НОВИНИ
ДОКУМЕНТИ
:: начало :: търсене в сайта :: морски вестник :: библиотека :: морски колекции :: спомени :: за нас :: коментар
ТРЪН В ОКОТО ИЛИ ТАЛИСМАН НА
ПАРАХОДСТВОТО
Инж. Бистра Кунева плава 30 години по моретата, от които 22 като главен механик
Предварителният ни разговор (до основен така и не се стигна) с инж. Бистра Кунева продължи час и половина - за това, което дава морето и какво взема брегът, за старите кораби и новите приятели, за големите моряци и дребните душици, за жената, победила една мъжка професия и за мъжете, които още не могат да го повярват. После изведнъж се опъна - всичко това не било за публикуване. „Не обичам да се хваля - ще събудя нечия завист. Не върви да се оплаквам - колко ще ме разберат? Нека други да говорят за мен”. Добре. Съгласих се. Има такъв метод в социометрията - „независими характеристики”. Една книга и петима мъже да обрисуват първата жена с правоспособност „механик I степен” и единствена - главен механик на кораб в момента.
Алманах на капитаните и главните механици от Параходство БМФ 1892-2002
Инж. Бистра Кунева е родена на 21 юни 1948 г. в гр. Ловеч. Завършва ВМЕИ-Варна, специалност „Корабни енергетични машини и механизми” през 1973 г. В Параходство БМФ постъпва през същата година като IV механик. Правоспособност „механик I степен” придобива на 20 май 1981 г. Длъжността главен механик изпълнява на корабите „Пирин”, „Рожен”, „Странджа”, „Каменица”, „Лудогорец”. „Бузлуджа”. „Люлин”, „Плана”, „Оборище”, „Черни връх”, „Веслец”, „Витоша”.
Проф. д. т. н. инж. Асен Недев - Технически университет - Варна
Випуск 73-ти бе сред тези, които се открояват - силен, амбициозен. Една от най-запомнящите се студентки бе Бистра - и като външност, и като характер. Красиво момиче с великолепни руси коси, в което бяха влюбени половината й колеги от групата. За преподавателите не казвам нищо. Четях им „Автоматично регулиране на корабни машини и механизми”. Беше амбициозна, задълбочена, любопитна, постоянно питаше, интересуваше се от неща извън учебната програма, имаше и “ръка” за работа с техниката - нещо много рядко сред жените.
Бистра бе единствената студентка, която се записа в кръжока по автоматично регулиране на главни корабни дизелови двигатели. Доста време отделяше за лабораторията, когато правихме първите стендове. Бистра попадна на едни кораби със сложна автоматика. Може би поради това никога не прекъсна връзката си с университета. Вече беше утвърден механик, но продължаваше да идва тук. Отваряли сме книгите, разучавали сме конкретните схеми на двигателите „Бурмайстер и Вайн”, на „Ман”. Миналата година отново бе в университета, отново се интересуваше от някакви технически проблеми.
Когато я поздравих за длъжността главен механик ме сепна начинът, по който се ръкува - нищо общо с плахото „студентско” ръкостискане. Излъчваше не толкова сила, колкото самочувствие, увереност, бих казал - гордост. „Мъжко момиче” в най-добрия смисъл на това сравнение.
К. д. п. Йордан Станков - Дирекция „Морска администрация” - Варна
Вече 3 месеца бях капитан на м/к „Оборище”, когато през декември 1991 г. главният механик слезе по някаква причина и бе заменен от инж. Бистра Кунева. И друг път бях плавал с жени, но от изпълнителският състав. С шеф-механик - за първи път, по простата причина, че друга няма. Плаването тръгна зле. Малко преди да се качи новата „шефка”, в Бургас буря скъса въжетата и потрошихме парадния трап в кея. Аз се занимавах със застрахователите, а на Кунева се падна да демонтира стария трап за ремонт, да организира с техническите органи получаването и монтажа на новия. Справи се бързо, прояви организаторски качества.
