НОВИНИ
ДОКУМЕНТИ
:: начало :: търсене в сайта :: морски вестник :: библиотека :: морски колекции :: спомени :: за нас :: коментар
МОРЯКЪТ И ФОЛКЛОРЪТ
„Само циганите пеят песните до край”. Така се оправдаваха моряците за непознаването на повечето текстове от родния фолклор. Прекъсвахме тези песни на първия или втория куплет, за да можем да се посветим на онова, „за което сме се събрали”, а то бе почти винаги едно и също. Циганите, турците и латиносите, с които съм плавал, винаги държаха да изпеят до край песните от родния им фолклор. Това отнемаше твърде много време и наистина създаваше сериозна опасност да забравим за „какво сме се събрали”.
В нашия край през 50-те фолклорът бе на особена почит. Точно срещу нас живееше самоукият акордеонист Мило, който често си пийваше и денонощно ни даряваше с песните от своя репертоар. Песни като „Морен сокол пие”, „Заблеяло е агънце” и „Мятало Ленче ябълка” бях слушал и по националното радио, но Мило пееше и песни, които никой друг не изпълняваше. Много ме бе впечатлила една тъжна песен, в която се пееше така: „Защо ма биеш, Асан ага,/защо ми трошиш ребрата”. Трите пъти „р”, два пъти „ш” и по един път „щ” и „з”, само в четирите думи от втория ред, ми звучаха доста зловещо...
В друга милова песен се споменаваше нашият съсед Дундаки - възпълничък, весел пияница: „На Дундаки детето, пило вино с котлето”. В Мала Кутловица всички пиеха вино от котле, но децата на Дундаки, когото някои наричаха Руски, бяха съвсем невръстни и би трябвало да ползват по-малки съдове за консумация на вино...
Най-популярни по онова време в северозапада бяха духовите музики. Почти всяко село си имаше духов оркестър, а някои от тях се радваха на истински звезден статус. ГушАнската, СумЕрската и Новоселската „музики” бяха на върха на всички класации и да поканиш именно тях на твоето събитие, бе особено престижно. Оценката за една „музика” вероятно е включвала и качеството на свиренето, но най се ценеше способността на музикантите да свирят дълго и без прекъсвания. Ето каква история се разказваше за Сумерската музика.
СумЕрчани се връщали от свирня на някакъв събор,
„Само циганите пеят песните до край”. Така се оправдаваха моряците за непознаването на повечето текстове от родния фолклор. Прекъсвахме тези песни на първия или втория куплет, за да можем да се посветим на онова, „за което сме се събрали”, а то бе почти винаги едно и също. Циганите, турците и латиносите, с които съм плавал, винаги държаха да изпеят до край песните от родния им фолклор. Това отнемаше твърде много време и наистина създаваше сериозна опасност да забравим за „какво сме се събрали”.
В нашия край през 50-те фолклорът бе на особена почит. Точно срещу нас живееше самоукият акордеонист Мило, който често си пийваше и денонощно ни даряваше с песните от своя репертоар. Песни като „Морен сокол пие”, „Заблеяло е агънце” и „Мятало Ленче ябълка” бях слушал и по националното радио, но Мило пееше и песни, които никой друг не изпълняваше. Много ме бе впечатлила една тъжна песен, в която се пееше така: „Защо ма биеш, Асан ага,/защо ми трошиш ребрата”. Трите пъти „р”, два пъти „ш” и по един път „щ” и „з”, само в четирите думи от втория ред, ми звучаха доста зловещо...
В друга милова песен се споменаваше нашият съсед Дундаки - възпълничък, весел пияница: „На Дундаки детето, пило вино с котлето”. В Мала Кутловица всички пиеха вино от котле, но децата на Дундаки, когото някои наричаха Руски, бяха съвсем невръстни и би трябвало да ползват по-малки съдове за консумация на вино...
Най-популярни по онова време в северозапада бяха духовите музики. Почти всяко село си имаше духов оркестър, а някои от тях се радваха на истински звезден статус. ГушАнската, СумЕрската и Новоселската „музики” бяха на върха на всички класации и да поканиш именно тях на твоето събитие, бе особено престижно. Оценката за една „музика” вероятно е включвала и качеството на свиренето, но най се ценеше способността на музикантите да свирят дълго и без прекъсвания. Ето каква история се разказваше за Сумерската музика.
