НОВИНИ
ДОКУМЕНТИ
:: начало :: търсене в сайта :: морски вестник :: библиотека :: морски колекции :: спомени :: за нас :: коментар
ОЩЕ ЗА БЪЛГАРСКАТА СЛЕДА В ИСТОРИЯТА НА
РОМАНА „ДУНАВСКИЯТ ЛОЦМАН” ОТ ЖУЛ ВЕРН
В края на май т. г. сайтът на „Морски вестник” помести мое писание за българската следа в историята на романа „Дунавският лоцман” от Жул Верн [1]. То сигурно не се е понравило на автори, към които се видях принуден да насоча някои критични бележки, но пък получих и положителни отзиви, които ме насърчиха да поразровя повечко архивите си и да предложа някои допълнения.
В научна публикация от 1995 г. проф. д-р Йоно Митев съобщава: „Ще отбележим, че Априлското въстание има отглас и във френската художествена литература. Великият писател Жул Верн написва романа „Le Pilot de Danube” („Дунавският лодкар”) под въздействието на събитията в България през 1876 г. Понеже писателят претворява събитията, представени му от Гаврил Начович, който не е участник във въстанието (подч., И.А.), фабулата на романа се свежда предимно до пренасяне на оръжие по Дунава за България” [2, с. 93]. Прелобюпитно, но именитият историк не обосновава твърдението си с препратка към източник. Това в науката по правило се прави само за общоизвестни факти. Например никой няма задължението да доказва началото на Втората световна война (1 септември 1939 г.) с цитирането на един или друг източник. Произходът на българската следа в романа „Дунавският лоцман” е неясен обаче и до днес и затова препратката към доказателството е задължителна! А на всичко отгоре не открих и никаква податка за съществуването на лицето Гаврил Начович. Дори да предположа, че проф. д-р Й. Митев е допуснал някаква нелепа грешка и евентуално става дума за Гаврил Кръстевич или Григор Начович, проучването ми за тези два варианта също не подсказа нищо. Гаврил Кръстевич завършва право в Париж през 1843 г., т.е. знае френски език, но след Освобождението 1878 г. има предостатъчно грижи в Пловдив като генерал-губернатор на Източна Румелия, а след Съединението 6 (18) септември 1885 г. живее в Цариград до смъртта си през 1898 г. [3].
Пълния текст на статията на инж. Иван АЛЕКСИЕВ (в PDF-формат) можете да прочетете тук.
РОМАНА „ДУНАВСКИЯТ ЛОЦМАН” ОТ ЖУЛ ВЕРН
В края на май т. г. сайтът на „Морски вестник” помести мое писание за българската следа в историята на романа „Дунавският лоцман” от Жул Верн [1]. То сигурно не се е понравило на автори, към които се видях принуден да насоча някои критични бележки, но пък получих и положителни отзиви, които ме насърчиха да поразровя повечко архивите си и да предложа някои допълнения.
В научна публикация от 1995 г. проф. д-р Йоно Митев съобщава: „Ще отбележим, че Априлското въстание има отглас и във френската художествена литература. Великият писател Жул Верн написва романа „Le Pilot de Danube” („Дунавският лодкар”) под въздействието на събитията в България през 1876 г. Понеже писателят претворява събитията, представени му от Гаврил Начович, който не е участник във въстанието (подч., И.А.), фабулата на романа се свежда предимно до пренасяне на оръжие по Дунава за България” [2, с. 93]. Прелобюпитно, но именитият историк не обосновава твърдението си с препратка към източник. Това в науката по правило се прави само за общоизвестни факти. Например никой няма задължението да доказва началото на Втората световна война (1 септември 1939 г.) с цитирането на един или друг източник. Произходът на българската следа в романа „Дунавският лоцман” е неясен обаче и до днес и затова препратката към доказателството е задължителна! А на всичко отгоре не открих и никаква податка за съществуването на лицето Гаврил Начович. Дори да предположа, че проф. д-р Й. Митев е допуснал някаква нелепа грешка и евентуално става дума за Гаврил Кръстевич или Григор Начович, проучването ми за тези два варианта също не подсказа нищо. Гаврил Кръстевич завършва право в Париж през 1843 г., т.е. знае френски език, но след Освобождението 1878 г. има предостатъчно грижи в Пловдив като генерал-губернатор на Източна Румелия, а след Съединението 6 (18) септември 1885 г. живее в Цариград до смъртта си през 1898 г. [3].
Пълния текст на статията на инж. Иван АЛЕКСИЕВ (в PDF-формат) можете да прочетете тук.
Съобщението „Жул Верн и българинът” във в. „Воля” от 3 (16) ян. 1912 г., с. 3 (факсимиле).