Не робувам на суеверия, но жената на борда дава отражение на психо-климата. Тя може да се окаже дразнител за 23-та мъже. Давам си сметка, че и тя има 23-ма дразнители. Моряшкият труд е специфичен, тежък, затворен, в нехарактерна среда и ритъм. Изисква се такт, мъдрост и колегиалност от двете страни, за да не възникват проблеми. В този тежък, зимен, 3-месечен рейс това не се случи. Е, появи се друг казус. Кунева бе на борда с кучето си с всичките му там документи. Другата жена на борда - старши камериерът, не понасяше четириногите и не искаше да чисти тази кабина. Но изход се намери.
В този период кадрите на БМФ тъкмо се разбягваха под чужд флаг и попълването на екипажите не ставаше по най-добрия начин. Кунева трябваше да работи с втори механик със стаж по кометите, с четвърти - на временен договор, минал през армията и гранична полиция. И двамата бяха старателни, но без съществен опит. „Класическият” трети механик не излизаше от рабошките, защото непрекъснато работеше нещо по остарялото си обзавеждане. Бистра, вече със стаж като главен механик, но самата нова на кораба, успя да се справи добре - нито една авария през цялото плаване. А имаше и щормове.
В лошо време посрещахме нова година в морето. Всички скочихме в салета, когато от мостика докладваха, че корабът дрейфи. После застанахме на две котви пред Триполи. Машинната команда се справяше във всички ситуации.
В Ерегли турците повредиха единия си брегови кран. Докато се туткаха да търсят ремонтни групи, главният механик и машинният боцман им помогнаха да се справят с повредата. Може да е моряшка солидарност, може да е заради спазването на графика, но фактът е показателен. А не им беше и работа.
За една жена 30 години на море, израстването от четвърти от главен механик, преодоляването на професионални, психологически и всякакви други проблеми си е своего рода героизъм, резултат на изключителна амбиция. Затова типичната женска суетност, отнесена към Бистра е обяснима и простима. Плавайки с нея разбрах, че женското присъствие на борда има и друго изменение - облагородява и рафинира някои солени моряшки взаимоотношения.
Инж. Кирил Батанов - групов механик в Параходство БМФ
Дълго време не бяха се кръстосвали служебните ми пътища с инж. Бистра Кунева. Знаех, че има такъв механик в Параходството. Това не може да не се знае. Заедно получихме „първа степен”. Събитието се коментираше сред колегите - все пак единствена жена, достигнала това ниво. Тази професия не е за жени. Изхождайки от тази позиция, без да се познава конкретния човек, може „инерционно” да се пораждат съмнения, недомлъвки. Нещата стават други ако се вникне в нейната работа. Точно това мисля, че съм успял да направя. От близо две години тя плава на кораб от моята група. Пряко следя работата на инж. Кунева, при мен тя се отчита, резултатите от дейността й се виждат най-добре.
ПАРАХОДСТВОТО
Инж. Бистра Кунева плава 30 години по моретата, от които 22 като главен механик
Предварителният ни разговор (до основен така и не се стигна) с инж. Бистра Кунева продължи час и половина - за това, което дава морето и какво взема брегът, за старите кораби и новите приятели, за големите моряци и дребните душици, за жената, победила една мъжка професия и за мъжете, които още не могат да го повярват. После изведнъж се опъна - всичко това не било за публикуване. „Не обичам да се хваля - ще събудя нечия завист. Не върви да се оплаквам - колко ще ме разберат? Нека други да говорят за мен”. Добре. Съгласих се. Има такъв метод в социометрията - „независими характеристики”. Една книга и петима мъже да обрисуват първата жена с правоспособност „механик I степен” и единствена - главен механик на кораб в момента.
Алманах на капитаните и главните механици от Параходство БМФ 1892-2002
Инж. Бистра Кунева е родена на 21 юни 1948 г. в гр. Ловеч. Завършва ВМЕИ-Варна, специалност „Корабни енергетични машини и механизми” през 1973 г. В Параходство БМФ постъпва през същата година като IV механик. Правоспособност „механик I степен” придобива на 20 май 1981 г. Длъжността главен механик изпълнява на корабите „Пирин”, „Рожен”, „Странджа”, „Каменица”, „Лудогорец”. „Бузлуджа”. „Люлин”, „Плана”, „Оборище”, „Черни връх”, „Веслец”, „Витоша”.