СумЕрчани се връщали от свирня на някакъв събор,
„Моряци“, худ. Петър Петров (1952 - 2013 г.). Големият приятел на „Морски вестник“ нарисува този великолепен шарж година преди да отплава в небитието ...
Дико и Мърквичка ...
Бразилски фолклор за моряците от „Мед Леричи“.
сватба или кръщене в съседно село. Било зима, имало много сняг, а пътят минавал през полето. На средата на това поле вълци нападат музикантите. За да се защитят, сумерчани почват да свирят, тъй като само това задЪржало свирепите животни далеч от тях. И така без прекъсване свирили, докато дошла пролетта и снегът се стопил...
Ако сте слушали Сумерската музика, непременно ще повярвате на тази притча.
Още в отделенията пеех във фолклорна група с моите съученици и братовчеди Верчето и Шушун. Рожденото име на Шушун бе Аврамчо, той свиреше на акордеон, докато ние с Верчето пеехме „Тугината пуста да остане”, „Менците дрънкат”, „Рече мама да ме жени”, а аз изпълнявах соло „Бела Янико”. Тази песен татко я бе донесъл от службата си в село ДрагОжани, Битолско, тактът й бе почти 7/8-и, а текстът - истинска романтична поезия.
Техникумът по механотехника имаше добър духов оркестър и трима от нас, леярите, свиреха в него. Всяка сутрин цялото училище маршируваше под звуците на „Бонго ла, бонго ча ча ча” - една песен на Катерина Валенте от култовия филм „Ти си чудесна”.
Ей, на по-малко от сто метра до техникума живееше Дико Илиев...
В Морското училище пет години свирих в тамбурашки оркестър. Изнасяли сме концерти във всички квартали на Варна, в много от близките села, Шумен, Плевен, Пловдив и София. Бяхме десет човека: три болгарии, три бисерки ,три брача и едно берде. В репертоара си имахме хорА, народни песни и баркароли. Нямахме за цел популяризирането на фолклора, а гледахме да изкяриме по някой ден награда към отпуската.
Още на първия кораб огнярят Кольо Усмивката ми изпя в съпровод с мандолина няколко прекрасни народни песни, които чух за пръв и последен път от него на п/х „Родопи”. Текстът на една от песните бе достоен за перото на великите бардове, а нищо чудно и от тях да е написан. Жена „седи сама и гледа с тъга” как огънят в камината „печално догаря”. „И остават само куп спомени черни,/които пламъкът на любовта да изгори не успява”...
Има много примери в рокендрола, когато фолклорни песни са са се радвали на световна популярност и успех. Ще спомена само „Къщата на изгряващото слънце” на Енимълс , „Ел кондор паса” на Саймън и Гарфънкъл и „Дарла дарладада” на Далида.
Вълнуващ е родният фолклор - от хорАта на Дико, та до изумителните по текст и мелодия народни песни.
Нима човек може спокойно да слуша „Дунавско хоро” и „Александрийката”. На мен ще ми се пръсне сърцето!
Майка и татко обичаха вечер да пеят „Карамфило моме”. В текста лирическият герой взема пушка и отива да убие бащата на своята любима. (Спомнете си „Хей Джо” на Хендрикс и „Дилайла” на Том Джонс). В нашия случай обаче „тейкото” на момичето остава жив, защото „Жал ми стана за тебе, моме, ке останеш сираче”...
Моите родители пееха и друга песен, в която се разболява либето на една девойка. Момичето иска пари от майка си да отиде да го види, но чува: „Немой, керко, много е далеко, па сме и сиромаси”. Отговорът на момичето е, че ще продаде и колан, и гердан и пак ще отиде да види любимия - „айде да го видам, со него да юмра”... Как да не заплаче моряк...
Заслушвали ли сте се в текста на „Чушката люта”? Тази червена чушка „три пъти е в манджа туряна, два пъти на боклук хвърляна”. Тя се жени за свинарин, конярин, билберин и те работят тежките си занаяти, само и само, да купят на Цонка белило, чехли или фуста. Вие ще наречете този текст актуален, а аз - безсмъртен или евъргрийн, за да го разбере и внукът ми.
