НОВИНИ
ДОКУМЕНТИ
:: начало :: търсене в сайта :: морски вестник :: библиотека :: морски колекции :: спомени :: за нас :: коментар
БЪДЕЩИТЕ БЪЛГАРСКИ МНОГОФУНКЦИОНАЛНИ ПАТРУЛНИ КОРАБИ - ОЩЕ НЯКОЛКО ДОБРИ ДУМИ ПО ТЯХ
Браво, браво. Дойде ред проблемите на Военноморските ни сили да се коментират освен от адмирали (виж 1 декември 2017 г. Осем адмирали о.з.: „Изразяваме надежда, че след четвърт век Българските ВМС ще имат най-после поне два нови модерни кораба“ - „Открито писмо” на осем адмирали от запаса), но и от професори. Единият - уважаваният професор Драгомир Драганов, историк, политически коментатор, другият - моя скромност - също професор, ама по икономика и то здравна. И двамата - безкрайно далеч от ВМС и от проблемите им. Но след като проф. Драганов пише авторитетно по тях, защо пък и друг проф. да не му опонира, макар и не така авторитетно?
Та - в статия в сайта „Ретро” (13.12. 2017 г.) проф. Драганов пише: „Въобще френският президент се оказа и един добър търговец. При посещението си у нас през лятото той успя да ни пробута и няколко корвета. При това наистина хитро...”
„Пробута” - цитирам проф. Д.Д. Я да видим:
Според сайта „Diplomat” (https://thediplomat.com/) в постройката на военни кораби разпределението на разходите е приблизително следното (извинявайте за многото числа, но става дума за икономика):
- корпус и екипировка - 13%
- труд - 22%
- оръжейни системи - 24%
- електроника - 29%
- задвижване, силови устройства, трансмисии - 9%
- други разходи - 3%.
Та България (т.е. българската фирма МТГ „Делфин”АД) ще получи около 25% от цялата сума за проектирането и за труда и материалите по постройката на корпуса (т.е. за „коритото”, според професор Д.Д.). Останалите пари ще се поделят между: „водещи компании, чийто продукти са утвърдени на световния пазар, а именно: „Thales“..., немската „Diehl Defens“, италианската „Leonardo“, френската MBDA и „Rheinmetall“ - Швейцария и Германия” (изяснява в подробния си коментар капитан І ранг (р) Станко Ат. Станков - ветеран - командир на подводница от българските ВМС, и бивш началник на ВВМУ „Н. Й. Вапцаров”, „Морски вестник”, декември, 2017 г.).
А „Thales” (една от тези фирми), е френска фирма с 25.8 % държавно участие и с огромен опит в изграждането на кораби.
Значи „чисто” френското участие в постройката на многофункционалните ни патрулни кораби ще бъде в най-добрия случай далеч под 40 % и е най-малкото некултурно то да се квалифицира като „пробутване” (дори и „хитро”) от президента на която и да е държава.
Браво, браво. Дойде ред проблемите на Военноморските ни сили да се коментират освен от адмирали (виж 1 декември 2017 г. Осем адмирали о.з.: „Изразяваме надежда, че след четвърт век Българските ВМС ще имат най-после поне два нови модерни кораба“ - „Открито писмо” на осем адмирали от запаса), но и от професори. Единият - уважаваният професор Драгомир Драганов, историк, политически коментатор, другият - моя скромност - също професор, ама по икономика и то здравна. И двамата - безкрайно далеч от ВМС и от проблемите им. Но след като проф. Драганов пише авторитетно по тях, защо пък и друг проф. да не му опонира, макар и не така авторитетно?
Та - в статия в сайта „Ретро” (13.12. 2017 г.) проф. Драганов пише: „Въобще френският президент се оказа и един добър търговец. При посещението си у нас през лятото той успя да ни пробута и няколко корвета. При това наистина хитро...”
„Пробута” - цитирам проф. Д.Д. Я да видим:
Според сайта „Diplomat” (https://thediplomat.com/) в постройката на военни кораби разпределението на разходите е приблизително следното (извинявайте за многото числа, но става дума за икономика):
- корпус и екипировка - 13%
- труд - 22%
- оръжейни системи - 24%
- електроника - 29%
- задвижване, силови устройства, трансмисии - 9%
- други разходи - 3%.
Та България (т.е. българската фирма МТГ „Делфин”АД) ще получи около 25% от цялата сума за проектирането и за труда и материалите по постройката на корпуса (т.е. за „коритото”, според професор Д.Д.). Останалите пари ще се поделят между: „водещи компании, чийто продукти са утвърдени на световния пазар, а именно: „Thales“..., немската „Diehl Defens“, италианската „Leonardo“, френската MBDA и „Rheinmetall“ - Швейцария и Германия” (изяснява в подробния си коментар капитан І ранг (р) Станко Ат. Станков - ветеран - командир на подводница от българските ВМС, и бивш началник на ВВМУ „Н. Й. Вапцаров”, „Морски вестник”, декември, 2017 г.).
А „Thales” (една от тези фирми), е френска фирма с 25.8 % държавно участие и с огромен опит в изграждането на кораби.
Значи „чисто” френското участие в постройката на многофункционалните ни патрулни кораби ще бъде в най-добрия случай далеч под 40 % и е най-малкото некултурно то да се квалифицира като „пробутване” (дори и „хитро”) от президента на която и да е държава.