Проф. д. т. н. инж. Асен Недев - Технически университет - Варна
Випуск 73-ти бе сред тези, които се открояват - силен, амбициозен. Една от най-запомнящите се студентки бе Бистра - и като външност, и като характер. Красиво момиче с великолепни руси коси, в което бяха влюбени половината й колеги от групата. За преподавателите не казвам нищо. Четях им „Автоматично регулиране на корабни машини и механизми”. Беше амбициозна, задълбочена, любопитна, постоянно питаше, интересуваше се от неща извън учебната програма, имаше и “ръка” за работа с техниката - нещо много рядко сред жените.
Бистра бе единствената студентка, която се записа в кръжока по автоматично регулиране на главни корабни дизелови двигатели. Доста време отделяше за лабораторията, когато правихме първите стендове. Бистра попадна на едни кораби със сложна автоматика. Може би поради това никога не прекъсна връзката си с университета. Вече беше утвърден механик, но продължаваше да идва тук. Отваряли сме книгите, разучавали сме конкретните схеми на двигателите „Бурмайстер и Вайн”, на „Ман”. Миналата година отново бе в университета, отново се интересуваше от някакви технически проблеми.
Когато я поздравих за длъжността главен механик ме сепна начинът, по който се ръкува - нищо общо с плахото „студентско” ръкостискане. Излъчваше не толкова сила, колкото самочувствие, увереност, бих казал - гордост. „Мъжко момиче” в най-добрия смисъл на това сравнение.
К. д. п. Йордан Станков - Дирекция „Морска администрация” - Варна
Вече 3 месеца бях капитан на м/к „Оборище”, когато през декември 1991 г. главният механик слезе по някаква причина и бе заменен от инж. Бистра Кунева. И друг път бях плавал с жени, но от изпълнителският състав. С шеф-механик - за първи път, по простата причина, че друга няма. Плаването тръгна зле. Малко преди да се качи новата „шефка”, в Бургас буря скъса въжетата и потрошихме парадния трап в кея. Аз се занимавах със застрахователите, а на Кунева се падна да демонтира стария трап за ремонт, да организира с техническите органи получаването и монтажа на новия. Справи се бързо, прояви организаторски качества.
Не робувам на суеверия, но жената на борда дава отражение на психо-климата. Тя може да се окаже дразнител за 23-та мъже. Давам си сметка, че и тя има 23-ма дразнители. Моряшкият труд е специфичен, тежък, затворен, в нехарактерна среда и ритъм. Изисква се такт, мъдрост и колегиалност от двете страни, за да не възникват проблеми. В този тежък, зимен, 3-месечен рейс това не се случи. Е, появи се друг казус. Кунева бе на борда с кучето си с всичките му там документи. Другата жена на борда - старши камериерът, не понасяше четириногите и не искаше да чисти тази кабина. Но изход се намери.
В този период кадрите на БМФ тъкмо се разбягваха под чужд флаг и попълването на екипажите не ставаше по най-добрия начин. Кунева трябваше да работи с втори механик със стаж по кометите, с четвърти - на временен договор, минал през армията и гранична полиция. И двамата бяха старателни, но без съществен опит. „Класическият” трети механик не излизаше от рабошките, защото непрекъснато работеше нещо по остарялото си обзавеждане. Бистра, вече със стаж като главен механик, но самата нова на кораба, успя да се справи добре - нито една авария през цялото плаване. А имаше и щормове.
В лошо време посрещахме нова година в морето. Всички скочихме в салета, когато от мостика докладваха, че корабът дрейфи. После застанахме на две котви пред Триполи. Машинната команда се справяше във всички ситуации.