Има мистерия във звученето на българската народна песен, но в много от песните още по-мистериозни са текстовете. „Овдовяла лисичката” е прекрасна като мелодия и сърцеразбиваща в многогласието, но текстът на тази песен за мен винаги е бил образец за недостижим поетичен декаданс.
През 1988-а Жоро, моряк на м/к „Ловеч”, бе отявлен фен на Лиса Жерар и нейната даркуейв група „Дед кен денс”. Не проявявах особен интерес към този вид музика, но с Жоро бяхме авери. През юни 2017 същата тази Лиса Жерар, вече като световна звезда, изнесе в София невероятен концерт заедно с „Мистерията на българските гласове” и куп наши фолклорни виртуози. Където и да си, Жоро, извинявай за „Дед кен денс”!
Голям познавач и почитател на индийския автентичен фолклор бе помощник капитанът Петър Желязков. Върли фенове на този фолклор по мое време бяха Бийтълс, Лед Цепелин и Джон Маклафлин.
Винаги съм харесвал фолклора, независимо дали е обработен, интерпретиран или автентичен. По време на половинвековното си скитане по света съм си купувал музикален фолклор на различни носители и от къде ли не. Удоволствие бе да събирам кънтри, индиански, латиноамерикански, арабски, турски, гръцки, сръбски, италиански, испански и какъв ли още не песенен фолклор. Ще спомена и две държави, където моят опит да си купя фолклорна музика, едва не завърши с арестуването ми. Държавите са Северна Корея и Китай. В интерес на истината китайците ми предложиха „Интрнационала” и „Катюша” на чист китайски, но аз попитах дали хората не са пяли и преди Мао Цзе Дун...
Има две фолклорни песни от Тринидат ,които съм слушал в най-ранна младост и съм пял с български текст, удивително близък до оригиналния. Музикалният стил е калипсо, а текстовете разказват за тежък труд, пиячка и проституция. Днес тези песни са легенди благодарение на Андрюс Систърс (Ром и Кока Кола) и Хари Белафонте (Дей - О).
През 1993-а с м/к „Додо” посетих Тринидат и Тобаго. Два дена товарихме в Порт ъф Спейн и много исках да си купя оригинален калипсо фолклор. Уви, в тази държава не пускат на брега комунисти... Полякът го пуснаха, мене - не! Румънецът също не го пуснаха, но това бе слаба утеха...
Ще ми се да завърша оптимистично бодро и полуфолклорно: ПРЕД НАС СА БЛЕСНАЛИ ЖИТАТА, ОКЪПАНИ ОТ ТОПЪЛ ДЪЖД...
Сл. ПЕШКОВ - моряк
Ако сте слушали Сумерската музика, непременно ще повярвате на тази притча.
Още в отделенията пеех във фолклорна група с моите съученици и братовчеди Верчето и Шушун. Рожденото име на Шушун бе Аврамчо, той свиреше на акордеон, докато ние с Верчето пеехме „Тугината пуста да остане”, „Менците дрънкат”, „Рече мама да ме жени”, а аз изпълнявах соло „Бела Янико”. Тази песен татко я бе донесъл от службата си в село ДрагОжани, Битолско, тактът й бе почти 7/8-и, а текстът - истинска романтична поезия.
Техникумът по механотехника имаше добър духов оркестър и трима от нас, леярите, свиреха в него. Всяка сутрин цялото училище маршируваше под звуците на „Бонго ла, бонго ча ча ча” - една песен на Катерина Валенте от култовия филм „Ти си чудесна”.
Ей, на по-малко от сто метра до техникума живееше Дико Илиев...
В Морското училище пет години свирих в тамбурашки оркестър. Изнасяли сме концерти във всички квартали на Варна, в много от близките села, Шумен, Плевен, Пловдив и София. Бяхме десет човека: три болгарии, три бисерки ,три брача и едно берде. В репертоара си имахме хорА, народни песни и баркароли. Нямахме за цел популяризирането на фолклора, а гледахме да изкяриме по някой ден награда към отпуската.
Още на първия кораб огнярят Кольо Усмивката ми изпя в съпровод с мандолина няколко прекрасни народни песни, които чух за пръв и последен път от него на п/х „Родопи”. Текстът на една от песните бе достоен за перото на великите бардове, а нищо чудно и от тях да е написан. Жена „седи сама и гледа с тъга” как огънят в камината „печално догаря”. „И остават само куп спомени черни,/които пламъкът на любовта да изгори не успява”...
