НОВИНИ
ДОКУМЕНТИ
:: начало :: търсене в сайта :: морски вестник :: библиотека :: морски колекции :: спомени :: за нас :: коментар
ПЪРВАТА ПИШЕЩА МАШИНА В БЪЛГАРИЯ - 1887 Г.?
Според сайта на Народното събрание на Република България „Първите пишещи машини навлизат в България през 1902 г.” [1]. С незначителни изключения, появили се тук-там от половин век насам, това е официалната версия в българската историческа литература и обществената практика. Общото за всички версии относно появяването на пишещата машина у нас е фактът, че за тази история няма нито една научна публикация и поне досега не съм открил нито един автор, който да обосновава твърдението си за първата пишеща машина в България с препратка към конкретен източник.
За противоречията около ранната българска история на това техническо средство е особено показателно честването на 100-годишнината на стандартната българска клавиатура. По този повод през декември 2007 г. е организирана конференция, докладите от която са издадени в сборник. В приветственото си слово при нейното откриване Карамфил Матев - председател на Националното сдружение на стенографите, машинописците и компютърните оператори, отбелязва, че през 1902 г. „в България навлизат първите пишещи машини” [2, с. 5]. Непосредствено след това първият докладчик Михаил Коларов съобщава, че „В България първата пишеща машина била внесена през 1897 г.” [3, с. 27], но двама докладчици след него отново обявяват 1902 година за начало на въпросния внос, без обаче да обосноват защо не са съгласни с мнението на М. Коларов [4, с. 53], [5, с. 57]. В заключителното си изказване след докладите М. Коларов изрично изтъква: „Държа на датите и годините, които съм казал […] Първата пишеща машина е внесена в България от търговец от Свищов през 1897 г.” [2, с. 73]. Както от изказването, така и от доклада му не става обаче ясно дали се е предоверил на нечий съмнителен спомен или все пак е издирил някакъв документ от онова време.
Тук предлагам критичен прочит на ранната история на пишещата машина в България, подкрепен с новоиздирени сведения за нея [6]. …


Пишещата машина широко се използва във Флота на Н.В. по време на Балканската война. Този документ е от 27 май 1913 г. и е приложение към Таен рапорт № 56, подписан от завеждащия Семафорните постове лейтенант (дн. капитан-лейтенант) Никола Тодоров (по-късно първи командир на първата българска подводница). Документът е публикуван в: „Семафорно-наблюдателната служба на Флота в Балканската война (1912 - 1913 г.). Сборник от документи“, съст. Атанас ПАНАЙОТОВ и Петя ПЕТРОВА, Варна, ИК „Морски свят“, 2012 г., с. 101.
 
Бележка на редакцията на „Морски вестник“: Десетилетия наред пишещите машини измъчваха новоназначените четвърти и трети помощник-капитани на корабите от морското ни търговско корабоплаване. Част от задълженията им бяха свързани с машинопис - екипажни списъци, отчети и какво ли още не, сътворено върху хартия и индиго за повече екземпляри... Същото бе и на големите (за нашите мащаби) бойни кораби от военния ни флот. Да не говорим за това колко ухажвани дами бяха машинописките в администрацията на Параходство БМФ и в Щаба на ВМФ ... Офицерите, които се завръщаха от обучение в СССР, обичаха да цитират мисъл, приписвана на Сталин, че не е могъл да построи социализма, защото не е могъл да вкара в пътя шофьорите и машинописките...
Оказва се, че твърде малко знаем за този важен административен аксесоар и оръдие на труда за писатели, поети, журналисти, сценаристи и т.н. от края на ХІХ почти до края на ХХ век. Още по-малко знаем за това кога пишещата машина се появява и разпространява и в България. Затова предлагаме на читателите на „Морски вестник“ изследването на инж. Иван АЛЕКСИЕВ. Надяваме се, че то ще коригира мерника и на тези, които с лека ръка въвличат институции и като Народното събрание с неверни юбилеи и чествания. Може би именно през настоящата 2017-та година трябваше да отбележим 130-та годишнина на пишещата машина у нас, но нека караме подред...

Пълния текст на статията на инж. Иван АЛЕКСИЕВ (в PDF-формат)