В Ерегли турците повредиха единия си брегови кран. Докато се туткаха да търсят ремонтни групи, главният механик и машинният боцман им помогнаха да се справят с повредата. Може да е моряшка солидарност, може да е заради спазването на графика, но фактът е показателен. А не им беше и работа.
За една жена 30 години на море, израстването от четвърти от главен механик, преодоляването на професионални, психологически и всякакви други проблеми си е своего рода героизъм, резултат на изключителна амбиция. Затова типичната женска суетност, отнесена към Бистра е обяснима и простима. Плавайки с нея разбрах, че женското присъствие на борда има и друго изменение - облагородява и рафинира някои солени моряшки взаимоотношения.
Инж. Кирил Батанов - групов механик в Параходство БМФ
Дълго време не бяха се кръстосвали служебните ми пътища с инж. Бистра Кунева. Знаех, че има такъв механик в Параходството. Това не може да не се знае. Заедно получихме „първа степен”. Събитието се коментираше сред колегите - все пак единствена жена, достигнала това ниво. Тази професия не е за жени. Изхождайки от тази позиция, без да се познава конкретния човек, може „инерционно” да се пораждат съмнения, недомлъвки. Нещата стават други ако се вникне в нейната работа. Точно това мисля, че съм успял да направя. От близо две години тя плава на кораб от моята група. Пряко следя работата на инж. Кунева, при мен тя се отчита, резултатите от дейността й се виждат най-добре.
Инж. Бистра Кунева - снимка за кадровото дело на „механик I степен” (1982 г.)
На борда на м/к „Николай Пирогов” (Жданов) в сирийското пристанище Тартус в конкурс „КВН” участва отборът на м/к „Георги Бенковски” в състав: (отляво надясно) Петър Капитански - моторист, Христо Антонов - IV механик, Бистра Кунева - II механик, Николай Киров - III помощник-капитан и Георги Кунчев - II помощник-капитан (1980 г.).
На разходка край пирамидите.
Кораби от този тип (25 000 тона), на които е плавала Бистра Кунева, са „Балкан”, „Витоша”, „Рожен” и „Каменица”.
Леководолаз още от студентските години.
„Дяволчетата” се пазарят с покръстения от Нептун IV механик на м/к „Капитан Петко Войвода” дали да вземат откуп или да го хвърлят в басейна (1975 г.).
С ферибот между гръцките острови (1989 г.).
В Барселона с доберманката (1989 г.).
Главният механик е добър рибар в чужди води.
Със задълженията си на главен механик се справя на ниво, под което се реализират много мъже. Корабът й винаги е в доста добро състояние, въпреки 35-годишната му възраст. В момента дори е един от водещите в серията си по техническото си състояние. На м/к „Бузлуджа” за инж. Кунева има „запазено място”. Плава само на него, добре познава техниката и командата. С инж. Николай Рачев - другия главен механик, с когото се сменят през рейс, има добри взаимоотношения и доверие един към друг, което е полезно и за тях, и за кораба. Спомням си, че когато за около месец корабът излезе в ремонт с Рачев, първите десетина дни по време на отпуската си Кунева все идваше в завода - нещо като консултант, помощник на титуляра. Рядка е такава неподправена изява на колегиалност, която говори и за грижата й за техниката.
Бистра Кунева има едно съвременно, скъпо хоби - компютрите. Почти навсякъде си ходи с лаптопа с всичките му съпътстващи устройства. Това пък й осигурява документите, които подготвя, да бъдат перфектно изпипани. В общуването с хората е приятен и открит човек. Въпреки че сред подчинените й има и по-възрастни, не ги разпуска, държи ги здраво, защитава ги. Където и да се намира по света, не пропуска да поздрави с всеки празник колегите си, които са на брега.