Някога военните ни моряци имаха торпедните катери проект 123К „Комсомолец”, които бяха сред най-добрите в света. Защо сега трябва да служат на стари и демодирани кораби?
Проф. Божимир ДАВИДОВ.
Божимир ДАВИДОВ като старшина II степен и боцман-сигналист на торпеден катер проект 123К „Комсомолец”.
Нататък. В България имаше и има относително голям капацитет за проектиране и строеж на кораби. Наша постройка е 100 000 тонния танкер „Хан Аспарух”, строили сме 38 000-тонен кораб за превоз на насипни товари, 29 990-тонен продуктовоз, 15 000-тонен сухотоварен многоцелеви кораб, 25 000-тонен кораб за насипни товари, контейнеровоз за превоз на 400 контейнера, и др.). С построените кораби корабостроителницата е завоювала солидни позиции на международния пазар - голяма част от тях са реализирани на пазарите в не само в Полша, бившия СССР, Чехословакия, Унгария, Китай, а и в Норвегия и Англия. До настоящия момент са построени и влезли в експлоатация над 850 кораба за 27 собственици и плават по целия свят под флаговете на над 22 страни. Значи корабостроенето ни има капацитет и популярност по света. Е, ако към тях се добави и строежа на съвременни военни кораби, дали тези капацитет и популярност няма да се увеличат значително, уважаеми проф. Д.Д.?
А нови работни места, придобиване на нова и модерна квалификация на наши специалисти, трансфер и внедряване на ултра-съвременни военни технологии? Това е икономика в действие, растеж, национален продукт. А и трудно измеримите понятия като суверенитет, авторитет, реклама дори: „България строи съвременни военни кораби”. Дали това са само думи без значение в съвременния динамичен и информационен свят?
Още по-нататък. Проф. Д.Д. задава сакралният въпрос: „а за какво са ни” (става дума за корветите - всъщност за многофункционалните патрулни кораби). И пояснява: „Турция и Румъния са ни съюзници по линия на НАТО, Грузия се води приятелска държава. Значи остава само Русия.”
Тук вече трябва да отговорят: първо политиците (вкл. и политическите коментатори като проф. Д.Д.) и после военните. Но да опитам и аз. Участието ни в отбранителния съюз НАТО е свързано със задължения. И най-важното - да укрепваме отбранителния му потенциал наравно с другите съюзници. Е - какво по-добро съучастие от това да строим и ние военни кораби. И така да укрепваме сигурността - на всички членове, вкл. и нашата. Виж - към кого ще стрелят оръжията на тези кораби решава Голямата Политика. Оръжията рядко стрелят. Основното им предназначение е да гарантират сигурност, че стрелба няма да се наложи.
От както имаме военен флот нашите военни моряци правят именно това - гарантират независимостта, сигурността и свободата ни. На всички нас - българите. И героите от торпедоносеца „Дръзки”, и офицерите, старшините и наборните матроси на стражевиците, подводниците и торпедните ни катери проект 123К „Комсомолец” (един стои във Варна, до първия „Дръзки“), и днешните професионални военни моряци от корветите и фрегатите ни с труда си и безсънните ни нощи заслужават нашите добри думи.
Заслужават и съвременни военни кораби. Радостното е, че във Военноморските ни сили ще има и български такива.
проф. Божимир ДАВИДОВ
бивш старшина II степен и боцман-сигналист на торпеден катер проект 123К „Комсомолец”
А нови работни места, придобиване на нова и модерна квалификация на наши специалисти, трансфер и внедряване на ултра-съвременни военни технологии? Това е икономика в действие, растеж, национален продукт. А и трудно измеримите понятия като суверенитет, авторитет, реклама дори: „България строи съвременни военни кораби”. Дали това са само думи без значение в съвременния динамичен и информационен свят?
Още по-нататък. Проф. Д.Д. задава сакралният въпрос: „а за какво са ни” (става дума за корветите - всъщност за многофункционалните патрулни кораби). И пояснява: „Турция и Румъния са ни съюзници по линия на НАТО, Грузия се води приятелска държава. Значи остава само Русия.”
Тук вече трябва да отговорят: първо политиците (вкл. и политическите коментатори като проф. Д.Д.) и после военните. Но да опитам и аз. Участието ни в отбранителния съюз НАТО е свързано със задължения. И най-важното - да укрепваме отбранителния му потенциал наравно с другите съюзници. Е - какво по-добро съучастие от това да строим и ние военни кораби. И така да укрепваме сигурността - на всички членове, вкл. и нашата. Виж - към кого ще стрелят оръжията на тези кораби решава Голямата Политика. Оръжията рядко стрелят. Основното им предназначение е да гарантират сигурност, че стрелба няма да се наложи.
От както имаме военен флот нашите военни моряци правят именно това - гарантират независимостта, сигурността и свободата ни. На всички нас - българите. И героите от торпедоносеца „Дръзки”, и офицерите, старшините и наборните матроси на стражевиците, подводниците и торпедните ни катери проект 123К „Комсомолец” (един стои във Варна, до първия „Дръзки“), и днешните професионални военни моряци от корветите и фрегатите ни с труда си и безсънните ни нощи заслужават нашите добри думи.
Заслужават и съвременни военни кораби. Радостното е, че във Военноморските ни сили ще има и български такива.
проф. Божимир ДАВИДОВ
бивш старшина II степен и боцман-сигналист на торпеден катер проект 123К „Комсомолец”