. На тази палуба нямаше място за Раймонда Диен, Павлик Морозов и Митко Палаузов. Там по-скоро бихме приели Гюро Михайлов и старши матрос Димитър Ат. Димитров, но никой не ни питаше,защото тогавашната власт упорито насърчаваше глупостта и мързела наоколо си.
Днес вече сами избираме своите модели. Или поне така си мислим.
Дали глупаците ще успеят да разрушат нашия свят. Не мисля - това ще го сторят умниците...
Ето пример - онова, което пиша, трябва да ви образова, но и да ви развлича. Ама колко да е образованието и колко да е развлечението, кой да ти каже... Освен това, много често, читателите са по-умни от нас - списвателите. А дДе, ще каже знаете кой...
КАКВОТО И ДА НАПИШАТ ПИТОМЦИТЕ МУ, КАПИТАН РЪБИ Е ГЕНИЙ !

Сл. ПЕШКОВ - моряк
Снимките са от личния архив на автора