Инж. Людмил Мандаджиев - инспектор в Българския корабен регистър
Познавам инж. Бистра Кунева отпреди около 10 години, когато за първи път ми се случи да проверявам кораб, на който тя е главен механик. Още тогава останах с впечатлението, че професионално е много добре подготвена. Тя плаваше предимно на „японската” серия, където очевидно се бе специализирала. Още няколко пъти ни е срещала службата. Наблюдавал съм ремонти на „нейни” кораби. Бях приятно изненадван от изключителната старателност и добрата й техническа подготовка. Тези нейни качества спомагаха ремонтите по механичната част на корабите да се извършват на високо ниво. Последните ми впечатления са съвсем „свежи”. На 23 юни тази година извърших ежегоден преглед на механизмите на м/к „Бузлуджа”. Констатирах, че механичната уредба на кораба е в прекрасно експлоатационно състояние, на първо място благодарение на главния механик инж. Бистра Кунева.
К. д. п. Сергей Шиваров - капитан на м/к „Бузлуджа”
В началото на януари тази година 17 души сменихме по-голямата част от екипажа на „Бузлуджа”. С инж. Бистра Кунева плавах за първи път повече от половин година. Веднага след първия кратък рейс Южний - Варна, в пристанище Запад много сериозен външен одит по ISM-кода ни направиха представители на Германския Лойд. На тази възраст корабът, построен през 1968 г., мина без забележки, в това число и по машината.
Плаването бе интензивно - кратки преходи, много маневри, и трудно, особено през зимата с много лед в Азовско море. Под ръководството на главния механик машинната команда си вършеше добре работата - вахти, поддържане, помпи, моточистки. Нито едно аварийно спиране на главния двигател. Един изгорял електромотор на винч за отваряне на хамбарите беше оправен много бързо във Варна.
Бистра е плавала около 5 години на кораба, познава го добре, по специфични въпроси бързо взема решение. Продължава да чете, да пита, стреми се да обхване цялостно задълженията си с възможните усложнения, да ръководи добре хората си. Механическият й патриотизъм пази подчинените й от общокорабните работи - все за заети. Трудностите идват от бавното снабдяване, от недостига на средства.
В испанското пристанище Кастелон има един велик дон Педро - представител на държавния пристанищен контрол, който много добре познава японската ни серия и винаги може да ти намери кусури. Създавал е проблеми на други български кораби. При първото ни посещение в пристанището инспекторът нямаше нито една забележка. Още три пъти бяхме в Кастелон, но дон Педро въобще не ни обръщаше внимание. Сигурно е преценил, че корабът ни е в добро състояние, за което заслуга има и главният механик.
За мен като капитан е много важна сигурността, че всяка команда, особено при маневриране в пристанище, се отработва от машината бързо и точно. Дали се дължи на опит или на усет на механика, дали някой следи ситуацията, но не е възникнал нито един проблем.
Въпреки че не го показва, предполагам, че Бистра изпитва и трудности на кораба. Старата техника изисква пазене, поддържане, много грижи. Преживява отсъствието от дома. Безпокои се за дъщеря си, за майка си. Налагало се е да я чакам пред някой интернет клуб в чуждо пристанище, докато си осъществи комуникациите. Едва ли ще се намери на кораба кавалер, който да й подаде ръка, когато се катери по хамбарите. Някой елементарен зевзек може и подхвърли „кога ще я видим с пола или рокля”. Общуваме и по непрофесионални теми. За някои тя е „Бисето”, за други - „шефката”. В тесен кръг сме на имена, по служба - само „главен механик”. Това, че много години се справя успешно с толкова мъжка професия е достойно за уважение. Бих плавал отново с нея ...
Валентин ДИМИТРОВ
Всички снимки са от личния архив на инж. Бистра Кунева
Публикувано:
1. Сп. „Клуб ОКЕАН“, септември 2003 г.
2. „Морски хора“, ИК „Зограф“ Варна, 2007 г., с. 34 - 36
Бистра Кунева има едно съвременно, скъпо хоби - компютрите. Почти навсякъде си ходи с лаптопа с всичките му съпътстващи устройства. Това пък й осигурява документите, които подготвя, да бъдат перфектно изпипани. В общуването с хората е приятен и открит човек. Въпреки че сред подчинените й има и по-възрастни, не ги разпуска, държи ги здраво, защитава ги. Където и да се намира по света, не пропуска да поздрави с всеки празник колегите си, които са на брега.