Има много примери в рокендрола, когато фолклорни песни са са се радвали на световна популярност и успех. Ще спомена само „Къщата на изгряващото слънце” на Енимълс , „Ел кондор паса” на Саймън и Гарфънкъл и „Дарла дарладада” на Далида.
Вълнуващ е родният фолклор - от хорАта на Дико, та до изумителните по текст и мелодия народни песни.
Нима човек може спокойно да слуша „Дунавско хоро” и „Александрийката”. На мен ще ми се пръсне сърцето!
Майка и татко обичаха вечер да пеят „Карамфило моме”. В текста лирическият герой взема пушка и отива да убие бащата на своята любима. (Спомнете си „Хей Джо” на Хендрикс и „Дилайла” на Том Джонс). В нашия случай обаче „тейкото” на момичето остава жив, защото „Жал ми стана за тебе, моме, ке останеш сираче”...
Моите родители пееха и друга песен, в която се разболява либето на една девойка. Момичето иска пари от майка си да отиде да го види, но чува: „Немой, керко, много е далеко, па сме и сиромаси”. Отговорът на момичето е, че ще продаде и колан, и гердан и пак ще отиде да види любимия - „айде да го видам, со него да юмра”... Как да не заплаче моряк...
Заслушвали ли сте се в текста на „Чушката люта”? Тази червена чушка „три пъти е в манджа туряна, два пъти на боклук хвърляна”. Тя се жени за свинарин, конярин, билберин и те работят тежките си занаяти, само и само, да купят на Цонка белило, чехли или фуста. Вие ще наречете този текст актуален, а аз - безсмъртен или евъргрийн, за да го разбере и внукът ми.
Има мистерия във звученето на българската народна песен, но в много от песните още по-мистериозни са текстовете. „Овдовяла лисичката” е прекрасна като мелодия и сърцеразбиваща в многогласието, но текстът на тази песен за мен винаги е бил образец за недостижим поетичен декаданс.
През 1988-а Жоро, моряк на м/к „Ловеч”, бе отявлен фен на Лиса Жерар и нейната даркуейв група „Дед кен денс”. Не проявявах особен интерес към този вид музика, но с Жоро бяхме авери. През юни 2017 същата тази Лиса Жерар, вече като световна звезда, изнесе в София невероятен концерт заедно с „Мистерията на българските гласове” и куп наши фолклорни виртуози. Където и да си, Жоро, извинявай за „Дед кен денс”!
Голям познавач и почитател на индийския автентичен фолклор бе помощник капитанът Петър Желязков. Върли фенове на този фолклор по мое време бяха Бийтълс, Лед Цепелин и Джон Маклафлин.
Винаги съм харесвал фолклора, независимо дали е обработен, интерпретиран или автентичен. По време на половинвековното си скитане по света съм си купувал музикален фолклор на различни носители и от къде ли не. Удоволствие бе да събирам кънтри, индиански, латиноамерикански, арабски, турски, гръцки, сръбски, италиански, испански и какъв ли още не песенен фолклор. Ще спомена и две държави, където моят опит да си купя фолклорна музика, едва не завърши с арестуването ми. Държавите са Северна Корея и Китай. В интерес на истината китайците ми предложиха „Интрнационала” и „Катюша” на чист китайски, но аз попитах дали хората не са пяли и преди Мао Цзе Дун...
Има две фолклорни песни от Тринидат ,които съм слушал в най-ранна младост и съм пял с български текст, удивително близък до оригиналния. Музикалният стил е калипсо, а текстовете разказват за тежък труд, пиячка и проституция. Днес тези песни са легенди благодарение на Андрюс Систърс (Ром и Кока Кола) и Хари Белафонте (Дей - О).
През 1993-а с м/к „Додо” посетих Тринидат и Тобаго. Два дена товарихме в Порт ъф Спейн и много исках да си купя оригинален калипсо фолклор. Уви, в тази държава не пускат на брега комунисти... Полякът го пуснаха, мене - не! Румънецът също не го пуснаха, но това бе слаба утеха...
Ще ми се да завърша оптимистично бодро и полуфолклорно: ПРЕД НАС СА БЛЕСНАЛИ ЖИТАТА, ОКЪПАНИ ОТ ТОПЪЛ ДЪЖД...
Сл. ПЕШКОВ - моряк