Инж. Людмил Мандаджиев - инспектор в Българския корабен регистър
Познавам инж. Бистра Кунева отпреди около 10 години, когато за първи път ми се случи да проверявам кораб, на който тя е главен механик. Още тогава останах с впечатлението, че професионално е много добре подготвена. Тя плаваше предимно на „японската” серия, където очевидно се бе специализирала. Още няколко пъти ни е срещала службата. Наблюдавал съм ремонти на „нейни” кораби. Бях приятно изненадван от изключителната старателност и добрата й техническа подготовка. Тези нейни качества спомагаха ремонтите по механичната част на корабите да се извършват на високо ниво. Последните ми впечатления са съвсем „свежи”. На 23 юни тази година извърших ежегоден преглед на механизмите на м/к „Бузлуджа”. Констатирах, че механичната уредба на кораба е в прекрасно експлоатационно състояние, на първо място благодарение на главния механик инж. Бистра Кунева.
К. д. п. Сергей Шиваров - капитан на м/к „Бузлуджа”
В началото на януари тази година 17 души сменихме по-голямата част от екипажа на „Бузлуджа”. С инж. Бистра Кунева плавах за първи път повече от половин година. Веднага след първия кратък рейс Южний - Варна, в пристанище Запад много сериозен външен одит по ISM-кода ни направиха представители на Германския Лойд. На тази възраст корабът, построен през 1968 г., мина без забележки, в това число и по машината.
Плаването бе интензивно - кратки преходи, много маневри, и трудно, особено през зимата с много лед в Азовско море. Под ръководството на главния механик машинната команда си вършеше добре работата - вахти, поддържане, помпи, моточистки. Нито едно аварийно спиране на главния двигател. Един изгорял електромотор на винч за отваряне на хамбарите беше оправен много бързо във Варна.
Бистра е плавала около 5 години на кораба, познава го добре, по специфични въпроси бързо взема решение. Продължава да чете, да пита, стреми се да обхване цялостно задълженията си с възможните усложнения, да ръководи добре хората си. Механическият й патриотизъм пази подчинените й от общокорабните работи - все за заети. Трудностите идват от бавното снабдяване, от недостига на средства.
В испанското пристанище Кастелон има един велик дон Педро - представител на държавния пристанищен контрол, който много добре познава японската ни серия и винаги може да ти намери кусури. Създавал е проблеми на други български кораби. При първото ни посещение в пристанището инспекторът нямаше нито една забележка. Още три пъти бяхме в Кастелон, но дон Педро въобще не ни обръщаше внимание. Сигурно е преценил, че корабът ни е в добро състояние, за което заслуга има и главният механик.
За мен като капитан е много важна сигурността, че всяка команда, особено при маневриране в пристанище, се отработва от машината бързо и точно. Дали се дължи на опит или на усет на механика, дали някой следи ситуацията, но не е възникнал нито един проблем.
Въпреки че не го показва, предполагам, че Бистра изпитва и трудности на кораба. Старата техника изисква пазене, поддържане, много грижи. Преживява отсъствието от дома. Безпокои се за дъщеря си, за майка си. Налагало се е да я чакам пред някой интернет клуб в чуждо пристанище, докато си осъществи комуникациите. Едва ли ще се намери на кораба кавалер, който да й подаде ръка, когато се катери по хамбарите. Някой елементарен зевзек може и подхвърли „кога ще я видим с пола или рокля”. Общуваме и по непрофесионални теми. За някои тя е „Бисето”, за други - „шефката”. В тесен кръг сме на имена, по служба - само „главен механик”. Това, че много години се справя успешно с толкова мъжка професия е достойно за уважение. Бих плавал отново с нея ...
Валентин ДИМИТРОВ
Всички снимки са от личния архив на инж. Бистра Кунева
Публикувано:
1. Сп. „Клуб ОКЕАН“, септември 2003 г.
2. „Морски хора“, ИК „Зограф“ Варна, 2007 г., с. 34 - 36